През 2010-а година, когато бразилците избраха Дилма Русеф за държавен глава, страната най-накрая изглеждаше готова да реализира огромния си потенциал, посочва сп. “Икономист”. През същата година икономическият растеж е 7,5%, с правдоподобни изгледи за по-бърз растеж в следващите 8 години и драстично намаляване на бедността, белязала управлението на Луиз Инасио Лула да Силва – политически ментор на Русеф и лидер на лявоцентристката Работническа партия.
Но 4 години по-късно оптимизмът отстъпи място на общественото недоволство. При управлението на Русеф бразилската икономика е в сериозен застой.
Бразилия е с най-лоши показатели в БРИКС – групата на страните, сочени за бъдещи лидери на световната икономика. Миналата година милиони бразилци излязоха на улични протести срещу ширещата си корупция и неспиращите проблеми в обществения сектор.
Оттогава насам голяма част от социологическите проучвания показват, че 2/3 от анкетираните искат следващият президент да е различен. В тази връзка очакванията бяха, че Дилма Русеф ще получи звучен “шамар” от избирателите още на първия кръг на вота, състоял се преди 2 седмици.
Но тя получи 41.6% от гласовете и продължава да е фаворит за краен победител на балотажа на 26-и октомври. Според “Икономист” една от причините е, че повечето бразилци все още не усещат тежестта от икономически срив в ежедневия си живот, но това неизбежно ще се случи.
В същото време нейният основен опонент Аесио Невес от дясноцентристката Партия на бразилската социалдемокрация, който получи 33.6%, не успя да убеди по-бедните избиратели, че строгите, но наложителни икономически реформи ще се в тяхна полза в дългосрочен план. За “Икономист” Бразилия се нуждае крещящо от тези реформи, ако не иска да затъне още повече в следващите 4 години.
Битката на Невес беше сериозно затруднена от появата на кандидат, който се оказа особено добре приет от прогресивните избиратели. Екозащитничката Марина Силва беше кандидат за вицепрезидент на Едуардо Кампос, но той загина при самолетна катастрофа и така тя зае мястото му.
Атрактивният й външен вид също спомогна в процеса за бързото превръщане на Силва в символ на “новата политика”. Но липсата на сериозен опит й коства много, като тя в няколко случаи наивно се поддаде на провокации от страна на опонентите си.
Освен това е протестант в най-многолюдната католическа страна в света, което определено не е особено предимство. В крайна сметка Силва спечели 21% от гласовете, което все пак беше много по-добър резултат от очакваното и определено “открадна” от избирателите на Невес.
“Икономист” отчита, че Дилма Русеф има сериозни успехи в социалната сфера – заетостта, държавните субсидии за учениците, помощта за сметките за електричество и вода за най-бедните, поддържането на ниски цени за настаняване в държавни жилица.
Но за експертите от авторитетното списание Русеф е допуснала много грешки, особено що се отнася до непрестанните й опити да се намесва в частния сектор, което води до сериозен отлив на инвестиции в иначе апетитния бразилски пазар.
Отделно от това по време на нейното управление се засилва практиката на фаворизиране на хора и компании от близки до властта кръгове. За капак народът плаща данъци в размер на 36% от БВП – което е доста повече, от която и да е друга държава в сходно икономическо развитие.
Предвид тези факти, Дилма Русеф се насочва към слабостите на своя опонент.
Левицата настоява, че Невес ще ореже държавната помощ за бедните, защото е наследник на политическа династия – дядо му умира малко преди да стане президент през 1985-та година, и носи белезите на старата школа. Често се напомня и че като губернатор на щата Минаш Жерайс кандидат-президентът се забърква в скандал с обществена поръчка за самолетна писта в малко градче, където се намира неговата ферма.
Според “Икономист” обаче Невес е способен да върне Бразилия по пътя към просперитета. И ползите ще са за всички – бедни и богати. Историята показва, че обещанията не са голословни.
Мандатът на последния десноцентристки президент Фернандо Енрике Кардосо донесе на страната заличаване на инфлацията и поставяне на основните на икономическия прогрес. В двата си мандата като губернатор на втория най-населен щат, Невес превръща Минаш Жерайс от финансово кошче за боклук в пример за подражение от административна гледна точка. Кандидатът на десницата има впечатляващ екип от съветници, повечето от които с дългогодишен опит в бизнеса.
Основните обещания на Невес са свързани с драстично съкращаване на броя на министрите в кабинета, опростяване на данъчната система и стимулиране на частните инвестиции в подобряването на инфраструктурата. Обещания, които биха могли да му донесат крайната победа, макар и Дилма Русеф все още да има леко предимство.