Лидия Римави винаги е искала син. Но нейният съпруг е политически затворник, излежаващ 25-годишна присъда в израелски затвор, и ще е на 50 преди да излезе.
Така че тя е направила единственото нещо, за което се е сетила при тези обстоятелства. Изнесла е спермата на мъжа си от затвора.
37-годишната Лидия живее в Бейт Рима извън селото Набих Салех в окупирания Западен бряг. За семейството ѝ раждането на Мажд, да го гледат как расте, е техният начин да покажат освобождението си. Въпреки всичко, семейството на Лидия расте.
"Мажд е нашата победа", казва тя за 18-месечното дете, което се върти около нея с червени бузки. "Направих го като предизвикателство за окупацията", разказва Лидия пред екип на телевизия Ал Джазира, които са я посетили в дома ѝ.
Тя е знаела, че съпругът ѝ е бил замесен в борбата срещу окупаторите, когато са се срещнали. Това обаче я е накарало да го обича още повече.
Те са живели заедно едва 4 месеца преди той да бъде заловен и обвинен в участие във втората Интифада. Бременна с първото им дете, тя е наблюдавала как отвеждат мъжа ѝ.
Много от надеждите на Лидия за бъдещето се сриват в този миг. Включително надеждата да има още деца. Или поне така е мислела.
"Спомням си когато взех сперма от мъжа си по време на посещение и малката ни дъщеря беше с мен и каза "Татко, моля те, дай ми братята ми!". Бяхме шокирани, но щастливи и притеснени", обяснява Лидия, докато 12-годишната ѝ дъщеря стои наблизо, гордо държейки братчето си в обятията си.
Веднага след като е взела семенната течност от мъжа си, Лидия е взела такси директно до медицински център в Рамала, където медици са извършили осеменяването.
И всичко сработило. Когато тя е споделила със съпруга си по време на посещение в затвора, той е крещял от щастие и радост.
Месеци по-късно, Мажд се ражда.
Той е бебе, но Лидия го води на посещение при баща му. Гардовете обаче отказват да пуснат детето. Тя си тръгва без дори на нея и мъжа ѝ да им е позволено да се видят през стъклената преграда.
"Моят съпруг беше наказан, защото ми е предал спермата", обяснява тя. Надзирателят в затвора е настоявал да се направи ДНК анализ, за да се види дали наистина е баща на детето й.
Присъдата на съпруга ѝ е удължена с два месеца и той е глобен 5 000 шекела (около $1 300) като наказание.
Израелските власти продължават да не позволяват среща между Мажд и баща му. До ден днешен двамата не са се срещнали. На Лидия е позволено да показва само снимки на детето.
"Мажд проговаря, прави първите си стъпки без баща си. Трудно е да се живее без него в семейството, но успяваме. Това е животът. А аз си мисля за още някое братче на Мажд", разказва смелата майка.
Тя е решена да има още едно дете със съпруга си, който е все още в затвора. "Ако е добър Бог ще опитаме отново!"
Жени като Лидия са част от гръбнака на палестинската съпротива. Те пазят традициите, раждат деца, продължават съпротивата, докато мъжете им са в затвора.
Никога не е било тайна, че израелската армия често разпръсква шествията след петъчните молитви със сълзотворен газ. Но в Палестина формите на съпротива са много.