Патриарх Кирил, който оглавява от 2009 г. Руската православна църква, винаги е бил близък до Кремъл и негов верен поддръжник, както по съветско време, така и при управлението на Владимир Путин.
На 69 години, патриархът на Москва и цяла Русия ще се срещне тази седмица в Куба с папа Франциск. Това ще е първата среща в историята между водещите лидери на християните от Изтока и Запада, разделени от схизмата от 1054 г.
Последното негово изказване, което направи впечатление, датира от януари, когато Кирил защити руската военна намеса в Сирия: "Това е легитимна отбрана. Можем да кажем със сигурност, че става въпрос за справедлива борба", обяви той.
Преди това, по време на анексирането на украинския Кримски полуостров от Русия и избухването на въоръжения конфликт в Източна Украйна, неговото поведение се свеждаше предимно до това да осъжда антируската политика на Украинската греко-католическа (униатска) църква, представена предимно в западната, националистическа част на страната.
Тази църква, която спазва православните обреди, но признава върховенството на папата, винаги е била основна точка на търкания между Москва и Ватикана, пише БТА.
"Една среща (между Кирил и Франциск) ще е възможна само след като бъдат уредени някои въпроси, преди всичко онези, които се отнасят до униатите в Украйна", подчерта през декември представителят на Московската патриаршия Владимир Легойда.
Кирил споделя с Кремъл предизвикателна линия към Запада и грижата да защитава "традиционните християнски ценности" в рамките на национално-консервативното течение, което е много разпространено в Русия - страна, където близо 70 процента от населението се самоопределят като православни.
"Ние останахме в една голяма и силна страна, запазихме нашия собствен път, не загубихме идентичността си, за разлика от големи и силни страни в Европа", се похвали Кирил през ноември.
Благодарение на добрите си отношения с Кремъл той продължи политиката на своя предшественик Алексий Втори, целяща да засили позициите на Църквата в обществото: връщане на много манастири и църкви, въвеждане на часове по религиозно образование в училищата, присъствие на свещеници във военните подразделения.
Син и внук на свещеници, бъдещият патриарх Владимир Гундяев постъпва в семинария през 1965 г. - точно след период на интензивни преследвания срещу църквата, подети от тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов.
Станал монах през 1969 г., две години по-късно, едва на 25-годишна възраст, той е назначен за представител на Московската патриаршия в икуменическия Световен съвет на църквите в Женева - пост, който е за доверени хора и силно политизиран; представителите на Патриаршията са били принудени да отричат обвиненията на Запада за религиозни преследвания в СССР и да защитават официалната позиция на Кремъл.
Ректор в продължение на 10 години на православната академия в Ленинград (сега Санкт Петербург), Кирил става епископ през 1976 г. и митрополит на Смоленск и Калининград през 1988 г., преди да оглави отдела на Московската патриаршия за външни отношения в периода 1989-2009 г.
Тъй като е е ръководил дълго време дипломацията на Патриаршията, Кирил познава добре трудните отношения с другите християнски вероизповедания и преди всичко с Ватикана.
Неговата историческа среща с папа Франциск, насрочена за петък в Куба, ще засили авторитета му в православния свят, особено сред 150-те милиона вярващи в лоното на Московската патриаршия, в Русия и извън нея, най-вече потомци на руски емигранти.
Този дипломатически успех обаче няма да заличи спомена, че репутацията му бе опетнена от няколко афери.
Той афишира през 2012 г. подкрепата си за Кремъл по време на големите опозиционни демонстрации в Москва и застана зад кандидатурата на Владимир Путин за нов президентски мандат, предизвиквайки негативни реакции, стигнали до някои православни кръгове.
Същата тази година той отказа да поиска помилване на "Пуси райът" - три млади жени, които изпяха "пънк молитва" против Путин в московската катедрала "Христос Спасител", за да "осъдят тайното споразумение между църквата и държавата в Русия". Две от момичетата бяха осъдени на по две години в трудов лагер.
Руски медии освен това разкриха, че патриархът притежава луксозен апартамент в Москва, и разкритикуваха факта, че той носи часовник, оценен на повече от 30 000 евро.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.