Българката Ирина Бокова има всички шансове да повтори успеха с избора си за генерален директор на най-голямата агенция на ООН - ЮНЕСКО, и в надпреварата за висшия пост на Обединените нации. Това пише бившият ирландски министър по европейските въпроси Дик Рош в статия, публикувана от агенция "Стратфор".
Бокова отговаря на изискването за "регионална ротация", но по-важното е, че е жена със солидна трудова биография. Жизненият й опит е мост между Изтока и Запада, освен това тя има енергията, квалификацията и необходимите контакти с целия "електорат на ООН", отбелязва авторът.
Тя е в състояние да се справи с най-сериозното препятствие, с което се сблъскват кандидатите за поста на генерален секретар на ООН - да спечелят подкрепата на всички членове на Съвета за сигурност.
Бокова умее да решава взривоопасни политически въпроси и доказателство за това е начинът, по който се справя с трънливите въпроси, свързани с богатото наследство на Близкия изток. Класически пример за това е успешното преодоляване на конфронтацията около класификацията на Стената на плача в Ерусалим. Бокова показа завидни дипломатически умения и не допусна ЮНЕСКО да бъде въвлечена в политически спор. Нейният деликатен подход към проблема получи признанието на председателя на Кнесета (израелски парламент) Юлий Еделщайн.
Авторът отбелязва, че макар и да е странно, най-голямата конкуренция за Бокова е дошла от друг потенциален български кандидат - заместник-председателя на ЕК Кристалина Георгиева. Опитите за негативна кампания обаче вместо да й навредят, се оказаха предимство за Бокова, пише Рош. Тя се справи с достойнство и показа, че спокойният генерален директор на ЮНЕСКО има необходимия железен характер, за да издържи на злонамерено отношение - важно качество за висшия пост в ООН.
Има още един фактор, който накланя везните в полза на Бокова - родната й страна. Въпреки че България не винаги има добър образ в медиите, българският народ по традиция е етнически толерантен - традиция, устояла на най-тежките исторически изпитания. В тъмните времена на Втората световна война българите, начело със своя монарх и Църква, предотвратиха масовото депортиране на българските евреи.
По време на войните в Югославия България осигури дом на много етноси и беше стълб на стабилността в района. В контекста на сегашната бежанска криза българите, макар и пряко засегнати, проявиха съчувствие към хората, прокудени от война и терор, а българското правителство категорично подкрепи намирането на общоевропейско решение. В един разделен свят, където трагичното равнище на нетърпимост расте, българските корени са ценно предимство в надпреварата за ООН, подчертава Рош.
Има едно нещо, което може да постави Бокова в неизгодно положение: колкото и да е странно, това е едно самоналожено ограничение. Твърди се, че г-жа Бокова е решила, че тъй като мандатът на сегашния й пост изтича в края на 2016 г., тя няма да води собствена кампания за поста в ООН. Мотивацията й за това е безукорна - тя не иска да компрометира сегашния си пост. Тъй като други кандидати (и потенциални кандидати) ще водят активни кампании, може би тази стратегия за неводене на кампания би трябвало да бъде преразгледана, отбелязва авторът на материала.
В Ирландия имаме поговорка: "Тихото кюре никога не става енорийски свещеник". Тя важи и за надпреварата в ООН, допълва бившият министър.
/БТА/