Армията на Китай – от какавида в пеперуда

ЦК на Китайската комунистическа партия (ККП) обсъди в сряда проблеми на националната сигурност. Държавният глава призова на форума за реформиране и засилване на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) съизмеримо с международния статут на страната, пише Роман Решетов, "Утро".

Властите на КНР анонсираха реформите във войската още на 31 декември 2015 г. Въоръжените сили ще бъдат намалени с 300 хил. военни, предстоят и коренни промени в организационно-щатната им структура.

През май т. г. Централният военен съвет на КНР очерта основните насоки за модернизация на армията през близките 5 години. Предвижда се дотогава властите да приключат с реформите във въоръжените сили, допълни източник.

Като първа стъпка във военните реформи Поднебесната империя оптимизира организационно-щатната структура. Освен уедряването на военните окръзи (7-те окръга стават 4 оперативни командвания) се премахват всички остарели структури, по-специално Главното политуправление и Главното управление "Тил". Четирите Главни управления се преобразуват в 15 департамента и комисии, които ще контролират различни аспекти от дейността на въоръжените сили.

Сред тези сфери на работа са тиловата поддръжка, възпитателната дейност, националната отбрана, съдилищата, разузнаването, войсковата дисциплина и т. н. В рамките на реформата е създаден единен щаб, в който 4-те вида въоръжени сили - ракетните войски, сухопътните войски, авиацията и флотът, получиха щабове с еднакъв статут. Тази структура на единния щаб впрочем явно е прекопирана от Комитета на началник-щабовете в армията на САЩ.

Ракетните войски са нов вид въоръжени сили, формиран въз основа на т. нар. Втора артилерия (или Втори артилерийски корпус). Те се разпореждат с ядрения потенциал на страната, наброяващ според американски експерти 50 междуконтинентални балистични ракети. Старото наименование бе в унисон със засекретените ракетно-ядрени програми на страната, сега обаче няма смисъл да се крие наличието на ядрени оръжия и носители за тях. Обратното, Пекин демонстративно подчертава намерението да брани държавата с всички достъпни средства.

Мечтата на китайското ръководство за могъща армия се очаква да бъде осъществена и чрез създаване на нови родове войски. Сред тях са силите за стратегическа подкрепа - те ще обединят космическите войски, кибервойските и войските за радиоелектронна борба.

Излиза, че тъкмо китайците първи реализират идеята да се обособят частите за информационна и кибервойна като отделен род войски. Тази структура ще отговаря за отбраната във виртуалното и електромагнитното пространство, ще изпълнява задачи за защита и нападение в тези пространства, ще подсигурява съпровождане на целите, разузнаване на терена, контрол върху работата на сателитите, организиране на свръзка при съвместни операции на различни родове войски. Истинска армия на бъдещето!

Процесите, развиващи се днес в китайските въоръжени сили, с право привличат внимание - та нали става дума за най-многобройната армия в цял свят. Но и една от най-богатите. Естествено Пекин твърде изостава от "раздутите" разходи за отбрана на САЩ (близо 600 милиарда долара), но сумата от 241 милиарда долара неколкократно надхвърля военния бюджет на Русия.

При все че Китай е в тройката страни с най-силни и ефективни армии, недостигът на модерна техника е негов основен проблем. И по количество, и по качество на бронетанковата техника, самолетите и подводниците КНР все още е назад от САЩ и Русия. Макар че сравнението с Руската федерация всъщност е само аналитично - според експертни данни за характера на основните въоръжения и геополитическите реалности Китай няма намерение да насочва оръжия към руските земи. В отношенията с Русия Поднебесната империя се стреми да решава проблемите другояче.

Идваме до главния въпрос: за какво се готви така усилено КНР?

Неотдавна китайските власти представиха пред света нова национална доктрина. Ключов момент от нея е преминаването към национална отбрана. В документа се казва, че Китай няма да напада, но ще нанесе контраудар при нападение отвън.

Освен това новата китайска доктрина предполага, че заплахите за страната идват откъм морето. И наистина в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) има доста заплахи за Китай. Все още не са изгладени противоречията около разграничаването в Южнокитайско море с редица страни от Югоизточна Азия - Бруней, Малайзия, Тайван, Виетнам и Филипините. Става дума за островите от архипелага Спратли (Нанша). Друга "ябълка на раздора" са островите Сенкаку (Дяоюй), за които освен КНР претендират Япония и Тайван. Напрегната е и обстановката на Корейския полуостров.

Изводът се налага сам: основният интерес, съответно и основното предизвикателство към Китай в най-близко бъдеще лежи именно в морската сфера. Пекин реши да отвърне на заплахите със замах, създавайки океанска флотилия. Китайските военноморски сили от времето на Съветския съюз бяха ориентирани към т. нар. жълт флот, включващ кораби, действащи в крайбрежните води (ракетни и патрулни катери, малки десантни кораби). Сега обаче Китай залага на "син флот" - кораби, годни за продължителни операции в неприятелски води (ескадрени миноносци, фригати, самолетоносачи).

Ще отбележим, че Китай предприема вече успешни походи с надводни кораби от по 6 до 9 месеца и с атомни подводници - над 100 денонощия. Китайски кораби правят приятелски посещения в пристанищата на отдалечени страни като Полша, Бразилия, Перу, Израел и др. В Африка пък китайците направо са постоянни гости. В началото на века Пекин обнови своите ескадрени миноносци и фрегати, като задмина по брой на такива кораби Русия и Европа. Днес на дневен ред са самолетоносачите. В близко бъдеще освен с "Ляонин" (бившия украински "Варяг") страната ще разполага с още един пълноценен китайски самолетоносач.

Ярък пример за обновената военноморска доктрина на КНР е предвиденото използване на мобилни десантни платформи, конструирани по американски модел. Това са гигантски автономни бази, които могат да снабдяват катерите с всичко необходимо далеч от брега. Такива платформи дават възможност да се провеждат операции във всяка точка от световния океан. Китай вече разполага с една, наречена "Дунхай". Освен КНР и САЩ с подобни кораби не разполага нито една страна.

За да брани успешно интересите си в региона, Китай построи в Южнокитайско море няколко изкуствени острова с летища и писти за излитане и кацане. Безспорно забележително начинание - новите острови играят роля на непотопяеми самолетоносачи с оглед евентуална конфронтация с ударни авиационни групи на САЩ. По всяка вероятност Китай ще може в бъдеще да разположи на тези острови противокорабни ракетни комплекси. Американски експерти признават, че "самолетоносачи" от този род могат да се изправят срещу всякакви противникови сили. Изглежда затова САЩ се канят да изпратят новия ракетен ескадрен миноносец "Зъмуолт" (Zumwalt) по-близо до китайските брегове.

Основните интереси на Пекин явно са ограничени до Южнокитайско море. Защото през акваторията му минават маршрути, осигуряващи 75 на сто от доставките на близкоизточен петрол за АТР, сред тях близо половината от петролните доставки директно за Китай. Там са събрани и около 30 на сто от общия обем морска търговия на стойност към 5 трилиона долара.

Ясно е, че влиянието в този регион има изгледи да стане едва ли не най-ключовият фактор от геополитиката. Затова през близките 15-20 години Китай ще проучва проблемите с контрола над морските транспортни артерии за превоз на горива, а основните му усилия ще се насочат към строителство и разширяване на флота.

Опрян на икономическата си мощ, Китай продължава грандиозната реорганизация във войската и мащабът на тези промени естествено не остава незабелязан. Медиите наричат реформата в Китай "нова революция", защото е най-голямата реформа в армията от самото й създаване. Има надежда, че задачата, заявена от Пекин - армията да стане по-модерна и по-боеспособна, ще бъде изпълнена. Така ще се сбъдне заветният блян на китайския лидер - "да превърне армията от какавида в пеперуда".

/БТА/