Безпарични, бразилците не мислят за политиката

"Изморяват ме, всичките са еднакви". Така Памела душ Анджос, 28-годишна и безработна, обобщи чувствата, обхванали бразилците, които са на път да станат свидетели на свалянето на президентката: разочаровани от политиката, те са заети с ежедневни грижи.

Дори в предградието Сидаде Тирадентес, бастион на Партията на трудещите се в Сао Пауло, много вероятното отстраняване на президентката Дилма Русеф и края на управлението на Партията на трудещите се след 13 години на власт не изглежда да притеснява прекомерно жителите.

Памела душ Анджос преживява, като продава вестници за сума, равна на 13 долара на ден. Въпреки тази странична работа, тя е част от около 11-те милиона безработни в Бразилия.

"Истината е, че това не ме интересува особено. Тук всичко винаги върви зле", заяви тя пред АФП, излизайки от социален център в квартала на периферията на мегаполиса.

Разтърсвана от продължаваща от 2015 г. рецесия и галопираща инфлация, първата икономика в Латинска Америка, някогашната пътеводна звезда на континента, се превърна в оздравяващ гигант.

"Винаги съм гласувала за Партията на трудещите се, но на последните президентски избори през 2014 г. пуснах празна бюлетина. Бях уморена от обещанията им да подобрят нещата, без нищо да се променя", заявява младата жена.

"Всичките правят едно и също"

Голяма част от жителите на Сидаде Тирадентес са гласували за преизбирането на Дилма Русеф.
"При Лула животът ни се подобри. Имаше повече работа и по-малко лишения. Можехме да получаваме "семейна субсидия" и помощи, за да си плащаме наема", обясни 27-годишната Найра де Оливейра, говорейки за социалните програми, въведени от Луиз Инасио Лула да Силва (президент на страната от 2003 г. до 2010 г.), когато бъдещето беше пълно с обещания.

Това беше една друга епоха. Южноамериканският гигант играеше наравно със световните сили и беше даван за пример заради изваждането на милиони хора от бедността. В момента меденият месец между работническите класи и Партията на трудещите се, към която принадлежат Лула и Дилма, е приключил.

"Затова гласувах за Дилма и двата пъти, но ми писна", обяснява помощник- готвачката, която също е безработна.
През последните месеци бразилците видяха краха на икономиката си, както и на политическата класа, обхваната от скандали за корупция, най-големият от които е аферата "Петробраз".

В продължение на най-малко 10 години общественият петролен гигант е бил свързан с огромна мрежа от подкупи, част от които е била плащана на представителите на управляващата лява коалиция, водена от Партията на трудещите се, в замяна на постове в предприятието. Смята се, че измамите са стрували на компанията около 2 милиарда долара.

Скандалът избухна през 2014 г. и непрестанните му обрати на фона на икономическа рецесия утежниха политическата криза, която отслаби забележимо президентката Дилма Русеф.

"Всъщност, какъвто и да е този, който ще дойде накрая, все едно ще краде. Всичките са едни и същи", коментира Найра де Оливейра по адрес на приемника на Русеф Мишел Темер, нейния вицепрезидент, който ще остане на власт до края на 2018 година.

Страх от бъдещето

Тези, които още защитават Дилма, нямат много време за активизъм.

"Бих предпочел Дилма да остане, но вече не може да се направи много", смята 28-годишният Леви Маркез, който прави табели за магазини. "Гласувал съм и ще продължа да гласувам за Партията на трудещите се, но вече не мога да изляза от работа, за да отида на манифестация", споделя той по повод протестите срещу импийчмънта.

55-годишната Марсия Флорентино душ Сантуш получава средства по програмата "Семейна субсидия" - всеки месец по около 25 долара помощи.

"Тъжно ми е дори да помисля, че резултатът е под очакванията ни", сподели тя. "Вече се страхувам от бъдещето. Какво ли ще се случи с нас?"

/БТА/