Жените в аржентинската политика не са много, а придобилите култов статус в тази доминирана от силния пол сфера се броят на пръсти. Балконите на „Каса Росада“ (резиденцията на аржентинските президенти) по правило са резервирани за шарматни, елегантно облечени латино-прелъстители, ухажващи своя все по-беден електорат подобно на мачовците в теленовелите.
Ако си жена в „голямата игра“, в най-добрия случай (като Евита) достойно носиш титлата „първа дама“, крачиш зад твоя рицар-генерал и ставаш светица в очите на хората с помощта на благотворителни акции.
В по-лошия- като Исабелита Мартинес погребваш същия този рицар, намираш му бързо заместник и те разследват за корупция, преди да дойдат вездесъщите латиноамерикански военни и да сложат неочакван край на красивата приказка.
Макар че разликите между назованите по-горе дами и настоящата претендентка за президентския пост Кристина Фернандес де Кирчнер са значителни, на очи се набива една твърде интересна прилика.
Оказва се, че за да влезеш в ексклузивния клуб на най-известните аржентински политички е необходимо, като за начало, да се омъжиш за президента на републиката, а след това - каквото сабя покаже!
А сабята на Кристина е остра и по всичко личи, че е попаднала в добри ръце.
Сеньора К. или „пингвинката“, както неформално я наричат аржентинците (като напомняне за патагонския произход на нейния съпруг), отдавна е фигура на националната политическа сцена и ролята й за успеха на съпруга Нестор по време на изборите през 2003 г. не бива да бъде подценявана.
През 2005 г. г-жа Кирчнер бе преизбрана в аржентинския сенат, а през юли 2007 г. обяви кандидатурата си за най-високия държавен пост. По време на тържеството по този повод сеньора Кирчнер оповести, че ще следва политическия курс на своя съпруг.
Само че проблемът как този курс да бъде по-точно дефиниран не е от вчера. Действията на Нестор Кирчнер и неговата съпруга са противоречиви и лесно могат да заблудят дори и опитни политически наблюдатели. Това, което се вижда от пръв поглед, е:
1) Стремеж към създаване на възможно най-широка социална база на управлението - хетерогенността и липсата на ясно установени социални групи, подкрепящи кирчнеризма (политиката на Кирчнер- б.а.), са всъщност неговите най-силни страни. Поредният отличен ход в тази насока беше номинацията на губернатора на провинция Мендоса Хулио Кобос като кандидат за вицепрезидентския пост и подгласник на Кристина Кирчнер.
Кобос, който е бивш политически представител на „Радикалния Граждански Съюз“, една от големите аржентински партии в близкото минало, несъмнено ще помогне на Кристина да събере много гласове и от поддържниците на тази партия.
Така, към настоящия момент, в лагера на кирчнеристите ще открием както бизнесмени, така и синдикални лидери, губернатори на аржентинските провинции, голяма група парламентаристи и сенатори, бивши перонисти, бивши радикали, бивши представители на левицата и т.н. Кирчнеристите се представят за фракция на перонистката „Партия на справедливостта“ ( официалното название на тяхния изборен алианс е „ Фронт за победата – Партия на справедливостта“/ Frente para la Victoria – Partido Justicialista) и умело извличат политически дивиденти от това си твърдение, но напоследък е все по-видимо, че единствената константа в алианса са Нестор и Кристина Кирчнер.
2) Желание за контролиране на вътрешно-политическата ситуация в страната посредством добре подбрани PR-ходове - както и много други политици в различни части на света, така и Кирчнерови често говорят за трансформация на обществото.
Лозунгът е особено популярен в Аржентина, която през 2001-2002 г. преживя най-тежката икономическа криза в своята история. В интерес на истината правителството на президента Нестор Кирчнер се справи с измъкването на страната от икономическата бездна и това обстоятелство може да се окаже ключ към победата на Кристина в предстоящите избори.
Това обаче далеч не беше заслуга единствено на Кирчнерови. В допълнение бяха отменени неморалните закони за амнистията, които закриляха убийците на хиляди аржентински привърженици на левицата по време на военната диктатура в страната от 1976 до 1983 г. Това увеличи още повече популярността на „пингвините“ в левия политически спектър.
Според кирчнеристите Кристина Фернандес е най-добрият избор, защото внушава едновременно промяна и континюитет. Засега предизборните социологически проучвания им дават право, а Кристина продължава да е любимката на жителите на бедните, но многолюдни и изключително важни за изхода на цялата кампания предградия на аржентинската столица.
Въпреки че едва ли ще изкопчите от Кристина подобно признание, ролята на една нова Евита определено й допада.
3) Двойнственост и показност във външната политика - стъпките, предприети в областта на външната политика, са една от причините кирчнеризмът като феномен да си остане неразбран. Понякога изглежда, като че ли в тази сфера дясната ръка не знае какво прави лявата.
От една страна Нестор Кирчнер открито показва своите приятелски чувства към Уго Чавес ( това е разбираемо, тъй като с негова помощ Аржентина успя да се разплати с МВФ и Световната банка), а от друга Кристина се среща с представители на северноамерикански концерни и им обещава отличен бизнес климат и промяна в законодателството, която ще ограничава правата на работниците и служителите, в случай, че тя бъде избрана (законът е част от националното антикризисно законодателство от 2002 г. и предвижда щедри обезщетения за работещите в случай на неоправдани уволнения).
В този ред на мисли, кирчнеризмът представлява интересна гледка във външнополитически план, едновременно неолиберален и ляво-революционен.
Изборите в Аржентина съвпадат с датата на местния вот в България - 28 октомври. Всякаква прилика между действителни лица и събития е напълно случайна.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.