Протести по света: От Хонконг, през Техеран до Кочабамба

Хонконг Снимка: Reuters

4 / 7

Демонстрациите в Иран доведоха до ново напрежение за правителството, което се бори с последиците от подновените американски санкции след решението на президента Доналд Тръмп да изтегли САЩ от иранското ядрено споразумение от 2015 г., пише британският в. "Индипендънт". Според изданието демонстрациите могат да се превърнат в политически риск за иранския президент Хасан Рохани в навечерието на парламентарните избори през февруари, тъй като са израз на широкоразпространеното недоволство от безработицата и колапса на националната валута.

"Не искаме ислямска република, не искаме, не искаме!", скандираха демонстранти в квартала на средната класа Техранпарс в Техеран, пише американският в. "Ню Йорк таймс" по повод протестите в Иран. Според изданието демонстрациите в Иран засилват напрежението, провокирано от американските икономически санкции и неправилното управление на икономиката от страна на иранското правителство.

Демонстрациите в Иран започнаха на фона на силното напрежение със Съединените щати, които целят да упражнят натиск върху Техеран, за да се откаже от ядрената си и балистична програма, пише американският в. "Вашингтон пост".

Поразеният от американските санкции Иран, увеличи с 50 процента цените на горивата и така се стигна до ожесточен "бунт на бензина".

Според иранската агенция МЕХР в протестите са участвали 87 хиляди души в стотина различни населени места в Иран, пише италианският в. "Република". Има жертви и хиляди арести, а властите в опит да заглушат гласа на протестиращите блокираха интернет, допълва изданието.

Иран наложи "интернет комендантски час" заради протестите, пише френският в. "Либерасион". Увеличението на цените на бензина с 50 процента за първите 60 литра месечно и с тройно повече, като се прехвърли този лимит, беше прието зле от обществеността, която е доста изтерзана от силното влошаване на състоянието на икономиката, разтърсена от умножаващите се ирански санкции. Според МВФ растежът на иранската икономика отново ще бъде негативен през 2019 г., а рецесията е почти 10-процентна. Иранците, които живеят от една година под така да се каже строго ембарго, сега очевидно са решили да накарат управляващите да чуят техния глас, допълва вестникът.

Иранските власти предупредиха, че няма да толерират несигурността в страната, породена от протестите срещу повишаването на цените на Бензина, отбелязва френският в. "Монд". Иран е една от страните в света, в която бензинът е най-субсидиран. Насърчена от ниските цени, консумацията на горивото се увеличи, като на ден се потребяват 90 милиона литра на 80 милиона жители. Сега властите твърдят, че печалбите от увеличението на цените на бензина ще бъдат раздадени на иранците, които са под икономически натиск, тоест на близо 75 процента от населението. Това означава, че тези пари би трябвало да бъдат раздадени на около 60 милиона иранци, допълва изданието.

Чехия

Британският в. "Файненшъл таймс" се фокусира върху демонстрациите в Чехия срещу премиера Андрей Бабиш. Изданието отбелязва, че проведената в навечерието на годишнината от "Нежната революция" демонстрация в Прага е една от най-големите протестни прояви в Чехия от три десетилетия. Въпреки големия брой хора, взели участие в демонстрациите срещу Бабиш, според анализаторите позициите на премиера продължават да са относителни силни, тъй като политическите му опоненти са разединени и защото той продължава да се ползва с подкрепата на президента Милош Земан, изтъква "Файненшъл таймс".

"Нежното поколение" протестира срещу премиера Бабиш, пише италианският в. "Република". 30 години след "Нежната революция", свалила от власт комунистическата диктатура, чехите отново излязоха на улиците, за да протестират срещу премиера-магнат-автократ Андрей Бабиш и срещу неговите съюзници, суверенистите от Вишеградската четворка, лидерите на Полша и на Унгария, пише изданието. Така в Прага възпоминанията и честванията по повод 30-годишнината от падането на комунизма бяха различни от тези в Берлин и в други бивши столици на тогавашната "Империя на злото". Вестникът припомня, че огромното множество, протестирало в събота срещу Бабиш в пражки парк, упреква премиера в злоупотреби се европейски средства и конфликт на интереси.

Германският в. "Бадише Нойесте Нахрихтен" отбелязва във връзка с антиправителствените демонстрации в Прага, че надигането на национализма може да измени облика на Европа. "Брюксел все още може да е спокоен, защото страните от Вишеградската четворка не са докрай съгласни с (политиката на унгарския премиер Виктор) Орбан. Може обаче да дойде ден, в който национализмът да раздели ЕС" на отворени западни и затворени източни общества. "Това ще бъде и краят на обединена Европа", пише в редакционен материал изданието.

Ирак

Британският в. "Индипендънт" обръща внимание и на протестните прояви в Ирак. Иракските демонстрации се превърнаха в сблъсък на поколенията, в конфронтация между младите иракчани, израснали в сянката на предвожданата от Съединените щати инвазия, и политическия елит, който се възползва от иракската избирателна система, за чието оформяне допринесоха САЩ. Действията на властите срещу демонстрантите навлязоха в нова зловеща фаза на изчезвания на хора и на шпионаж, отбелязва изданието. Стотици демонстранти бяха арестувани, а лекари доброволци изчезнаха, докато пътуваха към площад "Тахрир" в Багдад и не се знае какво се е случило с тях, пише вестникът. Изданието съобщава, че демонстранти са показали получени на мобилните си телефони съобщения, съдържащи заплахи и призиви да си вървят у дома.

Хонконг

Тази нощ Хонконг отново потъна в хаос след относително спокойната събота - така "Република" коментира насилието в мегаполиса, където полицията щурмува барикадирали се в Политехническия университет студенти.

Изминалата нощ прерасна в битка в Политехническия университет на Хонконг, който подобно на Средновековна крепост се оказа под обсада, пише италианският в. "Кориере дела сера".

Протестиращите в Хонконг имат намерение да продължат с акциите, паразилиращи града, за да "задушат неговата икономика", отбелязва в. "Монд" и обрисува картина на напрежението в Политехническия университет тази нощ.

Франция

Сблъсъци и арести в първата годишнина на движението на жълтите жилетки, пише "Република" и описва погрома във френската столица в събота, където вандали палеха, чупеха, преобръщаха коли и замерваха полицията с каквото им попадне под ръка.

"Действие 53" на бунта на жълтите жилетки прерасна в насилие, коментира и в. "Кориере дела сера" и публикува редица кадри от протестите, изродили се във вандалски прояви в събота.

Първата годишнина на движението на жълтите жилетки показа, че то се е превърнало в празна черупка. Протестите през уикенда събраха едва 28 000 души в цяла Франция, което е доста по-малко от протестите в началото на движението миналата година. В тази празна черупка на мястото на ядката обаче се намърдаха вандали-професионалисти, подстрекавани от крайнодесни групички, предупреждава френският в. "Фигаро".

Боливия

От началото на протестите в Боливия бяха убити най-малко 23 души. С оттеглянето на Ево Моралес и появата на временната президентка Янине Анес, която обеща бързо свикване на нови избори, нещата обаче не се уталожиха, пише в. "Република". Сблъсъците продължават, а производителите на кока, които са привърженици на Моралес, искат да се доберат до Ла Пас. Те дадоха дори ултиматум на Анес да се оттегли до 48 часа. Ако това не стане, те заплашват с блокада на всички пътища, допълва изданието.

Временната власт в Боливия обещава бързи избори. В очакване на тях обаче напрежението си остава голямо. Най-интензивното огнище на съпротивата е в района на Кочабамба, в централната част на страната, който е бастион на Моралес. В петък там бяха убити 9 производители на кока, участващи в сблъсъци със силите на реда в Сакаба, близо до Кочабамба, отбелязва в. "Монд"

Чили

За първи път от началото на протестите в Чили президентът Себастиан Пинера осъди насилието, извършено от полицията срещу протестиращите, отбелязва френският в. "Монд" и припомня, че за месец на протести са загинали 22 души, от които петима вследствие на интервенция на силите на реда. Ранените са над 2000, сред които 200 са с травми на очите. Обвиненията за нарушаване на правата на човека, отправени срещу полицаите в Чили се умножиха и накараха ООН да прати разследваща мисия в страната. "Амнести интернешънъл" също е пратил разследващи, коментира изданието.

/БТА/