Френските държавни облигации и акции се понижиха в сряда, тъй като опасенията сред инвеститорите се засилиха, че спорът относно проектобюджета за затягане на коланите може да свали правителството на премиера Мишел Барние, пише FT.
Разпродажбата увеличи разликата между 10-годишните разходи по заеми на Франция и тези на Германия до 0,9 процентни пункта, ниво, което не е достигнато от кризата в еврозоната през 2012 г. По-късно тя спадна обратно до 0,86 пункта. Базовият борсов индекс Cac 40 се понижи с 1,2%, като най-лошото представяне сред основните европейски пазари.
Главният европейски стратег на Jefferies Мохит Кумар каза, че разпродажбата се дължи на „загриженост, че сегашното правителство може да не издържи бюджета“.
Барние се стреми да приеме бюджет с 60 милиарда евро съкращения на разходите и увеличения на данъците въпреки липсата на работещо мнозинство в парламента. Той потвърди, че ще трябва да използва конституционен инструмент, за да отмени законодателите, за да го направи, ход, който ще го изложи на вот на недоверие, който може да свали правителството му.
Крайнодесният лидер Марин Льо Пен се очертава като ключов играч в драмата, тъй като нейната партия Национално обединение е най-голямата в долната камара и нейните гласове ще са необходими, за да бъде одобрен вотът на недоверие. След като се срещна с Барние в понеделник, Льо Пен предупреди, че премиерът не се вслушва в нейните искания да защити френската общественост от повишаване на данъците и тя повтори заплахата да свали правителството.
В интервю за френския телевизионен оператор TF1 във вторник Барние призова опозиционните партии да приемат бюджета с аргумента, че ако не бъде приет, ще има „голяма буря и много сериозни сътресения на финансовите пазари“.
На фона на политическата нестабилност разпродажбите на френските държавни облигации повишиха доходността на 10-годишните облигации над 3 процента, тъй като инвеститорите се тревожат за устойчивостта на дълговото натоварване на Париж. Доходността сега е само незначително по-ниска от тази в Гърция, страната в сърцето на кризата с държавния дълг преди повече от десетилетие.
Бюджетният дефицит на Франция е на път да надхвърли 6 процента от БВП тази година, повече от два пъти над целта на ЕС от 3 процента.
Брюксел постави Франция в процес на наблюдение на „прекомерен дефицит“, за да я накара да намали дефицитите за период от пет години.
Барние обеща да върне дефицита до 5 процента от БВП до края на 2025 г. – цел, която икономистите сега смятат за малко вероятна – и да се върне в границите на ЕС до 2029 г.
„Трудно е да бъдем твърде оптимистични по отношение на траекторията за Франция“, каза Марк Даудинг, главен инвестиционен директор в RBC BlueBay Asset Management. „Има риск [правителствените облигации] да бъдат подложени на допълнителен натиск за продажба, ако политическият фон се влоши.“
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.