Той все още не е встъпил в длъжност, но всяко изявление на Доналд Тръмп вече има специална новинарска стойност. Ето защо не е изненада, че забележките на бъдещия президент на САЩ за ситуацията в Сирия нашумяха: „Никой не знае кой ще управлява на финала“, заяви Тръмп на първата си пресконференция след изборната си победа през ноември, като добави: „ Вярвам, че е Турция.” Думите му бяха последвани от ласкави коментари за Турция и нейния тщеславен президент. „Той е много умен човек. Те го искаха от хиляди години и той го получи“, каза Тръмп в характерния си стил. Това пише в статия за Катимерини д-р Роналд Мейнардус, старши научен сътрудник в Гръцката фондация за европейска и външна политика.
Забележките на Тръмп изразиха това, в което много анализатори вече вярват, макар и с привличаща вниманието откровеност. Тъй като конфликтът преразпределя динамиката на властта в Сирия след падането на диктатора Башар ал-Асад и изключването на основните му поддръжници – Иран и Русия – картите се раздават наново. Начело на групата е Турция, заедно с южния съсед на Сирия, Израел. И двете нации споделят готовност да се намесят военно без колебание, често пренебрегвайки международното право. Сирийската криза се превърна в ярък символ на ерозията на международния ред, основан на правила. В тази нова реалност властва военната мощ, която също предизвиква установените граници.
Атина проактивно изгради здрав съюз с ключови регионални играчи като Израел, Египет, Кипър, Саудитска Арабия и ОАЕ и е готова да използва тези партньорства.
Ревизионистите в Израел и Турция защитават действията си, като твърдят, че са необходими за защита на населението им. И все пак стремежите на двете нации за регионално господство се сблъскват с присъщия недостатък на това, че не са араби. За мнозина в региона тези нации се свързват с колониализма и окупацията, пише д-р Роналд Мейнардус.
Монархиите от Арабския залив също имат дял в бъдещето на Сирия. Решени да предотвратят появата на ислямистки халифат в Средиземно море, консервативните управляващи вероятно ще инвестират милиарди, за да направят разкъсаната от война страна отново годна за живеене. Очаква се Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства да финансират голяма част от усилията за възстановяване. Междувременно строителните фирми в Турция са готови да извлекат значителни печалби в процеса на възстановяване на Сирия. Европа също вероятно ще допринесе значителни средства за възстановяване на разрушенията, причинени от война, в която тя не е играла пряка роля. Този модел вероятно ще се повтори в съседен Ливан и Газа.
За обаче приоритет са бежанците.
„Това са бежанците, глупако“, обясни западен дипломат в Атина, очертавайки йерархията на опасенията. Когато европейските правителства обсъждат мигрантите в наши дни, разговорът обикновено е за стратегии, които да им попречат да стигнат до Европа. Както преди 10 години, Турция отново играе ключова роля тук. Както през 2015/2016 г., Брюксел отново ще възнагради щедро Анкара, за да гарантира, че границите й ще останат затворени за онези, които търсят убежище.
Въпросът с бежанците също играе централна роля в официалните съобщения на гръцкото правителство за Сирия.
„Гърция е в челните редици на проблема с бежанците“, заяви наскоро премиерът Кириакос Мицотакис. По-нататък той описва гърците като „естествени пазители на гръцкоговорящите и арабскоговорящите православни християни“. Някога процъфтяваща общност, православното християнско население на Сирия, с богатото си историческо наследство, е намаляло значително през последните години.
Защитата на православието извън неговите граници отдавна е крайъгълен камък на гръцката дипломация и затова фигурира в официални изявления. Въпреки това малко или нищо не се казва официално за последиците от зараждащото се политическо господство на Турция в Сирия. Гръцки анализатори, от друга страна, описват потенциалния „сценарий за Либия“ като кошмар за елинизма. Това се отнася до възможността режим в Дамаск, доминиран от Анкара, да подпише споразумение с Турция за очертаване на морските граници в Източното Средиземноморие, подобно на това, което направи либийското правителство в западната част на северноафриканската държава през ноември 2019 г. – явно пренебрегвайки международното право в процеса.
Засега тези опасения остават хипотетични, тъй като Анкара се фокусира върху консолидирането на позициите си на място. Въпреки това Атина проактивно изгради здрав съюз с ключови регионални играчи като Израел, Египет, Кипър, Саудитска Арабия и ОАЕ. Тази коалиция служи като конкретен противовес на нарастващото влияние на Турция. Гърция е готова да използва тези партньорства, за да защити интересите си в Източното Средиземноморие и да противодейства на регионалните амбиции на Анкара, пише д-р Роналд Мейнардус.