Джими Картър - от скромен фермер до президент и носител на Нобелова награда

Джими Картър, който почина на 100-годишна възраст, дойде на власт, обещавайки никога да не лъже американския народ.

В бурните времена след "Уотъргейт", бившият производител на фъстъци от Джорджия помилва лицата, укриващи се от военната служба във Виетнам, и стана първият лидер на САЩ, който прие климатичните промени сериозно. Междувременно, на международната сцена, той помогна за постигането на историческо мирно споразумение между Египет и Израел, но изпита трудности в справянето с кризата със заложниците в Иран и съветската инвазия в Афганистан.

След един единствен мандат на поста той беше пометен от републиканеца Роналд Рейгън на изборите през 1980 г., като спечели само шест щата.

След като напусна Белия дом, Картър направи много, за да възстанови репутацията си: стана неуморим работник за мира, околната среда и правата на човека, за което беше признат с Нобелова награда за мир.

Картър стана най-дълго живелият президент в историята на САЩ, като отпразнува 100-ия си рожден ден през октомври 2024 г. Той е бил лекуван от рак и е прекарал последните 19 месеца в хоспис.

Джеймс Ърл Картър младши е роден на 1 октомври 1924 г. в малкото градче Плейнс, Джорджия, най-голямото от четири деца. Баща му, сегрегационист, беше започнал семейния бизнес с фъстъци, а майка му Лилиан беше дипломирана медицинска сестра.

Опитът на Картър от Голямата депресия и твърдата баптистка вяра са в основата на политическата му философия.

Звезден баскетболист в гимназията, той прекарва седем години в американския флот, а през това време се жени за Розалин, приятелка на сестра му - и става офицер на подводница.

След смъртта на баща си през 1953 г. той се връща, за да управлява семейната ферма. Реколтата от първата година се проваля поради суша, но Картър обръща бизнеса и забогатява в процеса. Той влиза в политиката на първия етаж, избран в поредица от местни училищни и библиотечни съвети, преди да се кандидатира за Сената на Джорджия.

Борец за граждански права

Американската политика пламна след решението на Върховния съд да десегрегира училищата. С произхода си като фермер от южен щат, можеше да се очаква Картър да се противопостави на реформата, но той имаше различни възгледи от баща си.

Докато служи два мандата в Сената на щата, той избягва сблъсъци със сегрегационистите - включително много от Демократическата партия. Но след като става губернатор на Джорджия през 1970 г., той става по-откровен в подкрепата си на гражданските права.

„Казвам ви съвсем откровено“, заяви той в речта си при встъпването в длъжност, „че времето на расовата дискриминация свърши“.

Той постави снимки на Мартин Лутър Кинг по стените на сградата на столицата, докато последователите на Ку Клукс Клан демонстрираха отвън. А след това се увери, че афро-американците ще бъдат назнаавани на държавни служби.

Въпреки това му беше трудно да балансира силната си християнска вяра с либералните си инстинкти, когато ставаше дума за закона за абортите. Въпреки че подкрепяше правата на жените да прекъсват бременността, той отказа да увеличи финансирането, за да направи това възможно.

Когато Картър стартира кампанията си за президент през 1974 г., нацията все още се разтърсваше от скандала Уотъргейт. Той представи себе си като обикновен производител на фъстъци, неопетнен от съмнителната етика на професионалните политици от Капитолийския хълм.

"Прелюбодеяние в сърцето ми"

Времето на издигането му за кандидат беше отлично. Американците искаха аутсайдер и Картър се вмести напълно в описанието.

Народът беше изненадан, когато той призна (в интервю за списание Playboy), че е "изневерявал в сърцето си много пъти". Но се оказа, че в шкафа му няма скелети.

В началото проучванията показваха, че той е подкрепян само от около 4% от демократите. Но само девет месеца по-късно той свали от власт действащия президент Джералд Форд, републиканец.

В първия си пълен ден на поста той помилва стотици хиляди мъже, които са избегнали служба във Виетнам - или като са избягали в чужбина, или не са се регистрирали в местната наборна комисия. Един републикански критик, сенатор Бари Голдуотър, описа решението като "най-позорното нещо, което президент някога е правил". Картър призна, че това е най-трудното решение, което е вземал на поста.

Той назначи жени на ключови позиции в своята администрация и насърчи Розалин да поддържа национален профил като първа дама. Той защити (неуспешно) поправка за равни права към конституцията на САЩ, която би обещала правна защита срещу дискриминация, основана на пола.

Един от първите международни лидери

За да приеме сериозно изменението на климата, Картър носеше дънки и пуловери в Белия дом и намаляваше отоплението, за да спести енергия. Той инсталира слънчеви панели на покрива - които по-късно бяха свалени от президента Роналд Рейгън - и прокара закони за защита на милиони акри девствена земя в Аляска от развитие.

Катастрофална спасителна мисия

Неговите телевизионни "разговори край огнището" бяха съзнателно спокойни, но този подход изглеждаше твърде неформален, а проблемите се натрупваха. Докато американската икономика изпада в рецесия, популярността на Картър също започва да пада. Той се опита да убеди страната да приеме строги мерки, за да се справи с енергийната криза, включително въвеждайки дажби за бензина, но се сблъска с яростна опозиция в Конгреса.

Плановете за въвеждане на универсална здравна система също се провалиха в законодателната власт, докато безработицата и лихвените проценти скочиха.

Неговата политика в Близкия изток започна триумфално, като президентът Садат на Египет и министър-председателят Бегин на Израел подписаха споразуменията от Кемп Дейвид през 1978 г. Но успехът в чужбина беше краткотраен. Революцията в Иран, която доведе до вземането на американски заложници, и съветската инвазия в Афганистан бяха тежки изпитания. Картър прекъсна дипломатическите отношения с Техеран и наложи търговски санкции в отчаян опит да освободи американците. Опитът да бъдат спасени със сила беше катастрофа, като осем американски военни бяха убити. Инцидентът почти със сигурност сложи край на всяка надежда за преизбиране.

Поражение от Рейгън

Картър се пребори със сериозно предизвикателство от сенатор Едуард Кенеди за номинацията на Демократическата партия за президент през 1980 г. и постигна 41% от гласовете на следващите избори. Но това не беше достатъчно, за да отстрани опонента си републиканец Роналд Рейгън.

В последния ден от президентството си Картър обяви успешното приключване на преговорите за освобождаването на заложниците. Иран отложи времето на тяхното заминаване до момента, в който президентът Рейгън положи клетва.

При напускането на поста Картър имаше един от най-ниските рейтинги на одобрение от всеки президент на САЩ. Но през следващите години той направи много, за да възстанови репутацията си. От името на правителството на САЩ той предприе мирна мисия в Северна Корея, която в крайна сметка доведе до Договорената рамка, ранно усилие за постигане на споразумение за демонтиране на нейния ядрен арсенал.

Неговата библиотека, Президентският център на Картър, се превърна във влиятелна клирингова къща за идеи и програми, предназначени за решаване на международни проблеми и кризи.

През 2002 г. Картър стана третият президент на САЩ след Теодор Рузвелт и Удроу Уилсън, спечелил Нобелова награда за мир - и единственият, който я спечели за работата си след президентството.

„Най-сериозният и универсален проблем“, каза той в нобеловата си лекция, „е нарастващата пропаст между най-богатите и най-бедните хора на земята“.

С Нелсън Мандела той основава The Elders, група от глобални лидери, които се ангажират да работят за мира и правата на човека.

Скромен начин на живот

Когато се пенсионира, Картър избра скромен начин на живот. Той избягваше доходоносни изяви и места в корпоративни бордове и предпочете нормален живот с Розалин в Плейнс, Джорджия, където и двамата са родени.

Картър не искаше да печели пари от времето си в Овалния кабинет.

„Не виждам нищо лошо в това. Не обвинявам други хора, че го правят“, каза той пред Washington Post. "Просто никога не съм имал амбиция да бъда богат."

Той беше единственият съвременен президент, който се върна на пълен работен ден в дома, в който бе живял, преди да влезе в политиката - едноетажна къща с две спални. Според Post домът на Картър е оценен на 167 000 долара - по-малко от цената на превозните средства на Тайните служби, паркирани отвън, за да ги пазят.

През 2015 г. той обяви, че се лекува от рак, болестта, която уби родителите му и трите му сестри.

Само няколко месеца след операция за счупено бедро, той се върна на работа като строител доброволец с Habitat for Humanity. Бившият президент и съпругата му започнаха работа с благотворителната организация през 1984 г. и помогнаха за ремонта на повече от 4000 домове през годините след това.

Той продължи да преподава в неделно училище в баптистката църква Maranatha в Плейнс, като понякога приветства кандидатите за президент от Демократическата партия в класа си.

През ноември 2023 г. Розалин Картър почина. В знак на почит бившият президент каза, че съпругата му от 77 години е била „мой равностоен партньор във всичко, което някога съм постигнал“.

Празнувайки своята стогодишнина година по-късно, Картър доказа, че все още има политически антени.

„Само се опитвам да успея да гласувам за Камала Харис на изборите през ноември", каза той.

Той успя да пусне бюлетина за нея, въпреки че родният му щат Джорджия в крайна сметка гласува за Доналд Тръмп.

Политическата философия на Картър съдържа понякога противоречивите елементи на консервативното възпитание в малкия град и неговите естествени либерални инстинкти. Но това, което наистина ръководеше живота му на обществена служба, бяха неговите дълбоко вкоренени религиозни вярвания.

„Не можете да разделите религиозните вярвания и обществената служба“, каза той. „Никога не съм откривал конфликт между Божията воля и моя политически дълг. Ако нарушиш едното, нарушаваш и другото.“