25 години Путин на власт: Как бившият агент на КГБ обърна Русия с главата надолу

Борис Елцин си беше спечелил репутация на неочакваното - от това, да нареди танковете да атакуват бунтовния му парламент до дирижирането след алкохолно опиянение на военен оркестър в Германия. И все пак той запази една от най-големите си изненади за последно.

„Тръгвам си. Направих всичко, което можах“, каза президентът Елцин, изричайки думите си в телевизионно новогодишно обръщение през 1999 г., докато светът се подготвяше да празнува новото хилядолетие. Болният лидер на Русия все още имаше половин година от втория си мандат и никой не очакваше той да се оттегли преждевременно. „Защо да стоя на власт още шест месеца, когато страната има силен лидер, който може да бъде неин президент, човек, на когото почти всички руснаци възлагат надеждите си за бъдещето? Защо да стоя на пътя му?“ каза той.

Yeltsin did one redeeming thing when he resigned: he came forward with a speech in which he apologized. And it was sincere and heartfelt.

In the US, things seem to be much worse. Biden has tweeted. pic.twitter.com/yXDkguEPdc

— Russians With Attitude (@RWApodcast) July 22, 2024

А този, който чакаше времето си да дойде, този, който беше избраният наследник на Елцин, бивш офицер от КГБ и бивш шеф на службата за сигурност на ФСБ, беше именно Владимир Путин.

Въпреки че Путин беше министър-председател само четири месеца, рейтингът му на одобрение скочи, след като той ръководи бруталната военна кампания на Русия в Чечня, предимно мюсюлманска република, която се стремеше към независимост от Москва.

„Свободата на словото, свободата на съвестта, свободата на медиите и правата на собственост, тези основни принципи на цивилизовано общество ще бъдат защитени от държавата“, обеща Путин, когато се обърна към нацията за първи път като президент.

Това беше обещание, което Путин щеше да нарушава многократно през следващите 25 години, докато водеше Русия към спираловидно противопоставяне със Запада и поглъщаше собствената си страна във вълна от политически терор, невиждана от чистките на Сталин.

За Михаил Касянов, който беше министър-председател на Русия от 2000 до 2004 г., съвременният Путин е неузнаваем от президента, чието правителство някога е оглавявал.

„Вече той е съвсем различен човек както в поведението си, така и в политическите си нагласи. Изграждахме демократична държава и се приближавахме към Европа и западния свят. Но Путин обърна всичко това с главата надолу“, каза той пред The ​​Times. „Путин само се преструваше, че е привърженик на демократичните принципи. Но отвътре си остана агент на КГБ. Разбрах това едва по-късно, когато той започна да променя политиката си“, каза Касянов, който живее в изгнание в Европа и е яростен критик на войната на Кремъл в Украйна.

Марат Гелман, бивш съветник на Кремъл, също каза, че Путин е претърпял драматична трансформация, след като си е осигурил преизбирането през 2004 г.

„Тогава никой нямаше представа какъв е той всъщност“, казва Гелман за времето на третия мандат на Путин. „Открихме истинската му същност едва след като спечели втори мандат. Оказа се, че дори онези хора, които си мислеха, че го познават, всъщност не знаеха нищо за него."

Снимка: Getty

Путин не даде никакви индикации публично през първите си години на власт за манията си по Украйна, която в крайна сметка щеще да доведе до най-голямата война в Европа от 1945 г. насам. И все пак зад кулисите имаше индикации, че той не е в състояние да приеме по-малкия съсед на Русия като наистина независима държава.

По време на търговските и енергийни преговори между Киев и Москва в началото на 2000 г. Путин изрази раздразнение от уважението, което руските правителствени служители оказват на Украйна, каза Касянов.

„Той ми каза „защо ги третираш като равни?“. По онова време го възприемахме най-малкото като недружелюбие. Едва по-късно разбрахме, че е нещо повече. Той не смяташе Украйна за независима или пълноправна държава."

През 2004 г. протестиращите в Киев наложиха повторение на президентските избори, които бяха помрачени от фалшифициране на вота, довеждайки Виктор Юшченко, прозападен лидер, на власт. Оранжевата революция, както стана известна, накара Путин да се страхува за собствената си сигурност.

„Това предизвика революция в съзнанието му и той реши, че трябва да стане истинският Путин. Тоест офицер от КГБ, за когото човешкият живот и човешките права не струват нищо. Задържането на власт стана негова основна цел“, каза Касянов.

Други критици казват, че Путин е побързал да разкрие истинското си лице. Само четири дни след встъпването му в длъжност през май 2000 г. маскирани данъчни полицаи нападнаха НТВ, най-голямата независима телевизионна станция в страната. НТВ разгневи новия лидер на Русия с нецензурираното си отразяване на войната в Чечня, както и със сатиричното шоу, наречено "Кукли", което изобрази Путин като зъл гном. В рамките на една година НТВ беше закрита. В рамките на две години в Русия няма нито една телевизия, която да не е под контрола на Кремъл.

„Има причина, поради която Путин започна своето управление като затвори независимите телевизионни канали. Той знаеше, че неговият режим може да се основава само на лъжи и репресии. Това са двата стълба на режима на Путин“, каза Владимир Кара Мурза, руски опозиционен политик и бивш политически затворник. Баща му, наричан също Владимир, е бил водещ в НТВ.

Въпреки наближаващата 25-та годишнина от идването на Путин на власт, Кремъл не показа никакви признаци, че възнамерява да отбележи тази дата

Путин също досега почти не е споменавал повода, като каза само на годишната си пресконференция този месец, че управлението му е „спасило“ Русия от западното господство.

Отношенията между Русия и Запада бяха приятелски по време на първия мандат на Путин. Първото му чуждестранно посещение, след като стана президент, беше през април 2000 г. в Лондон, където Тони Блеър, британският министър-председател, го приветства като реформатор, въпреки руските жестокости в Чечня.

След терористичната атака от 11 септември в Ню Йорк Путин беше първият световен лидер, който се обади на президента Буш. Той също така е направил предварителни запитвания относно присъединяването на Русия към НАТО, според лорд Джордж Робъртсън, бивш ръководител на западния военен съюз.

Снимка: Getty

През 2003 г. Путин се отправи към Великобритания, за да се срещне с кралица Елизабет II. Докато слизаше от личния си самолет на червения килим, той беше посрещнат от принц Чарлз, бъдещият крал, преди да бъде отведен в центъра на Лондон. След това Путин и съпругата му Людмила бяха откарани в Бъкингамския дворец в открита карета, задвижвана от коне.

Запитан миналата година за предишното му отношение към Европа и Съединените щати, Путин каза, че първоначално е бил „наивен“ в идеите си за Запада и че не е разбрал напълно това, което според него е дълбоко вкорененото му желание за конфронтация със Москва.

Снимка: Getty

Въпреки това, Касянов твърди, че промяната на Путин в реториката и политиката има отчасти много по-просто обяснение: руският лидер, каза той, в крайна сметка се е разгневил на Запада заради това, което според него е неспособността му да покаже необходимото ниво на уважение.

„Въпросът за уважението към Путин е принципен. Това е наистина чувствителна тема за него. Когато западните страни го критикуваха за нарушаването на човешките права в Русия, Путин видя това като липса на уважение и реши да повиши значението си в света, така че Западът да го уважава не заради положителните му дела, а просто заради факта, че съществува и че има ядрен бутон“, каза той.

„Това важи и за войната в Украйна. Той не се нуждае особено от украински територии, но има нужда от уважение от Америка. Той мечтае да решава съдбата на света заедно с президента на САЩ. Той трябва да бъде уважаван лично и всички по света да се съобразяват с неговото мнение и това на страната му. Това винаги е било част от характера му.”

Докато опозиционери казват, че е почти невъзможно да се прецени истинската дълбочина на подкрепата за Путин в Русия, като се има предвид, че критиките към войната в Украйна са престъпление според новите драконовски закони, няма съмнение, че Путин се радва на подкрепата на голяма част от страната.

Много от тези, които се противопоставят на управлението му, са избягали от страната, страхувайки се от арест. Но въпреки рисковете, не всеки е успял или иска да напусне.

„Той започна сериозно да затяга винтовете, когато току-що бях достигнала възрастта на съзнанието и тоталната война в Украйна започна, когато току-що бях завършила обучението си и започвах кариерата си“, казва жена в Централна Русия, родена в 2000 г., годината, в която Путин идва на власт. Тя поиска анонимност, за да може да говори свободно. „Не познавам друг живот, но наистина бих искал да видя страната си просперираща и щастлива. Уморих се да се страхувам и мразя, но този страх е винаги с мен и много мразя Путин и неговите съюзници. Не знам кой ще го наследи и не знам как ще стане, но в момента не ми пука. Всеки би бил за предпочитане пред Путин."