Изгубеното десетилетие на Русия

Зашеметяващият срив на клиентския режим на Москва в Сирия след продължителна интервенция в страната е сериозен удар по способността на Кремъл да влияе на световните дела. И все пак, дори когато руските войски напредват през Украйна почти три години след първоначалното нахлуване, дългосрочната цена на конфликта за проекцията на властта на Русия в Евразия е потенциално по-опустошителна от колапса на сирийския сатрап на Москва.  Това пише в статия за The National Interest Люк Родехефер, основател и главен изпълнителен директор на Alpha Centauri, фирма за киберсигурност.

Един от ранните успехи на Путин, който му спечели международно уважение, беше укрепването на фискалната ситуация в Русия, което сложи край на хиперинфлацията, обхванала страната през 90-те години на миналия век. След като въведе плосък данък, в началото на 2000 г. Кремъл създаде система от държавни инвестиционни фондове, за да създаде резерви и да балансира федералния бюджет, тъй като Путин се опита да възстанови националния контрол върху огромните въглеводородни запаси на Русия. Годините на покачващи се цени на суровините напълниха касите на фондовете с големи резервни валути, което позволи на руската държава да поддържа относително ниски нива на дълг.

Изчерпването на руския Държавен фонд за благосъстояние в резултат на войната е сериозен удар по икономическото влияние на Русия. Преди това, през 2013 г., Москва се опита да го използва, за да привлече Киев в своя търговски блок. В навечерието на инвазията фондът разполагаше с ликвидни активи на обща стойност 114 млрд. долара. Сега фондът бързо се изчерпва, като някои анализатори стигат до заключението, че Русия използва хитрост на ръцете, за да надуе предполагаемата стойност на останалите активи във фонда и в крайна сметка рискува да фалира в средносрочен план.

В началото на 2000 г. Путин вкара в действие и реформираните финанси на страната в опит да подобри демографската ситуация в страната, като финансира изплащането на майчинство на семействата. Тези усилия бяха умерено успешни за едно индустриализирано общество. През 2000 г. коефициентът на раждаемост в Русия е 1,2. До 2015 г. той достигна 1,78. В навечерието на инвазията той беше 1,4, приблизително колкото средния за ЕС. Близо три години по-късно оценките на руската служба на Би Би Си изчисляват, че към октомври 2024 г. във войната са загинали някъде между 140 000 и 170 000 руснаци, предимно мъже, а броят на ранените е стотици хиляди.

Въздействието на войната върху демографската картина на Русия вероятно ще се прояви в продължение на няколко десетилетия, както и въздействието на Втората световна война върху Съветския съюз. Все пак убийството и осакатяването на стотици хиляди мъже в детеродна възраст е катастрофа за застаряващото население на страната и удар по придобивките, постигнати през предходните две десетилетия на пронаталистичната политика на Путин, пише Люк Родехефер.

Стагнация на иновациите

През юли 2024 г. Аркадий Волож, основател на „Яндекс“, най-успешната руска интернет компания, бяга от Русия, след като се е освободил от всички активи в страната, вземайки със себе си стотици специалисти и план за изграждане на най-мощните системи за изкуствен интелект в Европа в Нидерландия. Той е направил грешка, като е критикувал войната, и е бил обявен за предател от Кремъл.

Напускането на Волож е само последният епизод от неуспеха на Кремъл да премине към иновативна икономика и да се откаже от износа на суровини. Наследството от Студената война, свързано с конкуренцията в областта на науката и технологиите, остави в Русия голям брой инженерни и приложни научни институти, разпръснати из огромната територия на страната. Тази високообразована работна сила, ако беше съчетана с богатите природни ресурси на федерацията, можеше да развие иновативна икономика, съобразена с глобалната конкуренция. Бившите съветски републики можеха да останат в орбитата на Москва. Въпреки това през последните две десетилетия руската система за висше образование се разшири в Централна Азия и Кавказ, като откри филиали. Междувременно Москва продължава да обучава десетки хиляди бъдещи елити на Централна Азия в руски университети.

Огромният неочакван приход от стокови ренти, започнал в началото на 2000 г., в съчетание с гореспоменатото наследство от Студената война, можеше да бъде използван за внимателно създаване на руски компании чрез заместване на вноса и бавно изграждане на национални шампиони, които да се конкурират на световния пазар. Това бяха политиките, които Южна Корея и Тайван успешно провеждаха в следвоенния период, превръщайки се от бивши японски колониални територии в авангард на електронната революция. Усъвършенстваните хакерски групи, спонсорирани от държавата, в Русия можеха да надхвърлят традиционните политически и военни цели и да включат пълния спектър на промишления шпионаж, практикуван от Пекин.

Вместо това сега Русия се бори да осъществи заместване на вноса с намаляващи ресурси и продължаващо изтичане на мозъци. През 2010 г. Русия развиваше конкурентен сектор за информационна сигурност, като фирми като Kaspersky и Group-IB спечелиха голям брой международни клиенти. Арестите на основателя на Group-IB през 2021 г. и на старши изследовател от Kaspersky за държавна измяна през 2017 г. обаче показват, че свободният пазар остава подчинен на капризите на Кремъл.
В Глобалния иновационен индекс на Световната организация за интелектуална собственост за 2023 г. се оценява, че спрямо БВП резултатите на Русия са под очакванията за нейното ниво на развитие, като тя заема петдесет и първо място сред 134 изследвани икономики. Това е в ярък контраст с позицията на Китай, който е поставен на дванадесето място: агресивната индустриална политика на Пекин, съчетана със здравословна доза от гореспоменатия промишлен шпионаж, е донесла огромни дивиденти, тъй като износът на Пекин вече се конкурира с индустриализирания свят - от електрониката до автомобилите.

Москва твърди, че е успяла да разработи вътрешни технологии, необходими за оборудването на все по-сложната и инвазивна система за цензура и наблюдение на интернет в страната. Въпреки това в правителствения план от 2022 г. за развитие на вътрешното производство на микроелектроника и компютърни чипове се признава, че страната изостава от десет до петнадесет години от останалия свят по отношение на продуктите. Последните доклади показват, че голяма част от надеждите сега са свързани с изграждането на такива технологии в сътрудничество с Китай, както и с намирането на творчески начини за заобикаляне на санкциите.

Това се отразява и в други отрасли: Промишлените планове на Москва, публикувани след инвазията, до 2035 г. всеки 80 % от продаваните автомобили да бъде местно производство, ще бъдат още по-трудни, тъй като руснаците са заменили внасяните преди това автомобили от Европа и Източна Азия за автомобили китайско производство, които сега съставляват 54 % от руския пазар, според анализатори от индустрията.

Избледняваща евразийска мечта

Макар че голяма част от анализите на войната в Украйна в по-широк евразийски план се фокусират върху това как продължителният конфликт намалява способността на Москва да определя въпросите на сигурността в Кавказ и Централна Азия, по-специално последвалата война между Армения и Азербайджан, последните събития поставят под съмнение и потенциала на любимия проект на Путин - Евразийския икономически съюз (ЕАИС) - да се разшири още повече в Евразия.

През септември 2024 г. руският министър-председател Михаил Мишустин се срещна с узбекския президент Шавкат Мирзиев, вероятно в опит да лобира пред Ташкент да се присъедини официално към ЕЕА. Въпреки това Акмал Саидов, заместник-председател на долната камара на Меджлиса, парламента на Узбекистан, обяви в края на октомври, че след внимателен преглед на хиляди документи страната ще остане наблюдател и няма да се стреми към официално членство, подчертавайки ролята на суверенитета в постсъветската конституция на страната, както и колко малко икономически ползи е получил Казахстан от членството в ЕЕА.

Решението на най-многолюдната постсъветска централноазиатска държава да не търси официално членство е сериозен удар за ЕЕА, тъй като самият Путин публично лобираше Ташкент да се присъедини през май 2024 г. по време на посещение в страната, подчертавайки, че страната без излаз на море би могла да се възползва логистично от достъпа до пристанищата на търговския блок.
Преизбирането на проруския олигарх Бидзина Иванишвили в Грузия на избори, изпълнени с нередности, последвано от съобщения за спиране на преговорите за присъединяване към ЕС, може да даде на Русия допълнителен потенциал да лобира пред Тбилиси за присъединяване към търговския блок на Москва. Икономисти, подкрепящи ЕС, вече изложиха аргументи за потенциалните ползи от присъединяването към Евразийския съюз в проруски издания, твърдейки, че членството ще доведе до инвестиции в логистична инфраструктура, докато австрийски железопътни компании се оплакаха в края на 2023 г., че грузинските правителствени търгове внезапно са били променени, за да позволят на железопътни компоненти, които отговарят на железопътните стандарти на ЕС, да се състезават само за проекти за доставка на електрически локомотиви.

И все пак пропагандата и усилията за получаване на достъп до грузинските железници подчертават най-големия проблем, присъщ на ЕЕС. Това е коридор за стоки, а не опорна точка на икономиката на знанието през XXI век. В Молдова, страна, традиционно силно зависима от руската икономика, която получи статут на наблюдател в ЕЕА през 2017 г., нито един кандидат за президент на неотдавнашните избори в страната не спомена ЕЕА и референдумът за членство в Европейския съюз премина, въпреки усилията на Русия да подкупи стотици хиляди гласоподаватели чрез Илан Шор, проруски олигарх, който живее в изгнание, след като беше обвинен в кражба на 1 млрд. долара от финансовата система на страната. Таджикистан избегна дори получаването на статут на наблюдател въпреки десетилетния натиск от страна на Русия.

Нито един от тези недостатъци не се забелязва от Путин, който въпреки това продължава да разгласява ЕЕА като основен икономически център в многополюсния свят. Това отразява по-широк проблем в манталитета на Путин. През четвъртвековното си управление Путин еволюира от технократ и фискален реформатор до национален консерватор и накрая до неоимперски събирач на руски земи. Въпреки това той никога не е носил мантията на истински модернизатор. Неуспехът да представи Русия като модернизиращ се модел пред бившите си сателити се оказва фатален за всички негови усилия да задържи постсъветската Евразия ориентирана около Москва през следващото десетилетие.

Икономиката, на чието възстановяване и поддържане Владимир Путин заложи цялото си президентство, се разпада.