Съдбата на приятеля от тайгата: Защо Путин не защити Шойгу от репресиите?

Кадровата чистка в руското министерство на отбраната, която доведе до поредица от наказателни дела срещу няколко бивши заместници на Сергей Шойгу, набра скорост през изминалата година. И ако по-рано при подобни вътрешноелитарни конфликти Владимир Путин в даден момент заповядва на следователите да се отдръпнат, за да запази приближените си от натиска на близките си сътрудници, то в случая с Шойгу той демонстративно се бави. Тази несигурност явно изнервя не само клана на бившия шеф на МО, но и други елитни групи, организирани по подобен начин. Политологът Михаил Комин обсъжда до какво може да доведе новият формат на отношенията на Путин с елитите в статия за проекта Carnegie Politika.

Ако през 2023 г. основният шок за руските елити беше бунтът и последвалата демонстративна смърт на Евгений Пригожин, то през 2024 г. най-големият източник на напрежение беше продължаващата от мнозина чистка в Министерството на отбраната и военно-промишления комплекс месеца. През това време няколко десетки души бяха лишени от постовете си и задържани, включително трима бивши заместник-министри, които бяха част от вътрешния кръг на Сергей Шойгу, а самият той беше преместен на поста секретар на Съвета за сигурност.

Смяната на ръководството на Министерството на отбраната е замислена като начин за повишаване на ефективността при управлението на рязко нарасналите военни разходи. И за да се ускори изчистването на наемните потоци от израсналите върху тях бенефициенти от кръга на Шойгу, беше избран механизмът на "ротации чрез репресии".

Този механизъм не е нов за руската система, но мащабът на неговото приложение се оказа безпрецедентен. Чистката не просто прехвърли отдела и свързаните с него потоци от пари под контрола на нов екип, но премина границите на индустрията и прерасна в разпадането на цялата елитна група, която се бе формирала около Шойгу през десетилетията.

Самият Шойгу, въпреки че засега е отстранен от атаката с лични гаранции на президента, е принуден кротко да наблюдава случващото се без никаква възможност да защити близкия си кръг или да спре всички нови арести

Вълните от чистки се проследяват най-удобно по това как се разраства плетеницата от дела около първия и най-известен арест – ареста на бившия заместник-министър на отбраната и дългогодишен сътрудник на Шойгу Тимур Иванов през април 2024 г. Всяка следваща вълна от репресиите предизвикват нови арести, свързани с ресорната му сфера във ведомството, или откриват нови обвинения срещу самия бивш зам.-министър.

Иванов първоначално беше обвинен в присвояване на 1,18 милиарда рубли след ареста му през април. Няколко седмици по-късно високопоставен служител на Министерството на отбраната, Юрий Кузнецов, беше арестуван за предполагаема продажба на достъп до държавни тайни на изпълнители, свързани с Иванов, както и друг високопоставен служител, Владимир Вертелецки, който ръководеше разходите на Министерството на отбраната за дигитализация.

И тримата не се признаха за виновни, а самият Иванов дори се опита да окаже съпротива на силите за сигурност с публични средства. Например, адвокатите му поискаха да го преместят от следствения арест в домашен арест, като подчертаха, че генералът е под западни санкции, "участвал е във военни действия" и има държавни награди, които демонстративно са били на сакото му по време на ареста .

Това обаче не помогна. Напротив, след като получиха достъп до нови документи по време на априлските арести, силите за сигурност организираха втора вълна от арести през юли. Този път те дойдоха за изпълнителя на Иванов по държавната отбранителна поръчка Андрей Белков и друг заместник-министър на отбраната Дмитрий Булгаков, който дойде във ведомството при Сердюков, но успешно се интегрира в корумпирания екип на Шойгу.

Юлските арести поставиха началото на нова плетеница от дела, засягащи не само строителството, но и цялата логистична поддръжка на армията. За разкритите липси зам.-министър Булгаков беше уволнен още през 2022 г., но наказателното дело го застигна едва през 2024 г. По-нататък по веригата, пусната от Булгаков, беше шефът на Военторг Владимир Павлов, който изгради цялата си кариера под Шойгу. Той беше арестуван заедно с военни бизнесмени, свързани с него.

Третата вълна от арести през август започна със заплахи за образуване на второ дело срещу Иванов и последвалите арести на директора на парк „Патриот“ Вячеслав Ахмедов, както и на още един, трети бивш заместник-министър и близък сътрудник на Шойгу от 1970 г. , а именно министърът на извънредните ситуации, Павел Попов. Срещу него показания дадоха арестуваните по-рано управители на Патриот, за които получиха облекчени условия на задържане.

Оттогава чистките се разпространиха в нови клонове и ведомства: от Руската национална гвардия, която също работи в рамките на държавната отбранителна поръчка, до странната организация Оборонлес, която охраняваше горите на територията на военните бази и същевременно подготвяше дърва за огрев за нуждите на министерството и дори правителството на Московска област, традиционно считана за зона на влияние на Шойгу.

Така за осем месеца чистки разследването навлезе в няколко области и повдигна обвинения срещу три дузини души, работили в самото Министерство на отбраната, неговите поделения, организации, изпълняващи държавни поръчки, или дори в съседни държавни структури на длъжности, които по един или друг начин предполага контакт с екипа на Шойгу. През това време Тимур Иванов се сдоби с второ наказателно дело и, както намеква разследването, то може да не е последното.

Съдбата на приятел от тайгата

Засега близките на Шойгу Попов и Иванов не са сключили сделка със следствието, въпреки че силите за сигурност запорират активите им един след друг и като цяло създават впечатление, че се опитват да накарат бившите депутати да свидетелстват срещу бившия си шеф. Въпреки това липсата на ясни граници в новите вълни от арести и несигурността, която остава около самия Шойгу, явно изнервят целия му клан.

Напълно възможно е, давайки зелена светлина за чистки в Министерството на отбраната, Владимир Путин да не е очаквал такова усърдие от страна на силите за сигурност. Но ФСБ и Следственият комитет (ИК) натрупаха твърде много искове срещу военните през дългите години на чакане и сега решиха да сe реваншират, щедро пускайки в игра както стари, така и новопридобити компрометиращи материали.

Путин можеше да спре прекалено ревностните сили за сигурност. Поне така е правил преди – например по време на нашумялата митническа чистка през 2016 г. Тогава изтекоха кадри от обиска на шефа на Федералната митническа служба и вероятния съюзник на Путин от ГДР Андрей Белянинов, изумявайки зрителите с мащаба на лукса, в който живееше той. Но в крайна сметка Белянинов просто подаде оставка и остана свидетел по делото, защото Путин публично смъмри разследването, като нарече неприемливо да се прави „шоу“ по време на арести и отстрани групата, замесена в Белянинов, от постовете им във ФСБ, включително влиятелният служител по сигурността Олег Феоктистов.

Шойгу, който многократно е придружавал Путин на ваканции в тайгата, очевидно е не по-малко близък до президента от Андрей Белянинов. Но Путин не бърза да спре водовъртежа от дела в Министерството на отбраната или поне публично да порицае силите за сигурност, че са задържали Иванов точно на работното му място и във военно яке с медали.

Може би президентът принуждава Шойгу кротко да наблюдава разпадането на собствения си клан, защото смята, че той е виновен за довеждането на конфликта между елита до бунта на Пригожин. Но дори и това да е така, това схващане едва ли ще бъде споделено от мнозинството представители на руския елит, за които бунтът е провал на самия Путин в ролята му на арбитър. В резултат на това се оказва, че Путин не само прехвърля вината за бунта на най-близкия си съюзник, но и е готов да го накаже, като бързо унищожи един от някога най-мощните кланове, което създава огнища на напрежение в останалата част от елита.

Демонтаж и конкуренция

Несигурността допълнително се засилва от начина, по който е структурирано Министерството на отбраната след оставката на Шойгу. Сега агенцията и свързаните потоци от наеми са разпокъсани между няколко бюрократични групи.

Първата включва новия министър на отбраната Андрей Белоусов, който ще работи съвместно с индустриалния клан на първия вицепремиер Денис Мантуров и ръководителя на Rostec Сергей Чемезов, който си осигурява ролята на главен куратор на производството на оръжия. На Белоусов обаче не беше позволено да доведе свои хора в отдела, с изключение на Олег Савелиев, новият куратор на цифровизацията в Министерството на отбраната.

Строителният сектор, наследен от Тимур Иванов, е поверен на Павел Фрадков, син на бившия директор на SVR Михаил Фрадков и брат на шефа на Promsvyazbank Петър Фрадков. Тази банка е специално създадена, за да контролира и прикрива парите за държавна отбрана от западните санкции. По същото време видният технократ Леонид горнин, командирован от министерството на финансите, е назначен да наблюдава ефективността на военните разходи като цяло.

И накрая, третата група, оглавявана от племенницата на Путин Анна Цивилева, която стана новият заместник-министър на отбраната, получи всичко, свързано с военната медицина и социалните плащания на военния персонал.

Тази логика - фрагментирането на правомощията и потоците от наеми между конкуриращи се елитни групи с отслабен лидер - рядко се e прилагала към конкретен отдел преди. Правителството на Михаил Мишустин работи по този принцип, но преди цяла индустрия, регулаторна зона, природен ресурс или отделен регион беше даден на някаква елитна група. Логиката беше, че ясното зониране позволява минимизиране на конфликтите между елита за наем.

Новата структура на ръководството на Министерството на отбраната обаче изостави тази логика, което неминуемо ще доведе до надпревара между чиновнически групи. Вероятно, според плана на Кремъл, това трябва да увеличи шансовете военните разходи да бъдат изразходвани по-ефективно. Има обаче недостатък: сега други елитни кланове ще се страхуват, че техните зони на отговорност могат да бъдат третирани по същия начин.

Например, съдбата на клана Шойгу може да тревожи друг лоялен съюзник на Путин, Юрий Трутнев, който дълги години се грижи за Далечния изток, изграждайки върху него свой собствен влиятелен клан. Примерът на Шойгу също трябва да тревожи Рамзан Кадиров. Като се имат предвид здравословните проблеми на чеченския лидер, евентуално прехвърляне на властта в региона, монополизиран от Кадиров, може да бъде придружено от чистка на неговия клан в мащаб не по-малък от сегашните репресии в Министерството на отбраната.

Такива чистки, придружени от разрушаването на старите кланове и въвеждането на вътрешноелитарна конкуренция, могат да се превърнат в нов инструмент за Кремъл в отношенията му с елитите. Това би бил естествен опит за адаптиране на системата за управление към реалностите на продължителна конфронтация със Запада. Но в същото време това би довело до по-нататъшна персонализация на властта в Русия и повишена несигурност за елитите.