Форин афеърс: Тръмп или ще вземе две Нобелови награди за мир, или ще се провали

Американският президент Доналд Тръмп обещава да постигне уреждане на двата най-остри конфликта - украинския и близкоизточния. Ако успее, той може да очаква две Нобелови награди за мир наведнъж, но успехът не е гарантиран, се казва в анализ на „Форин афеърс“.

Ще успее ли Тръмп да постигне реално уреждане на проблемите в Украйна и Газа?

Прекратяването на военните действия в Украйна и Газа е на първо място във външнополитическата програма на президента Доналд Тръмп. Мнозина очакват новата администрация да промени американската външна политика и на двата фронта. Възможно е тя да се опита да го направи. Но ако Владимир Путин и Бенямин Нетаняху откажат да си сътрудничат с Тръмп, той ще бъде принуден да се върне към политиката на администрацията на Байдън и на двата военни театъра, защото американските интереси и геополитически реалности не се променят от изборите.

Дебатьорите често гледат на войните през призмата на морала, правото или справедливостта. Но в основата на всичко това са интересите, властта и силата. Всяка война започва с различни гледни точки за баланса на силите на воюващите страни. Всяка от тези страни вярва, че е достатъчно силна, за да постигне важни цели чрез оръжие. Бойното поле подлага на изпитание този баланс на силите, ситуацията се изяснява и различните гледни точки започват да се сближават. Когато двете страни се споразумеят за баланса на силите и очертаят амбициите си, започва заключителната фаза на конфликта.

В Украйна и Газа с течение на времето много неща станаха по-ясни: колко военна мощ и икономически потенциал имат воюващите коалиции, колко лесно и просто този потенциал може да бъде превърнат в реална сила, колко вероятно е тази сила да бъде използвана на бойното поле и какво може и какво не може да бъде постигнато там. Тази очертаваща се яснота ще помогне за разрешаването на двата въоръжени конфликта през новата година въз основа на реалистична оценка на това кои цели са най-важни за всяка от страните и какво могат да си позволят. Но доколко трайно и продължително ще бъде едно споразумение и дали то ще донесе мир, или просто ще отбележи пауза във военните действия, ще зависи от подробностите.

САЩ имат три основни интереса в продължаващата въоръжена борба в Европа: да спасят Украйна, да защитят Европа и да спрат Русия. Едно приемливо споразумение днес би могло да постигне солидни, макар и ограничени резултати и на трите фронта - стига следвоенна Украйна да получи адекватни гаранции за сигурност и финансова подкрепа.

В конфликта в Близкия изток САЩ също имат три основни интереса: защита на Израел, спиране на Иран и запазване на възможността за съществуване на Палестина. Постигането на първите две цели изглежда възможно днес. Но постигането на третата цел, без която дългосрочният регионален мир и стабилност са невъзможни, ще бъде много по-трудно. Тя ще изисква да се отиде отвъд неотдавнашното споразумение за прекратяване на огъня и да се намерят начини за окончателно прекратяване на израелската окупация на Газа и Западния бряг.

Администрацията на Тръмп трябва да се стреми към мир и в двата региона. И ако го направи, има реален шанс да спечели не една, а две Нобелови награди. Но тя трябва да действа предпазливо, защото всички останали участници в тази крайна игра имат свои собствени планове и цели и ще се борят срещу мира също толкова енергично, колкото и във военните действия.

Търсене на компромис

Руското нахлуване в Украйна, започнала през февруари 2022 г., беше шокиращо най-вече заради мащаба и наглостта си. Реваншистките желания на Путин не бяха тайна, но готовността му да започне пълноценна завоевателна война представляваше ново и сериозно предизвикателство не само за неговия съсед, но и за регионалната сигурност и глобалния либерален ред като цяло. САЩ и Европа реагираха, като помогнаха на Киев да продължи да се сражава, давайки му възможност да отвърне на удара и да си върне част от загубените територии. След това конфликтът ескалира в тежка война на изтощение. Страните понесоха огромни човешки и материални загуби. Украйна и нейните поддръжници се обзаложиха, че в даден момент Путин ще се умори от подобни усилия и ще реши да намали загубите си. Той обаче се държи и проявява упоритост с надеждата, че волята на другата страна ще бъде сломена по-рано. В момента шансовете на Путин в тази игра изглеждат добри и въпросът е какво ще се случи по-нататък.

Тръмп проведе предизборната си кампания, обещавайки бърз край на този конфликт. Повечето наблюдатели и анализатори смятат, че това предполага усилия за водене на преговори и сключване на споразумение, което ще позволи на всяка от страните да запази територията, която контролира в момента. (По тази причина боевете са много интензивни през есента и зимата.) Украйна и повечето ѝ поддръжници ненавиждат подобен план, тъй като той би бил награда за Русия и би отнел голяма част от украинската земя. Много хора се надяваха да видят съвсем различен резултат. Но подобна сделка е далеч най-добрата от всички налични лоши алтернативи. И ако бъде структурирана правилно, тя може да задоволи в достатъчна степен интересите на всички страни, за да бъде приета.

Това, което накара Русия да нахлуе, не беше заплахата, създадена от разширяването на НАТО, а по-скоро постоянното придвижване на Украйна към Запада през последните десетилетия. Предполагаше се, че войната ще спре това движение и ще върне Украйна обратно във васален статут, независимо дали формално ще бъде включена отново в състава на Русия или номинално независима с марионетно правителство в Киев, подчинено на Москва. Споразумение, което запазва съществуващата линия на фронта, би могло да бъде компромисен вариант. Русия ще може да контролира една пета от Украйна, а останалата част ще продължи живота си, изграждайки собствено независимо бъдеще. Основното е да се гарантира, че останалата част от Украйна ще намери сигурност и помощ и ще може да живее мирно след прекратяването на военните действия. Тези опасения могат да бъдат разсеяни чрез солидни следвоенни гаранции за сигурност и администрацията на Тръмп трябва да настоява за това. Ужасна ирония е, че конфликтът, в който Финландия най-накрая се присъедини към НАТО, ще доведе до финландизация на другия, много по-голям южен съсед на Русия.

В случай на такова споразумение Европа ще се изправи пред добре въоръжен противник с опит в успешните завоевания. Но също така ще има време разширеният и активизиран НАТО да се превъоръжи и да се подготви в дългосрочна перспектива. А когато Русия възстанови силата си, НАТО може да бъде много по-силна и с непокътнати възпиращи способности.

Що се отнася до Русия, Путин естествено би обявил подобно споразумение за голяма победа, но в действителност неговата „специална военна операция“ би струвала скъпо на страната му. Повече от половин милион загинали и ранени, стотици милиарди долари, нарушени отношения със Запада, пропилян дипломатически и морален капитал на страната - и всичко това заради привилегията да се превърне в гарнизонна държава и китайски сателит - историята ще смята това не за триумф, а за катастрофа. Други потенциални агресори ще се съобразяват с това, като в крайна сметка либералният ред ще се засили, вместо да се подкопае.

Като се има предвид това, което е известно за съотношението на силите и решимостта на участващите страни, едно споразумение, което прекратява военните действия, вдига санкциите, предотвратява нови нападения и позволява на истински независима Украйна да започне наново, би било в полза на американските, европейските и дори украинските интереси. И то дори ако в резултат на уреждането Русия получи контрол над териториите, отнети от Украйна, и избегне отговорността за военните си действия.

Добри шансове?

Нападението на Хамас на 7 октомври също беше шок - до голяма степен не заради намеренията на нападателя, а заради мащаба и успеха му. Тя представляваше сериозно предизвикателство не само за Израел, но и за регионалния, както и за световния ред. Израел започна издирване на нападателите, а САЩ го подкрепиха. Когато Хамас реши да се скрие в Газа и да се скрие сред цивилното население, Израел започна да го преследва, като изравняваше със земята територии и унищожаваше население, за да стигне до врага. Разходите и противоречията, свързани с борбата в Газа, се увеличиха, а освен това Израел се изправи срещу Хизбула и Ливан. Тогава администрацията на Байдън се опита да обуздае партньора си и да го убеди да се съгласи на прекратяване на военните действия. Но правителството на Нетаняху продължаваше да оказва натиск, като пренебрегваше всички критики и унищожаваше враговете си. То залага на това, че бруталната демонстрация на ефективна и безмилостна сила ще компенсира с повече от половин процент загубата на „мека сила“, а в един толкова страшен регион тя дори може да се превърне във форма на „мека сила“. Изглежда, че залогът е бил добър.

В Газа Израел неутрализира Хамас и групировката вече не е в състояние да представлява сериозна заплаха за неговата сигурност в обозримо бъдеще. В Ливан Израел обезглави Хизбула, като унищожи ръководството и оръжията ѝ и значително отслаби заплахата от север. Израел уби високопоставени ирански лидери в чужбина и унищожи системите за противовъздушна отбрана в Иран. Той успешно отрази иранските ответни удари, като демонстрира способността и готовността си да атакува Техеран отново и отново, когато пожелае. Внезапното падане на режима на Асад в Сирия беше още един удар за Ислямската република, която сега е значително отслабена. Всичко това промени баланса на силите в региона, като значително подкопа влиянието на Иран и установи израелско господство. Тази ситуация може да бъде затвърдена с трайно споразумение, което да сложи край на бойните действия.

Миналата седмица в Газа започна да действа споразумение за прекратяване на огъня. То предвижда прекратяване на военните действия и връщане на останалите заложници. Това е много важна първа стъпка в този процес. Но ако не бъдат предприети и други стъпки, конфликтът скоро ще се разгори отново. Следователно основното предизвикателство сега е да се запази примирието и да се добави към него споразумение за стабилизиране на следвоенна Газа. Страните от Северна Африка, Източното Средиземноморие и Персийския залив могат да допринесат за това начинание. Това, от своя страна, ще създаде предпоставки за споразумение за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия. Подобна сделка ще бъде преломен момент за региона като цяло.

Администрацията на Байдън работи усилено, за да започне този процес през 2024 г. Но тя не успя да го направи, защото Хамас продължаваше да упорства, а израелските отстъпки, необходими на по-късен етап от процеса, щяха да изискват от Нетаняху да скъса с най-крайната част от политическата си коалиция, което той не желаеше да направи. След като издържа, докато във Вашингтон се появи нова, по-дружелюбна администрация, израелският лидер се съгласи да продължи напред и сега администрацията на Тръмп започва да извлича ползи от усилията на администрацията на Байдън.

Тлеещите въглени на една бъдеща война

И двете горепосочени широкообхватни споразумения биха били достойни за Нобелова награда и администрацията на Тръмп би било добре да се стреми към тях. Сега могат да бъдат изработени приемливи споразумения за прекратяване на конфликтите в Европа и Близкия изток, а след това да се премине към нови структури за регионална сигурност. Решаващият въпрос е дали Русия и Израел ще искат да го направят.

Сделка, при която антируските санкции се отменят и Русия запазва контрола си над по-голямата част от Донбас, а останалата част от Украйна остава на мира, би трябвало да е приемлива за Москва - освен ако, разбира се, истинската ѝ цел в този конфликт не е пълното подчинение на Украйна. В преговорите за уреждане на конфликта Москва би могла да поиска не само пълен контрол върху една пета от украинската територия, която нейната армия е завзела, но и непряк контрол върху останалата част от нея. Ако отправи такова искане, САЩ и Европа ще трябва да избират между това да приемат тези условия и на практика да признаят поражението си, или да продължат да подкрепят Украйна във военните действия с настъпващата Русия. С други думи, най-съществената пречка пред постигането на споразумение може да се окаже обхватът на исканията на Путин за следвоенна Украйна. Ако Русия продължава да упорства, а администрацията на Тръмп не желае да приеме унижението, Белият дом може да се окаже в положение, в което ще трябва да прилага политиката на Байдън по отношение на Украйна, правейки това за много по-дълго време, отколкото очаква. Всъщност това вероятно е най-вероятната перспектива за тази година, при това нелоша. Защото това е по-добре от неприятна сделка при условията на Москва.

Междувременно в Газа дипломатическият и стратегически успех за всички заинтересовани страни ще бъде постигането на споразумение, което ще доведе до трайна следвоенна стабилност в региона, нов кръг от мирни преговори и коалиция между САЩ, Израел и Саудитска Арабия, която може ефективно да сдържа Иран. Но за да се постигне това, дори и при съществуващо прекратяване на огъня, ще е необходим преговарящ героизъм на нивото на Кисинджър и трудни компромиси от всички страни. Хардлайнерите в кабинета на Нетаняху, като министъра на финансите Безалел Смотрич, вече изразиха силна опозиция срещу курс на действие, който да даде на палестинците на Западния бряг и в Газа шанс за бъдещо самоопределение и независимост. Надеждата за такъв курс обаче е просто необходима за постигането на голямо регионално мирно споразумение. Така че с течение на времето със сигурност ще възникне въпросът колко голямо и трайно споразумение иска Нетаняху и какво лично е готов да рискува, за да го постигне. Освен ако той не реши да направи голяма промяна и не е готов да се ангажира с истинско миротворчество, администрацията на Тръмп отново ще трябва да възприеме по-скоро политика на Байдън спрямо Йерусалим. Целият въпрос е, че без следвоенна стъпка за деколонизация на окупираните територии цялата операция в Газа ще се окаже безполезно упражнение в голям мащаб, което израелците вече наричат „косене на тревата“.

Възможно е да сме свидетели на наближаването на последния етап от въоръжените конфликти в Украйна и Газа. Възможно е приемливо решение, което да отговаря на основните интереси на враждуващите страни. Поне ще бъде по-добре от продължаването на бойните действия. Но предстои да видим дали управляващите политици ще бъдат готови да се заемат с тази трудна задача, или ще продължат да залагат на победата на бойното поле.