Отбелязваме 80 години от освобождението на Аушвиц, на фокус са последните оцелели

Крале и кралици, президенти, министър-председатели и високопоставени лица от 54 държави ще се съберат в Аушвиц в понеделник, за да отбележат 80-ата годишнина от освобождението на лагера на смъртта, но фокусът на целия свят ще бъде съсредоточен изцяло върху малкото останали оцелели.

Около 50 бивши затворници се очаква да присъстват на церемонията в комплекса в Южна Полша, където нацистка Германия убива повече от милион души, повечето от които евреи, но също и поляци, роми и синти, съветски военнопленници и хомосексуалисти.

Публика, включваща британския крал Чарлз III, кралят на Испания Фелипе VI и кралят на Нидерландия Вилем-Александър, както и президентът на Франция Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц, ще чуят гласовете им.

"Тази година се фокусираме върху оцелелите и тяхното послание", казва Павел Савицки, говорител на музея в Аушвиц. "Всички знаем, че за 90-ата годишнина няма да е възможно да имаме голяма група. Няма да има изказвания на политици."

Освен оцелелите, само Пьотр Цивински, директор на държавния музей и мемориал Аушвиц-Биркенау, и Роналд Лаудер, президент на Световния еврейски конгрес, представляващи ключови дарители, ще държи реч по време на 90-минутната церемония. А единственият политик, който държа реч в началото на възпоменанията днес, беше полският президент Анджей Дуда.

"Ние сме на специално място в специален ден", казва той. "Това е и ден, който преди 20 години беше обявен от ООН за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, защото, както знаем много добре, концентрационните лагери... бяха построени, за да се осъществи унищожението на еврейската нация."

"Ние, поляците, днес сме пазители на паметта и имаме мисия да запазим свидетелството", каза още той, като допълни, че Полша съхранява места като Аушвиц, "за да запази паметта, за да я поддържа жива, така че хората винаги да помнят" и "светът никога повече не позволи да се случи такава драматична човешка катастрофа".

"Това такава ужасна, невъобразима болка и вреда на други нации", заяви Дуда. „Това е нещо безпрецедентно в човешката история. Трябва да пазим спомена, за да не позволим никога повече нещо такова да се случи. Да пребъде паметта на всички убити, да пребъде паметта на всички загинали, да пребъде паметта на всички страдащи."

Възпоменанието има допълнително значение не само защото повечето оцелели са на 90 години и няма да могат да разказват историите си още дълго време, но и защото днешните продължаващи войни и все по-поляризираната политика правят свидетелството им жизненоважно както винаги.

Властите на нацистка Германия създават концентрационния лагер Аушвиц през 1940 г. в бивши казарми в полския град Освиенцим, като първоначално го използват за задържане на полски затворници, включително католически свещеници и членове на съпротивата. По-късно те създават около 40 други лагера в района, включително Биркенау, използвани за масови убийства чрез газови камери. От приблизително 1,3 милиона души, изпратени на мястото от 1940 до 1945 г., около 1,1 милиона са били убити там, 1 милион от които евреи.

Аушвиц-Биркенау се превърна в постоянен символ на геноцида на нацистка Германия над 6 милиона европейски евреи, очертаващ се в колективната памет на света като въплъщение на това докъде могат да доведат омразата, расизмът и антисемитизмът.

На 17 януари 1945 г., докато съветските войски напредват, паравоенните SS принуждават 60 000 измършавели затворници да вървят на запад в това, което става известно като "Марша на смъртта", а през следващите дни газовите камери и крематориуми в Биркенау са взривени. На 27 януари съветските войски пристигат и откриват 7000 оцелели. Борис Полевой, кореспондент на съветския вестник „Правда“, пиие: „Видях толкова слаби хора, че се люлееха като клони от вятъра, хора, чиято възраст не можеше да се познае“.

ООН определи деня, в който Аушвиц е освободен, за Ден на паметта на Холокоста. Мястото сега е полски държавен музей и мемориал, натоварен със запазването на паметта за случилото се там. През 2024 г. са го посетили повече от 1,83 милиона души.

Нацистите оставиха след себе си портата „Arbeit Macht Frei“ (работата ще ви освободи), както и казарми, наблюдателни кули, останките от газовите камери, косите и личните вещи – обувки, куфари, четки за зъби – на много от убитите хора там. Ако Аушвиц се очертава като водещ символ на Холокоста, това е и защото е бил лагер за принудителен труд и сравнително голям брой затворници са оцелели, за да разкажат историите си. Осемдесет години по-късно обаче само около 1000 са живи.

Докато Германия, Австрия, която беше анексирана от Германия през 1938 г., и Италия, чийто диктатор Бенито Мусолини формира съюз с Хитлер, ще бъдат представени на церемонията, Русия, която присъстваше на годишното събитие до 2022 г., няма да има свой представител.

Цивински, историк, каза този месец, че е „немислимо“ след пълномащабното нахлуване на Владимир Путин в Украйна „страна, която не разбира стойността на свободата, да има място на церемония, посветена на освобождението“ на Аушвиц.

Войната между Израел и Хамас в Газа също предизвика полемика дали израелският министър-председател Бенямин Нетаняху, обект на международна заповед за арест по подозрение в престъпления срещу човечеството и военни престъпления, може да присъства. След искане от полския президент Анджей Дуда, полското правителство потвърди миналия месец, че няма да арестува Нетаняху, ако той дойде, но Израел трябва да бъде представен на събитието от своя министър на образованието Йоав Киш.

Савицки казва, че днешната популистка политика и речта на омразата в социалните медии представляват „огромна заплаха“ за съвременното общество и музеят работи върху стратегии за преподаване на Холокоста, когато последните оцелели вече не са сред нас

Скорошно проучване в осем страни в САЩ, Обединеното кралство, Франция, Австрия, Германия, Полша, Унгария и Румъния установи, че мнозинството във всички с изключение на Румъния вярват, че нещо като Холокоста може да се случи отново.

Въпреки това до една пета от респондентите, особено младите хора, смятат, че броят на убитите евреи е преувеличен. Значителна част от 18- до 29-годишните - 46% във Франция - казаха, че не са чували или не мислят, че са чували за Холокоста.

"Германците непрекъснато крещяха „бързо, бързо, бързо!"

Само 7000 затворници остават в трите големи обекта, съставляващи Аушвиц на 27 януари 1945 г., когато войските на Съветския съюз освобождават лагерния комплекс. Те са били твърде болни и слаби, за да отидат на прословутите маршове на смъртта на нацистите, когато германците не просто са се о опитали да унищожат доказателствата за това, което са направили, но и принудиха 56 000 да вървят пеша в дните, водещи до освобождението.

„Излизането от Аушвиц беше адски студено и германците непрекъснато крещяха „бързо, бързо, бързо!“, казва оцелялата Йона Лакс.

Мнозина, които са били твърде изтощени, са били застреляни от SS, а историците смятат, че около 15 000 са издъхнали по време на походите.

„Те тласкаха хората да бягат и който не можеше да ги следва, веднага стреляха по него“, казва Йона. "Белият сняг стана червен от кръвта на хората, които убиха.“

Йона най-накрая пристига със сестра си близначка до женския концентрационен лагер в Равенсбрюк в Германия. Но лагерът бързо се запълвал, така че те са били изпратени на нов поход до подлагер в Малхов, където в крайна сметка са били освободени.

„За каквито и ужаси да си мислите, никога не бихте си представили какво се случвше там“

Айвор Перл пристига в Аушвиц II-Биркенау с майка си, четирите си сестри и двама от братята си, след като са арестувани в Унгария през 1944 г., когато той е на 12 години. Само той и брат му Алек в крайна сметка оцеляват, за да видят лагера освободен на 27 януари 1945 г.

„Ситуацията беше ужасяваща. Всичко, което мога да кажа е, че в крайна сметка, когато сме си лягали, сме се надявали, че човекът, до когото сме били, е умрял за една нощ“, казва той на Джордан Дънбар от BBC. „Защо? Можеше да му вземем обувките или дрехите. Вече не бяхме човешки същества."

Айвор е избран да работи в трудовите лагери и си спомня, че не е могъл да си представи „ужасите“, които ще бъдат разкрити, когато Аушвиц бъде освободен.

„За каквито и ужаси да си мислите, никога не бихте си представили какво се случвше там“, казва той.  "Кой си представя нещо за обгазяване на хора и изгарянето им? Нали знаете, на никого не би му хрумнало."

След освобождението Айвор и брат му са отведени в лагер за разселени лица. След това той е избран да бъде отведен в Англия по схема на британското правителство, предназначена да помогне на оцелелите, като се премести първо в Саутхемптън и след това в Аскот.

"Изгубих името си напълно“

Арек Херш е роден в полския град Сиерадз през 1928 г. и до нахлуването на нацистка Германия прекарвал дните си в игра на футбол и хокей с приятелите си. Когато пристига в Аушвиц II-Биркенау през 1942 г., той се смята за достатъчно възрастен, за да работи и е пощаден от газовата камера.

„Бях избран да отида в лагера“, разказва той пред BBC. „Хората, които бяха избрани да отидат в газовата камера, бяха изпратени от лявата страна.“

Докато следвал други, избрани да вършат тежък труд, той забелязал, че другите затворници имат татуировки на лявата си предмишница.

„Забелязах някои мъже, които имаха татуировка, така че казах: „Трябва ли?“ Те казаха: „Да. О, много. Да.“, спомня си той. „Така че отидох там и те направиха мята – написаха B7608. Изгубих името си напълно.“