НАТО се бори за дронове, които могат да оцелеят в Арктика

През 2023 г. Мадс Петерсен, собственик на базирания в Гренландия стартъп Arctic Unmanned, седи в кола, за да се стопли, докато тества малък дрон при минус 43 градуса по Целзий (минус 45 градуса по Фаренхайт). Скоро студът изчерпал мощността на дрона.
„Батерията издържа само три минути“, казва той.
Правителствата в далечния север на света се опитват да преодолеят подобни предизвикателства, тъй като регионът все повече попада в центъра на геополитическото внимание.
Русия и Китай засилиха военната си активност в Арктика, а държавите от НАТО в региона съобщават за все повече актове на саботаж на енергийни и комуникационни линии. Президентът Доналд Тръмп наскоро възстанови претенциите на САЩ към Гренландия.
Междувременно конфликтът в Украйна показа, че безпилотните самолети могат да осигурят критични разузнавателни и ударни способности на бойното поле, пише Ройтерс.
Съединените щати, които смятат Арктика за ключова за териториалната отбрана и за системата си за ранно предупреждение срещу ядрени атаки, заявиха в стратегически документ от юли, че ще се съсредоточат върху безпилотните технологии, за да противодействат на китайско-руското сътрудничество там. През юли руски и китайски бомбардировъчни самолети летяха заедно край бреговете на Аляска, а през октомври корабите на бреговата им охрана плаваха заедно през Беринговия проток.
Но безпилотните летателни апарати - независимо дали става дума за мултикоптери или модели с фиксирани крила - са уязвими. Само най-големите модели с голям обсег на действие имат достатъчно мощност за противообледенителни системи, каквито се използват от самолетите. Студът, мъглата, дъждът или снегът могат да предизвикат неизправност или авария.

Тъй като държавите увеличават военните си разходи, проучване на Ройтерс сред 14 компании и шест министерства на отбраната и въоръжените сили в Северна Европа и Америка показва, че индустрията работи с бързи темпове за закупуване или разработване на безпилотни летателни апарати, които могат да издържат на заледяване, и нарастваща спешност сред държавите от НАТО да ги придобият.
„Всички ние трябва да догонваме Украйна и Русия“, казва генерал-майор Ларс Лервик, ръководител на норвежката армия.
Няма публично достъпни глобални данни за военните флотилии от дронове на държавите, но според Лервик войната в Украйна е дала на Москва и Киев ценен опит в технологиите за дронове, които липсват на страните от НАТО.
Русия, чиито военни започнаха да изграждат флотилия от безпилотни самолети в Арктика през 2014 г., взе ранно предимство в надпреварата за контрол на Северния морски път - проход между Европа и Азия покрай северното крайбрежие на Русия, каза Джеймс Патън Роджърс, експерт по безпилотни самолети в университета „Корнел“ и политически съветник на ООН и НАТО.
Руската компания „Зала Аеро“, част от групата „Калашников“, вече предлага безпилотни летателни апарати, предназначени за екстремни арктически условия, а Русия също така заяви, че нейният боен дрон с голям обсег S-70 „Охотник“ може да работи при минус 12 градуса по Целзий и ще бъде разположен там.
„Придвижваме се към момент, в който Русия ще разполага не само с невъоръжени системи за наблюдение на безпилотни летателни апарати по Северния морски път, но и с потенциално въоръжени системи, които постоянно ще патрулират в тези райони“, каза Роджърс.
Той заяви, че НАТО се бави с изготвянето на съгласуван отговор. НАТО заяви, че е засилила присъствието си в Арктика и е създала ново командване за поддържане на свободни и сигурни атлантически линии; държавите от НАТО инвестират в нови въздушни и морски способности.
Администрацията на Тръмп не отговори на искането за коментар по този въпрос, но в имейл заяви, че САЩ ще продължат да дават приоритет на сигурността в Западното полукълбо и на присъствието си в Арктика.
САЩ вече инвестираха значителни средства в безпилотни летателни апарати с голям обсег на действие, за да наблюдават и събират информация в реално време от Арктика - обширен регион, където радарното и сателитното покритие са ограничени. Тези летателни апарати могат да работят на по-малки височини за наблюдение, но ако го направят, са изправени пред същия риск от обледеняване като по-малките модели.
Според пилотите и експертите рискът за дроновете е най-висок при температури, които са точно от двете страни на нулата - между 8 и минус 10 градуса по Целзий. Тънък слой лед се образува върху витлата и крилата и разрушава аеродинамиката.

Устойчивите на атмосферни влияния модели не са единственото решение. Министерството на отбраната на САЩ заяви, че ще закупи десетки хиляди евтини безпилотни летателни апарати с кратък вариант „камикадзе“ като част от програма, стартирала през 2023 г., която ще бъде насочена към Индо-Тихоокеанския регион. То не отговори на въпрос дали може да рискува да затрупа Арктика с отломки от дронове.
„Понякога всъщност е по-евтино да ... построим нещо супер евтино, при което можем просто да имаме хиляди от тях и да не ни пука, ако загубим някои“, каза Грегъри Фалко, ръководител на Aerospace Adversary Lab, американски изследователски център, който разработва отбранителни и нападателни способности за Министерството на отбраната.
Правителствата на Дания, Гренландия, Исландия, Русия и Канада не отговориха на исканията за коментар относно въздействието върху околната среда. Министерството на околната среда на Финландия отказа да коментира.
Норвежкото министерство на климата заяви, че загубата на безпилотни летателни апарати в Арктика ще бъде пагубна за „особено уязвимия“ регион. От този месец то забрани използването на повечето дронове в по-голямата част от архипелага Шпицберген.
Министерството на отбраната на Швеция заяви, че войната сама по себе си е разрушителна за околната среда; надежден отбранителен капацитет, който предотвратява конфликти чрез възпиране, „в крайна сметка е по-добър за околната среда, отколкото да се справя с разрушенията на войната“.
Най-евтините малки безпилотни летателни апарати, използвани за основно тактическо разузнаване, струват от 3 000 долара до около 35 000 долара, според експерти.
По-големите модели са по-здрави, но и по-скъпи. Средните по размер тактически дронове, които обикновено летят в радиус до 200 км (124 мили), струват между 250 000 и 5 млн. долара. Големите безпилотни летателни апарати с голям обсег на действие, които работят като самолети, могат да струват над 200 млн. долара всеки.
Много от по-евтините модели могат да бъдат закупени на свободния пазар, но конфликтът в Украйна показа ограниченията им през зимата. Държавите от НАТО искат да ги тестват повече в Арктика, каза експертът по безпилотни летателни апарати Роджърс, който действа като политически съветник на алианса.
В Северна Европа новият член на НАТО Финландия е първият, който използва дронове за патрулиране на границата си с Русия като част от предложената „стена от дронове“, целяща да защити североизточния фланг на НАТО.
През 2023 г. Финландия добави 2000 малки дрона към флота на армията си от около 250 по-стари дрона. Според френския им производител Parrot (PARRO.PA) те могат да летят при минус 36 градуса по Целзий. Те са били използвани при зимни учения в северната част на страната, казват от финландската армия.
Други държави с територия в региона изготвят планове за закупуване на устойчиви на зимни условия безпилотни летателни апарати, като за целта отделят десетки или стотици милиони долари.
Съвместното арктическо командване на Дания, което отговаря за сигурността във и около Гренландия, не разполага с никакви безпилотни самолети. Миналата година Копенхаген отдели 2,7 млрд. датски крони (381 млн. долара) за два модела с далечен обсег на действие в Арктика, а тази седмица заяви, че ще закупи още два дрона. Страната е заделила и 60 млн. крони за по-малки модели, но не даде повече подробности.
Канада купува 24 средни безпилотни летателни апарата, способни да работят през зимата, и 40 малки за военноморските си сили, съобщиха от канадските въоръжени сили. В момента силите експлоатират около 150 стари малки и средни безпилотни летателни апарати.
Норвегия, която е наблюдател на НАТО за обширната зона от 2 млн. кв. км в Северния Атлантик, използвана от ядрените подводници на руския Северен флот, заяви, че ще инвестира в дронове за наблюдение на далечни разстояния за планираната арктическа база.
Тя също така планира да закупи устойчиви на атмосферни влияния такива на стойност 25-40 млн. долара за своята армия до 2030 г., съгласно плана си за обществени поръчки за периода 2023-2030 г. Министерството на отбраната отказва допълнителни коментари.
Швеция заяви, че планира да увеличи способностите си в тази област като част от бързото нарастване на разходите за отбрана, без да дава подробности.
„Войната ще става много по-бърза в бъдеще“, каза Майк Фейби, американски редактор в Janes Fighting Ships, справочник за отбранителните средства на всяка страна. „Безпилотните летателни апарати ви дават тази възможност да разберете ситуацията по-бързо, във време, когато ще става въпрос не за секунди, а за наносекунди.“
Устойчивият на атмосферни влияния модел, който Финландия закупи, може да бъде закупен на свободния пазар за около 9 000 долара. Той е проектиран за американската армия и е произведен в САЩ от регистрираната в Париж компания Parrot SA, чийто мажоритарен собственик е нейният главен изпълнителен директор Анри Сейду.
Освен това правителствата и големите авиокосмически фирми се обръщат предимно към стартиращи и малки компании за иновативни решения, заяви пред Ройтерс Стейси Къмингс, ръководител на агенцията на НАТО за поддръжка и поръчки. Тази година НАТО ще проведе сесия, на която ще събере правителствата и компаниите.
Производителите на малки и средни мултикоптерни дронове експериментират с форми на перките: например витла, които се въртят толкова бързо, че снегът или ледът мигновено се превръщат в газ.
По-лесно е да се избегне лошото време с по-малките дронове, защото те не летят много далеч, казват експертите. По-големите модели имат обсег до стотици километри и фиксирани крила, което затруднява избягването на дъжд и сняг.
„Определено има някои предизвикателства, особено с влажността и заледяването, както и с някои от електронните устройства, тъй като те стават по-студени“, казва Алекс Лараде, канадски лейтенант, служещ в артилерийското подразделение на многонационалната бригада на НАТО в Латвия, пред Ройтерс по време на учение с дрон Blackjack с фиксирано крило в кално поле в Адажи, Латвия, през ноември.
„До този момент не сме имали опит в Арктика, за да видим всъщност колко далеч можем да изтласкаме въздушното превозно средство“, каза той. Дъщерното дружество на Boeing (BA.N), Insitu, което изработи летателния апарат, заяви, че безпилотният самолет не е пригоден за работа в условия на заледяване, но работи с норвежкия стартъп Ubiq Aerospace, за да го оптимизира.
Един от подходите, които Ubiq изпробва, е да се добави мрежа от въглеродни влакна, която може да бъде включена, за да провежда достатъчно топлина към крилото, за да разтопи образувалия се лед.
Базираната във Финландия компания Nordic Drones също използва автоматизирана система, която помага на летателните апарати да откриват - и избягват - райони с мъгла или сняг. Миналата година тази компания беше закупена от Patria, финландско-норвежко съвместно предприятие, в което финландската държава притежава мажоритарен дял.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.