Часовникът тиктака: Вулканът под Санторини може да предизвика кошмарни последици

Гръцките власти изпратиха специални части, спасителни екипи, палатки и дронове на остров Санторини, след като в района бяха регистрирани стотици сеизмични трусове.

На фона на страховете от по-голямо земетресение, което може да причини цунами, хората бяха посъветвани да избягват бреговата линия и изоставените сгради, да изпразнят плувните басейни и да се въздържат от събиране в затворени пространства. Министерството на гражданската защита каза, че училищата ще бъдат затворени като предпазна мярка в понеделник.

„Нищо не може да се изключи“, каза Костас Папазачос, професор по геофизика в Солунския университет „Аристотел“, пред държавната телевизия ERT. „И затова се въвеждат предпазни мерки, именно за да се ограничи въздействието на по-силно земетресение.“

Гърция се намира на множество разломи и често е разтърсвана от земетресения, но експертите описаха повишената сеизмична активност в продължение на 48 часа, с регистрирани повече от 200 труса, като драматична, въпреки че подчертаха, че трусовете са били предизвикани от тектонска, а не от вулканична активност.

Папазачос каза пред местните медии, че много от земетресенията са били с магнитуд от 4 до 4,5 по скалата на Рихтер, като най-силното е регистрирано във водите между Санторини и Аморгос.

Рано вечерта в неделя, когато подобни мерки бяха предприети на Аморгос и близките острови Иос и Анафи, спасителните екипи в Санторини опънаха палатки на високи места на баскетболни игрища и на паркинги. В случай на цунами на хората беше казано да се насочат към вътрешността на острова.

Фериботните компании съобщиха, че има увеличение на чуждестранните работници, напускащи острова към пристанището Пирея. Освен опашките, извили се пред туристическите агенции, вече се оказва, че и самолетните билети се разпродават, като еднопосочен билет струва средно 200 евро. А местните хора прекараха нощта будни и нащрек. Някои спяха в колите си.

Герасимос Пападопулос, сеизмолог, каза, че „всичко е възможно“, но повишената активност е била регистрирана „в морето на значителни разстояния от островите“, което е „щастие“.

По-нататъшни защитни мерки трябваше да бъдат обсъдени на заседание на кабинета, свикано от министър-председателя Кириакос Мицотакис, по-късно в неделя, на което присъства началникът на въоръжените сили, на фона на спекулации, че военните също ще бъдат изпратени на островите в Егейско море.

Тъмната тайна на Санторини

Гръцкият остров Санторини е неоспоримо естетическо чудо със своите емблематични бели и сини къщи, кацнали високо над лазурния залив. Но това райско място има невероятно изпълнена с насилие история.

Санторини има дъгообразна форма и наводнена вътрешност, защото в далечното минало колосални изригвания бързо са изкопали дупка в центъра на острова. След всяко изригване вулканът Санторини започва да презарежда запасите си от магма, подготвяйки се за нов гигантски взрив. Най-мощното се случва  през 1560 г. пр.н.е. и е едно от най-силните изригвания през последните 10 000 години. Тази експлозия и произтичащите от нея отломки и цунами може би са отбелязали началото на края на морската минойска цивилизация.

В момента островът е някъде по средата на този катаклизъм и вулканолозите в момента са най-загрижени за вулкана Камени. Ефективно разширение на покрива на значително по-големия вулкан Санторини, това е малко предимно подводно образувание в сърцето на Санторини, което има два върха - Палеа и Неа Камени, стърчащи над водата.

През 726 г. едно от изригванията на Камени генерира значителни експлозии и изхвърля огромно количество разтопена материя, пишат от Nationl Georgaphic. Въз основа на вулканични скали, възстановени от изригването, това се смяташе за най-лошия сценарий, който Камени може да създаде. Но скорошно проучване на Nature Geoscience разкри, че действителното изригване е било с един до два пъти по-мощно.

Те изчисляват, че най-малко 100 милиарда кубически фута лава, пепел и горещи скали са били изхвърлени от Камени, което го прави сравнимо със страховитата детонация през 2022 г. на подводния вулкан Hunga Tonga–Hunga Ha‘apai в Тихия океан.

„Такова изригване, ако се случи днес, би имало големи последици“, казва Йонас Прейне, геофизик от университета в Хамбург в Германия и водещ автор на изследването.

Това е нежелана новина както за 15 000 души, които живеят на Санторини, така и за двата милиона туристи, които го посещават всяка година.

„Това повдига възможността умерени до големи експлозивни изригвания да са по-вероятни, отколкото се смяташе досега“, казва Дейвид Пайл, вулканолог от Оксфордския университет, който не е участвал в проучването.

Но „това не е причина хората от Егейско море да изпадат в паника точно сега“, казва Прейн. Рискът от голямо изригване в Санторини в близко бъдеще е нисък и няма признаци, че такова ще се случи скоро. А проучването повишава разбирането на вулканолозите за острова и неговите еруптивни рискове, позволявайки на учените да предпазват по-добре хората от бъдещи опасности.

„Подводните вулкани са скъпи за изследване“, казва Прейн. „Но си струва. Има цяла зоологическа градина от опасности, които могат да бъдат свързани с тях."

Проучване на вулканичната история на Санторини

Санторини е един от многото калдерообразуващи вулкани по света – тези, които изглежда действат на цикли, завършващи с масивни експлозии, които образуват падина с форма на котел („калдерата“). Вулканичната дейност на острова датира от около 650 000 години и през това време е предизвикала най-малко пет от тези катастрофални взривове, включително този, унищожил цяла цивилизация през 1560 г. пр.н.е.

Оттогава вулканичната история на острова се пише от двувърхия вулкан Камени. Той произвежда както ефузивни изригвания, бълващи лава, така и доста експлозивни, като последното изригване е било през 1950 г. От тогава вулканът е тих, освен някои сеизмични вълнения между 2011 и 2012 г. Но това не означава, че спи.

„Вулканът все още е доста активен, така че, разбира се, винаги има известен риск“, казва Изобел Йео, подводен вулканолог в Националния океанографски център в Саутхемптън, Англия.

А що се отнася до подводните вулкани, учените са наясно, че те „са в състояние да ни изненадат“.

Изригването през 726 г. е в центъра на вниманието на онези, които се надяват да разберат колко опасен може да бъде Камени в бъдеще. Историческите разкази звучат плашещо: казва се, че водите на залива са започнали да кипят, преди „цялото море да пламне“, казва Прейне – след което оглушителни експлозии са покрили небето с пепел и земята с пемза.

Но откритите от учените вулканични доказателства не изглеждаха напълно съвпадащи с тези апокалиптичните описания.

„Пемзата се образува и се разпространява само при експлозивни изригвания“, казва Ребека Уилямс, вулканолог от университета в Хъл. Но „значително предизвикателство за пълното разбиране на еруптивната история на един островен вулкан е, че по-голямата част от скалните записи са изгубени в морето.“ И изригването от 726 г. не е изключение: само малки следи от него бяха оставени на сушата. В резултат на това, въпреки че е добре известно като опасно събитие, „въздействието на това изригване никога не беше възприето сериозно“, казва Прейн.

Как ще изглежда следващото изригване на Санторини?

Надявайки се да декодират повече от прикритото вулканично минало на Камени, членовете на Международната програма за откриване на океани пробиха в морските басейни на калдерата на различни места, извличайки всеки път седиментни ядра.

По този начин те откриха значителен обем пепел и пемза, които проследиха до изригването през 726 г. Бързо стана ясно, че това изригване наистина е било толкова значимо и тежко, колкото го описват историческите разкази, което вероятно е включвало гръмотевични подводни бумове, отстъпили място на извисяващи се колони от пепел и пемза.

Експлозивно изригване, изхвърлящо 100 милиарда кубически фута материя със сигурност е плашеща мисъл. Но реалността вероятно беше по-кошмарна.

„Оценката, която предоставят, е в долния край, тъй като те използват само обема материал, депозиран в калдерата“, казва Йео. „Много материал вероятно е бил транспортиран и депозиран далеч от вулкана по време на изригването.“

Това проучване повдига възможността Камени да е способен да причини по-голяма вреда, отколкото всеки подозира. Подобно експлозивно изригване днес „повишава възможността не само за значително падане на пепел и пемза, но също и за цунами, генерирани от евентуален колапс на „сектор“ на острова, който е изграден върху нестабилни отлагания на пемза“, казва Кати Кашман, вулканолог в университета от Орегон, който не участва в работата.

Откритието на екипа означава също, че най-лошият сценарий на Камени е по-лош, отколкото се смяташе досега. За щастие учените отдавна са взели под внимание вулканичните рискове на острова.

„Санторини трябва да се вземе на сериозно предвид цунамигенния потенциал на вулкана и големия брой хора, които могат да бъдат засегнати“, казва Ейми Донован, вулканолог от университета в Кеймбридж. „Въпреки че проучванията казват, че изригването през 726 е по-голямо, отколкото си мислехме, това не увеличава значително загрижеността ми относно това, което вече е тревожен вулкан поради множество причини.“

Не е изненадващо, че вулканът също се наблюдава зорко денонощно.

„Всички признаци на безредици вероятно ще бъдат открити в най-ранните им фази и ще бъдат издадени предупреждения“, казва Йео.

Санторини се счита за едно от ключовите места, чието изследване е довело до съвременната наука вулканология. Той е обстойно проучен, всеки негов достъпен детайл е криминалистично анализиран безброй пъти.

„И все пак това ни поднася големи изненади“, казва Прейн. „Този ​​вулкан, който гледате всеки ден, крие някои тайни, които все още откриваме.“

Какво тогава говори това за други образуващи калдера вулкани по света, особено тези, потопени под океана?

„Ако не сме знаели за това в Санторини, със сигурност не знаем за подобни изригвания в други вулкани“, казва Прейн. „Това е огромно сляпо петно ​​за общността на вулканологията.“

А часовникът тиктака. „Почти не се наблюдават потопени вулкани“, казва Йео, „и това трябва да се промени.“