Как забранените японски пиана достигат до руските меломани?

Без да вдига поглед от клавиатурата, президентът Путин седна на детския роял и започна да свири траурна песен за военния Ленинград. Импровизираното му изпълнение на „ Вечерна песен“ на Василий Соловьов-Седой в къщата за гости на президента Си в покрайнините на Пекин обаче беше помрачено само от едно нещо. Пианото беше толкова разстроено, че мелодията едва се разпознаваше, пише The Times.

През годините, откакто Путин разкри способностите си на пиано през 2017 г., страната му се превърна в международен парий, на когото на практика беше забранено да прави бизнес със Запада. Въпреки това руските пианисти продължават да използват някои от най-добрите инструменти в света, много от които са произведени в Япония.

Причината вече започна да излиза наяве: японското правителство се бори да спре притока на нелегални пиана към страната, в която богати меломани намират начини да ги внасят контрабандно. Заедно с партньорите си от Групата на седемте богати държави Япония забрани продажбата на луксозни стоки в Русия след нахлуването в Украйна преди три години - това включва и пиана на стойност над 200 000 йени (1 060 паунда).

Данните за търговията обаче сочат, че инструментите все пак преминават, „претоварени“ през трети страни, най-вече Китай.
„Търговията с пиана подчертава предизвикателствата, пред които е изправена Япония при прилагането на санкциите в контекста на сложните глобални вериги за доставки“, се казва в неотдавнашен доклад на британския Кралски институт на обединените служби (Руси). „Заобикалянето на санкциите продължава да бъде сериозно предизвикателство за Япония, като стоките с ограничения, изнасяни от Япония, често намират пътя си към Русия през трети държави.“

Директните продажби на японски пиана в Русия бяха забранени през март 2022 г. Но оттогава насам се наблюдава рязък ръст на износа за Китай, въпреки че вътрешните продажби на пиана там намаляват в условията на влошаваща се икономика и свиващо се търсене сред китайската средна класа.

В същото време продажбите на рояли от Китай за Русия рязко нараснаха от 155 през 2022 г. до 830 през следващата година, въпреки че те може да включват инструменти от държави, различни от Япония.

Няма данни за пряка контрабанда на рояли от Токио до Санкт Петербург, но и двата най-големи японски производителя на рояли - Yamaha и Kawai, поддържат руски уебсайтове. Говорител на Kawai заяви, че това е „за да покажем нашата гама от пиана“. От Yamaha заявиха, че целта е да се помогне на клиентите с „последващите грижи“.

Цените на японските рояли варират от 2,2 млн. йени (11 600 паунда) за компактния модел GX-1 на Kawai до 23,1 млн. йени (122 000 паунда) за концертен роял на Yamaha. И двете компании настояват, че не продават активно пиана в Русия. 

„Въпреки това, ако нашите пиана се продават в Русия в местни магазини, които може да имат различни пътища за доставка, ние не можем да контролираме това“, каза говорителят на Kawai.

Според съобщенията един китайски търговец на пиана наскоро е публикувал видеоклип в приложението RedNote в стил TikTok, в който се хвали с продажби на руснаци. В клипа актьор, който очевидно играе Путин, се усмихва и дава знак с вдигнат палец, за да покаже одобрението си.

Любовта на Русия към пианото води началото си от 1774 г., когато императрица Екатерина Велика, която е еврофилка, поръчва пиано от Zumpe в Лондон. През XIX в. с помощта на занаятчии от немскоговорящите земи в Русия започва местно производство на пиана и интересът към инструмента се разраства, като пианата стигат до провинциалните салони в Сибир и Далечния изток.

Сред свирещите на пиано са политически изгнаници на царя и затворници от ГУЛАГ. В Руската империя и Съветския съюз се появяват редица виртуози като Александър Скрябин, Сергей Рахманинов, Мария Юдина, Владимир Хоровиц и Святослав Рихтер. Свиренето на пиано на всички нива продължава да бъде широко практикувано и ценено.

Независими анализатори смятат, че търговията с пиана е само един от примерите за начина, по който се заобикалят санкциите върху различни стоки.

„Югоизточна Азия и ОАЕ се превърнаха в ключови транзитни точки за японски стоки, като Малайзия се откроява като основен център за реекспорт“, заключава докладът на RUSI. 

„Износът за Монголия също се е удвоил, което поражда загриженост относно възможността тези стоки да бъдат пренасочени към Русия. Японските предприятия, особено нефинансовите корпорации, са слабо запознати със сложността и последиците от спазването на санкциите.“

Това се дължи отчасти на липсата на кадри в областта на прилагането на санкциите. 

„В САЩ добавят служители агресивно и ги оставят да работят и да залавят нарушителите един след друг“, казва Кейджи Йода от японското Министерство на икономиката, търговията и промишлеността пред Bloomberg.

„Смятаме, че залавянето на много хора чрез прилагане на законодателството е важно, но може да има и проблем с работната сила“, добави той. „И така, мисълта ни е, че първо трябва да се уверим, че бизнесът добре разбира системата.“

През октомври 38-годишният руснак Андрей Сова беше глобен с 5 млн. йени и осъден на пет години затвор, след като беше признат за виновен за незаконен износ на 27 артикула, включително джетове, двигатели за лодки и мотоциклети втора употреба на стойност 43 млн. йени (266 000 долара), които потенциално биха могли да бъдат използвани от руските въоръжени сили.

Сова е използвал компанията си Astrade, за да изнесе компонентите с двойна употреба в Южна Корея през юли 2022 г., за да бъдат изпратени в Русия.

Въпреки че се присъединява към западните си приятели в санкционирането на луксозни стоки, Япония се отклонява от политиката на Г-7, като продължава да купува енергия от Русия на основание „енергийна сигурност“. Миналата година 8 % от втечнения природен газ в Япония идваше от руския остров Сахалин, разположен северно от Япония.

Миналата година тя също така облекчи санкциите си върху износа на автомобили, за да помогне на своите автомобилни производители, като разреши продажбата в Русия на хибридни автомобили.