Натискът на Русия в Либия трябва да разтревожи САЩ и Европа

Ако Русия се окопае в Либия без съпротива, това ще създаде проблеми на Европа в Средиземно море и Африка. Рухването на сирийския режим на Башар ал-Асад и увеличаването на руското участие в Либия може да изглеждат като несвързани явления. Руското насочване към Либия обаче е пряка реакция на падането на Башар Асад, пише в статия за The National Interest Амине Гулиди, гост-сътрудник в Института за национална сигурност и външна политика Shelby Cullom Davis.

Въпреки че тази промяна отразява ограниченията на руската мощ, тя може също така да увеличи рисковете за европейската и регионалната сигурност чрез концентриране на руската мощ по-близо до южния фланг на НАТО , потенциално позволявайки на Русия да използва регионалните разломи в Либия и другаде. 

В момента Либия остава разделена между международно признатото правителство на националното съгласие (GNA) в Триполи и Либийската национална армия (LNA) на Халифа Хафтар, която контролира източната част. Това разделение позволи на външните сили да се възползват от нестабилността на Либия, за да прокарат собствените си регионални програми.

Независимо дали са отражение на опортюнизъм, или съгласуван план, ходовете на Москва - водени от неуспехи и ограничения на ресурсите - биха могли да променят регионалната сигурност далеч отвъд разпокъсания пейзаж на Либия.

Това пренареждане се разгръща на фона на безпрецедентно съкращение на Запада в Африка. Принудителното изтегляне на Франция от Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад и Сенегал бележи не само колапса на десетилетни споразумения за сигурност. И все пак, разпадането на цял постколониален ред, който (макар и несъвършено) стабилизира региона. Американското оттегляне от Нигер допринесе за стратегическия вакуум – и Москва изглежда нетърпелива да се възползва от това.

За Москва Либия предоставя идеална платформа за повторно утвърждаване на влиянието, което беше оспорвано в Сирия. Подобно на Сирия, където Москва и Техеран използваха конфликта, за да се укрепят, неспокойният пейзаж на Либия сега предоставя площадка за външни сили. 

И все пак, докато Сирия предостави достъп до левантийския коридор и прага на Израел, Либия предлага стратегическа дълбочина в Африка, позволявайки на Русия да проектира мощ в Сахел. В Сирия целите на Русия бяха съсредоточени върху подкрепата на обсаден съюзник. И все пак целите му в Либия отразяват по-широки амбиции – амбиции, за които антизападните настроения и крехките държави предлагат плодородна почва. 

Москва се стреми към трайно морско присъствие в Средиземно море, дългогодишен стремеж, който изисква целогодишен достъп до пристанища и способност за разполагане на военноморски средства. Той също така търси контрол или влияние върху транзитните маршрути от Либия, което би поставило Русия да окаже натиск върху Европа по енергийните маршрути и критичната инфраструктура. 

Русия гледа на Либия като на опора за по-нататъшно укрепване в Сахел, където оттеглянето на Запада и отслабените правителства създават възможности. От петрола в Либия до златото в Судан до урана в Нигер, контролът върху ресурсите на Северна Африка би подхранвал по-широките цели на Русия за проекция на мощ.

Централното географско положение на Либия засилва нейната стратегическа стойност. Либия предлага многопосочно влияние: на север към Европа, на юг в Сахел и на запад през Магреб. Това географско централно положение представлява оперативна сложност, която смекчава обхвата на Русия. Огромните пространства на Сахара поставят логистични предизвикателства. И все пак, дори ограниченото руско присъствие в източната част на страната осигурява значителен лост над критичните средиземноморски и транссахарски маршрути. Тези стратегически съображения илюстрират защо Либия не е просто заместител на избледняващото влияние в Сирия – вместо това тя може да бъде новият полигон за Москва. 

Ограниченията на Русия ( включително предизвикателствата при набирането на персонал и ангажиментите на украинските сили) могат да направят напукания пейзаж на Либия привлекателен. Освен това загубата на сирийския въздушен мост прави осигуряването и разширяването на либийската опора на Русия още по-решаващо за поддържането на по-широките операции на Москва в Африка. 

За разлика от Сирия, където Русия поддържа скъпи военни разполагания, Либия позволява на Москва да проектира влияние чрез комбинация от частни военни изпълнители, целеви доставки на оръжие и политически лостове – модел, който е по-подходящ за настоящите ограничения на Русия.

В момента Москва и Анкара поддържат внимателен баланс между съперничество и тактическо сътрудничество в Либия. За разлика от силния антагонизъм на сирийската война, конкуренцията в Либия е по-сдържана и прагматична, като разчита до голяма степен на подставени лица и военни активи, за да поддържа влияние, без да рискува открита конфронтация. 

За Русия обаче това състезание може да послужи за повече от просто стратегически цели - то може да бъде възможност за уреждане на сметки с Турция, след като беше надхитрена в Сирия.

Руското завъртане към Либия също засяга северноафриканските съседи на Либия като Алжир и Тунис, които споделят граници с Либия и по този начин имат непосредствен залог в резултата. 

Позициите на Тунис и Алжир по ключови регионални въпроси изглеждат почти напълно съвпадащи - до голяма степен поради силната подкрепа на Алжир за администрацията на Каис Сайед. Алжир олицетворява сложността на регионалната ситуация. Въпреки че има дълбоки военни връзки и жизненоважен съюз с Москва, той също така изрази загриженост относно нарастващото натрупване на руска армия в Либия. 

Последствията от присъствието на Русия в Либия обаче не се ограничават до региона – последиците за Европа също са сериозни. Руските сили, действащи от Либия, биха могли да разположат усъвършенствани оръжия и саботажни способности в близък обсег на критична европейска инфраструктура. Това би оставило морските маршрути, подводните кабели и енергийните коридори уязвими за прекъсване. 

Тези рискове се засилват от изтеглянето на западните военни от Сахел, където свързаните с Вагнер субекти вече са установили плацдарми. Там тези субекти печелят от златните резерви на Судан, докато се вграждат в местните силови структури. 

В резултат на влошаването на сигурността регионалните екстремистки операции се разшириха, създавайки припокриващи се кризи, които Москва може да използва за икономически и дипломатически лостове.

Ако Русия разположи усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана или ако Турция задълбочи значително военния си отпечатък, произтичащата от това промяна в силовия баланс на Либия може да провокира по-интензивен прокси конфликт с по-широки регионални последици. 

Крайното въздействие на прегрупирането на Русия към Либия зависи от способността й да жонглира с конкурентни интереси. Околната среда в Либия е по-фрагментирана от тази в Сирия, създавайки несигурна обстановка, в която фините действия могат да имат огромни последици. Регионът вече е настръхнал от външни играчи и една-единствена грешна стъпка може да го въвлече в още по-дълбок цикъл от интервенции.

Обръщането на Русия от Сирия към Либия демонстрира как дори една ограничена сила може да създаде значителни регионални предизвикателства. По-гъвкавият ангажимент на Москва в Либия засилва способността й да използва уязвимите места на фона на историческото отстъпление на Запада от Африка. Либия се превърна в стартовата площадка на Москва за разширяване на влиянието си в Сахел, излагане на риск на стратегическата инфраструктура на Европа и издигане на глобалната й позиция. 

Предизвикателството пред Съединените щати и техните съюзници е да овладеят руските амбиции, като същевременно предотвратят по-нататъшното разпокъсване в Северна Африка. Ако Русия се окопае в Либия без съпротива, това ще създаде проблеми на Европа в Средиземно море и Африка. 

Залозите са високи: погрешните стъпки в управлението на либийския гамбит на Русия може да доведат до нова ера на съперничество в Средиземноморието – този път на едно поразително разстояние от жизнените точки на Европа.