Изземването на руски активи няма да подкопае еврото

Ако санкциите щяха да имат ефект върху глобалните резерви, вероятно щяхме да го видим досега.

През последните две седмици президентът Доналд Тръмп тотално преориентира подхода на САЩ към войната в Украйна. Обаждане  с Владимир Путин  и последващи срещи на американски и руски официални лица бяха последвани от ясни послания в Мюнхен, че Съединените щати гледат към Европа да поеме водеща роля в европейската сигурност – послание, подсилено от грабналата заглавия  среща в Овалния кабинет  с Володимир Зеленски. Един от начините Европа да покаже лидерството си е да преразгледа въпроса за изземването на замразени руски суверенни активи, пише за The National Interest Джим Мълинакс, дипломатически сътрудник в Центъра Уилсън и старши служител на външната служба в Държавния департамент на САЩ.

Изданието припомня, че руските резерви на стойност около 300 милиарда долара, които се намират в международни банки и клирингови къщи, бяха обездвижени дни след началото на войната в безпрецедентна и координирана акция, насочена срещу Руската централна банка и други руски държавни държавни фондове. Доклад, публикуван от Световната банка, Организацията на обединените нации, Европейската комисия и правителството на Украйна на 25 февруари 2025 г.,  изчислява, че преките разрушения в Украйна вече са надхвърлили 176 милиарда долара и че възстановяването вероятно ще струва 524 милиарда долара за десет години. Огромните разходи за възстановяването предизвикаха дебати в продължение на повече от две години дали и как да се използват обездвижените руски суверенни активи, за да се компенсират разходите за възстановяване на Украйна. Конгресът на САЩ прие Закона за REPO през април 2024 г., упълномощавайки Съединените щати да изземат руски суверенни активи на стойност 5 милиарда долара, държани в Съединените щати за използване от Украйна, с редица предпазни мерки. Г-7 също се договориха за  заем от 50 милиарда долара за Украйна,  подкрепен от неочаквани приходи от обездвижени руски суверенни активи. Европейските партньори обаче, които държат по-голямата част от имобилизираните руски средства, не желаят да подкрепят директното изземване на активите, което поражда опасения относно неприкосновеността на суверенните активи съгласно международното право, риска за активите на европейски компании в Русия и ефекта, който изземването би имало върху доверието в еврото като резервна валута.

Други изтъкнаха аргументи относно това дали изземването на руски суверенни активи за Украйна е морално правилното нещо, което трябва да се направи (да), дали контрамерките, позволени от международното право, са достатъчни, за да подкрепят изземването на руски активи (вероятно) и дали европейски компании, които държат активи в Русия, могат да очакват някога да си ги върнат (съмнително). Бих искал да се съсредоточа върху въпроса дали изземването на руски суверенни активи ще повлияе значително на статута на еврото като резервна валута. Въпреки че не можем да предвидим бъдещето на еврото, доказателствата сочат, че разпореждането с руски суверенни активи няма вероятност да повлияе на доверието в него като международна резервна валута.

Изследване на икономистите Мензи Чин, Джефри Франкел и Хиро Ито от 2007 г. и  актуализирано през 2024 г. изследва какви характеристики са необходими за международна резервна валута. Те идентифицират няколко, включително размера на икономиката, макроикономическа стабилност, инерция, търговски отношения и други. Чин, Франкел и Ито продължават да изследват причините за промените в притежанията на определени валути с течение на времето. Докато на ниво централна банка тези промени се определят от приоритетите на отделните нации, има забележителна степен на последователност във времето в глобалния състав на резервните валути. Това се случва въпреки значителните сътресения в световната икономика, включително световната финансова криза, финансовата криза в еврозоната, нарастващата интернационализация на китайския юан и засиленото използване на санкции. Данните на Международния валутен фонд   , докладвани в състава на официалните валутни резерви (COFER), показват, че дори когато общият размер на глобалните резерви е нараснал, съставът на тези притежания остава относително стабилен. Въпреки че номиналната стойност на резервите в щатски долари продължава да нараства, резервите, деноминирани в други валути, нарастват още по-бързо, което води до относителен спад в дела на резервите в щатски долари. Като втората по големина резервна валута, делът на еврото нараства по-бавно от другите алтернативи, но все още далеч изпреварва номиналния растеж на японската йена, китайския юан, британския паунд и канадския или австралийския долар.

Изследванията на Чин, Франкел и Ито разгледаха внимателно кои фактори влияят върху притежанията на основните резервни валути, включително политически фактори като привеждане в ООН и използването на санкции. Техният анализ установи, че размерът на БВП, политическата и икономическата стабилност и търговските фактори имат най-голямо влияние върху запасите от резервна валута. Политическите фактори, особено излагането на санкции, оказаха незначително влияние. Данните на COFER за наличностите в евро подкрепят тези констатации. От началото на руското нахлуване в Украйна през първото тримесечие на 2022 г. до третото тримесечие на 2024 г. глобалният дял на еврорезервите се движи около 20 процента, въпреки обездвижването на активите на Руската централна банка и безпрецедентните санкции срещу руски субекти. Ако санкциите щяха да имат ефект върху глобалните резерви, вероятно щяхме да го видим досега.

По целия свят бизнесът процъфтява благодарение на предвидимостта и икономическата стабилност. Войната в Украйна и отговорът на западните съюзници се водят от три години.  Санкциите , макар и разрушителни, сега са част от околната среда и бизнесът ги е включил в своите очаквания. Рисковете и ползите от изземването на руски суверенни активи в полза на Украйна се обсъждат остро от почти две години. Правителствата на държавите с основна резервна валута вече са разработили иновативни подходи за използване на задържаните печалби от обездвижените руски суверенни активи за предоставяне на заеми в подкрепа на Украйна. Но това са малки и предпазливи стъпки. Никой централен банкер навсякъде по света не може да пренебрегне реалната възможност тези активи, веднъж обездвижени, да бъдат конфискувани някой ден. Всеки, който искаше да коригира притежанията си в някоя от международните резервни валути, имаше достатъчно време да го направи. Вместо това наблюдаваме ръст в количеството евро, държани в глобални резерви, а процентът на глобалните активи, държани в евро, е стабилен през последните три години.

Бъдещето на еврото като резервна валута зависи от европейския икономически растеж, макроикономическата стабилност и търговските отношения на Европа по света, а не от разпореждането с руски суверенни активи. Докато войната на Русия продължава, разрушенията в Украйна и разходите за възстановяване продължават да ескалират. Съединените щати  сигнализират  , че са готови да се придвижат към прекратяване на сраженията чрез преговори. Ако европейските лидери искат място на масата, те трябва да се възползват от възможността да демонстрират лидерство, като изземат руските суверенни активи сега и ги прехвърлят към средство, което Украйна може да използва, за да финансира спешните си нужди. Това ще увеличи натиска върху Русия да седне на масата за преговори и ще покаже, че  Европа  е готова да вземе трудни решения в подкрепа на мира.