Още преди последните сътресения в отношенията САЩ-Европа по въпросите на сигурността, Европейския съюз беше започнал да предприема някои стъпки като включване на перо отбрана в бюджета си и създаването на еврокомисар по отбраната и космическите дейности. Тази седмица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви бързи мерки за засилване на разходите за превъоръжаване, с фокус засилване на подкрепата за Украйна, след като Доналд Тръмп спря помощта от САЩ, коментира полк. о. р. Павлин Русанов в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Планът на фон дер Лайен включва изваждане на разходите за отбрана от сметките за бюджетните дефицити, 150 млрд. евро заеми за съвместни поръчки в отбластта на отбраната и възможност за прехвърляне на средства от кохезионните програми към сектор сигурност, както и привличане на частен капитал.
"Разходите за отбрана на страните от ЕС за 2024 г. бяха 326 млрд. евро, като 30% от тях бяха за капиталови разходи." Повечето страни вече са на ниво между 2% и 3% от БВП за отбрана, коментира Русанов. От 1999 г. до 2021 г. разходите за отбрана в ЕС са нараснали с 22%, тези в САЩ с 66%, а в Русия - с 289%, а Китай - с 579%, добави той.
В момента се върви към рязко увеличаване на разходите в Европа, като динамиката в развитието на военни технологии и способности е изключително висока, каза Русанов.
Превъоръжаването на Европа и на България ще включва голям акцент върху дроновете, като безпилотните системи са включени като един от големите приоритети в дискусиите за отбраната на срещата на Европейския съвет днес. Другите приоритети са ПВО, военна мобилност и киберзащита. По отношение на ПВО в Европа вече се развива Инициативата за космически щит (Sky Shield Initiative), в която водеща е Германия, каза Русанов.
"Тази инициатива стартира през 2022 г. и предвижда изграждане на наземно базирана интегрирана система за противовъздушна отбрана на четири нива, включително и защита от балистични ракети."
България е една от 23-те държави, които участват в инициативата, която включва и страни извън НАТО като Австрия и Швейцария.
"България вече е сключила първите договори и подготвяме стъпка по стъпка въвеждането на този щит и на наша територия."
Българската отбранителна индустрия може да бъде включена в превъоръжаването на Европа - например със своите ремонтни заводи, които вече извършват подобна дейност. Крайното асемблиране на машините Stryker ще бъде извършено в България, а изграждането на патрулните кораби за ВМС се извършва в българска корабостроителница, напомни Русанов.
Години наред българските предприятия в сектора произвеждаха по стандартите на бившия Варшавски договори - и продължават да произвеждат муниции за оръжия от този период - но няма да имат проблем да преминат към стандартите на НАТО и да станат подизпълнители на големите концерни от Европа, каза Русанов.
Как са се развивали разходите за отбрана на България от 1980 г. насам; как ще работи центърът за иновации в отбраната на България може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.