Президентът на САЩ Доналд Тръмп се обади на председателя на парламента Майк Джонсън с предложена сделка миналия месец: Ще ви дам един от портретите на Белия дом на Томас Джеферсън, ако ми дадете този на Джеймс Полк, окачен в Капитолия на САЩ.
Джонсън се съгласи и картина на 11-ия президент, който ръководи най-голямото разширяване на територията на САЩ в историята, беше преместена във Вашингтон и сега виси в Овалния кабинет, пише The Wall Street Journal.
Тръмп каза, че се възхищава на Полк, който чрез анексиране и война придоби територията Орегон, Тексас, Калифорния и голяма част от американския югозапад.
Една от най-забележителните характеристики на втория мандат на Тръмп е жаждата му за разширяване на американската територия. Откакто встъпи в длъжност, той каза, че Канада отблъсква американците по отношение на търговията и трябва да стане 51- вият щат; че САЩ трябва да си върнат контрола над Панамския канал, за да предотвратят китайското влияние; и че войната в Газа трябва да бъде прекратена, като САЩ превземат територията и я възстановят. Тръмп също говори за придобиване на Гренландия от Дания.
Действителните жители на всички тези места шумно отхвърлиха твърденията на Тръмп, но той упорито ги прави, въпреки че те заплашват да провалят други американски приоритети по отношение на търговията и сигурността. Разширяването на територията на САЩ е част от визията за нов „Златен век“, който Тръмп обеща за втория си мандат, който според него ще възстанови американското господство в чужбина и ще постави началото на нов период на просперитет у дома.
Предшественикът, който сега вдъхновява Тръмп в ярки маслени бои, изкара само един мандат, умирайки малко след като напусна поста си през 1849 г. Но за четири години Полк почти удвои територията на САЩ.
На югозапад Полк анексира Тексас и води мексиканско-американската война, която завършва с отстъпване на Мексико на повече от 500 000 квадратни мили на САЩ, включително цяла Калифорния, Аризона, Ню Мексико, Невада, Юта и части от Колорадо и Уайоминг, в замяна на 15 милиона долара.
Това беше „едно от най-големите заграбвания на земя в световната история“, каза историкът Хамптън Сайдс, който пише за Полк в книгата си „Кръв и гръм: Епос на американския запад“. „Той искаше всичко и получи всичко за един мандат, което беше доста невероятно, ако се замислите.“
По отношение на личността Полк и Тръмп нямат много общо, каза Сайдс.
Тръмп започна втория си мандат с подобна реторика, преименувайки Мексиканския залив на „Американски залив“ и обещавайки „да преследваме нашата явна съдба към звездите“. В обръщението си към Конгреса миналата седмица той припомни по-ранните поколения американци, които „издълбаха богатството си от скалата и почвата на една опасна и много опасна граница“.
Някои от съюзниците на Тръмп в Конгреса също нетърпеливо се обединиха зад тези предложения, въвеждайки законодателство с имена като „Законът за превръщането на Гренландия отново във велика“, който има за цел да упълномощи правителството на САЩ да придобие Гренландия, и „Законът за червената, бялата и синята земя“, който се стреми да преименува Гренландия и да улесни нейното придобиване.
Други републиканци осмиваха експанзионистичните амбиции на Тръмп.
„Президентът Тръмп не се страхува да предлага нови, смели идеи в усилията си да постави Америка на първо място и всичко, което казва, е вярно – Гренландия е с превъзходно стратегическо местоположение в Арктика; Панамският канал вече не трябва да се управлява от Китайската комунистическа партия; и Канада ограбва американските фермери и работници от десетилетия. Къде е лъжата?“ каза Каролин Лийвит, прессекретар на Белия дом.
Негативните реакции само окуражиха Тръмп. Той не откъсва очи от ивицата Газа отчасти защото толкова много хора се подиграваха на идеята, каза близък до него човек.
Канадците, които първо отхвърлиха приказките на Тръмп за анексиране като шега или преговорна тактика, започнаха да го виждат като сериозна заплаха. Канадски служители са обсъдили със съветниците на Тръмп какво могат да направят, за да го накарат да спре да говори за това.
Тръмп също заплаши Дания с мита, ако не се съгласи да продаде Гренландия на САЩ, което накара страната да потърси лобист от Вашингтон, казаха хора, запознати с въпроса. Дания тихомълком предложи да се допуснат повече американски сили на острова и да се предоставят изгодни договори за добив на американски фирми.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.