IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec
BGONAIR Live

Управляващите в Иран са притиснати между репресиите на Тръмп и крехката икономика

Иран иска облекчаване на санкциите, за да се намали рискът от протести

Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

За иранските духовни лидери сътрудничеството с „Големия сатана“ за постигане на ядрена сделка и облекчаване на разрушителните санкции може би е по-малкото зло.

Въпреки че изпитва дълбоко недоверие към Съединените щати и по-специално към президента Доналд Тръмп, Техеран все повече се опасява, че нарастващият обществен гняв заради икономическите трудности може да прерасне в масови протести, пише Ройтерс.

Ето защо, въпреки неотстъпчивата позиция и предизвикателната реторика на духовните лидери на Иран в публичното пространство, има прагматично желание в коридорите на властта на Техеран да сключи сделка с Вашингтон, казаха пред агенцията ирански служители.

Притесненията на Техеран бяха изострени от бързото възобновяване на кампанията на Тръмп за „максимален натиск“ от първия му мандат, за да доведе износа на петрол от Иран до нула с още санкции и да постави на колене и без това крехката икономика на страната, казаха те.

Президентът Масуд Пезешкиан многократно е подчертавал сериозността на икономическата ситуация в Ислямската република, заявявайки, че тя е по-предизвикателна, отколкото по време на войната между Иран и Ирак през 80-те години на миналия век, и посочва този месец последния кръг от американски санкции, насочени към танкери, превозващи ирански петрол.

Ирански официални лица каза, че лидерите са загрижени, че прекъсването на всички дипломатически пътища може допълнително да подхрани вътрешното недоволство срещу аятолах Али Хаменей - като се има предвид, че той е най-важният човек, който взема решения в Ислямската република.

„Няма никакво съмнение, че човекът, който е върховен лидер от 1989 г. и неговите външнополитически предпочитания, са по-виновни от всеки друг за състоянието на нещата“, каза Алекс Ватанка, директор на програмата за Иран в мозъчния тръст Института за Близкия изток във Вашингтон.

Именно слабата икономика на Иран подтикна Хаменей да даде временна подкрепа на ядреното споразумение, което доведе до вдигане на западните санкции и подобряване на икономическите условия. Но подновената атака на тогавашния президент Тръмп срещу Иран, след като той се оттегли от ядрения пакт през 2018 г., отново понижи жизнения стандарт.

„Ситуацията се влошава ежедневно. Не мога да си позволя наема, да плащам сметките си или да купя дрехи за децата си“, каза Алиреза Юсефи, 42, учител от Исфахан. „Сега повече санкции ще направят оцеляването невъзможно.

Едновременно с увеличаването на натиска върху Иран с нови санкции и заплахи за военни действия, Тръмп също отвори вратата за преговори, като изпрати писмо до Хаменей, предлагайки ядрени преговори.

Хаменей отхвърли предложението в сряда, заявявайки многократно, че Вашингтон налага прекомерни изисквания и че Техеран няма да бъде принуден да преговаря.

Ако влезем в преговори, докато другата страна оказва максимален натиск, ние ще преговаряме от слаба позиция и няма да постигнем нищо“, каза иранският първи дипломат Абас Аракчи пред иранския вестник в интервю, публикувано в четвъртък. „Отсрещната страна трябва да бъде убедена, че политиката на натиск е неефективна – само тогава можем да седнем на масата на преговорите при равни условия."

Един високопоставен ирански служител каза, че няма друга алтернатива освен да се постигне споразумение и че е възможно, въпреки че пътят напред ще бъде неравен предвид недоверието на Иран към Тръмп, след като той се отказа от сделката от 2015 г.

Иран успя да избегне икономически колапс до голяма степен благодарение на Китай, основният купувач на неговия петрол и една от малкото държави, които все още търгуват с Техеран въпреки санкциите.

Износът на петрол спадна, след като Тръмп се отказа от ядрената сделка, но се възстанови през последните няколко години, донасяйки над 50 милиарда долара приходи през 2022 г. и 2023 г., тъй като Иран намери начини да заобиколи санкциите , според оценки на Администрацията за енергийна информация на САЩ.

И все пак несигурността надвисва над устойчивостта на износа, тъй като политиката на максимален натиск на Тръмп има за цел да ограничи продажбите на суров петрол на Иран с множество кръгове санкции върху танкери и субекти, участващи в търговията.

Управляващите в Иран също са изправени пред поредица от други кризи - недостиг на енергия и вода, колабираща валута, военни неуспехи сред регионалните съюзници и нарастващи страхове от израелски удар по ядрените му съоръжения, отваря нов раздел- всичко това се засилва от твърдата позиция на Тръмп.

Енергийният и водният сектор страдат от липса на инвестиции в инфраструктура, свръхпотребление, дължащо се на субсидии, намаляващо производство на природен газ и неефективно напояване, което води до спиране на електрозахранването и недостиг на вода.

Иранският риал е загубил повече от 90% от стойността си спрямо долара, откакто санкциите бяха повторно наложени през 2018 г., според уебсайтове за обмен на валута, служители и законодатели.

На фона на опасенията относно твърдия подход на Тръмп, иранците, които търсят сигурни убежища за спестяванията си, купуват долари, други твърди валути, злато или криптовалути, което предполага допълнителна слабост на риала, според съобщения в държавните медии.

Цената на ориза скочи с 200% от миналата година, съобщават държавните медии. Разходите за жилища и комунални услуги се повишиха рязко, покачвайки се с приблизително 60% в някои райони на Техеран и други големи градове през последните месеци, водени от рязкото падане на риала и рязко нарастващите разходи за суровини, според съобщения в медиите.

Официалната инфлация се движи около 40%, въпреки че някои ирански експерти казват, че е над 50%. Статистическият център на Иран отчете значително покачване на цените на храните, като над една трета от основните стоки са се увеличили с 40% през януари, за да ги оставят повече от два пъти спрямо същия месец на предходната година.

През януари информационна агенция Tasnim цитира ръководителя на Иранския институт по труда и социалните грижи Ебрахим Садегифар, който казва, че 22% до 27% от иранците сега са под прага на бедността.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата