Германия оставя историята зад гърба си и започва да се готви за война

Ракетна установка изпраща облак от кафяв прах във въздуха, който се носи през поле към огневата линия. Миг по-късно идва обратното броене на войник от пет до „огън!“, преди ракета да изреве в небето.

Взривовете и гърмежите от подобни военни учения са толкова чести, че местните в близкия малък град Мюнстер вече почти не ги забелязват.

Но животът тук ще стане още по-шумен

Германската армия, Бундесверът, наскоро получи разрешение за огромно увеличение на инвестициите, след като парламентът гласува да освободи разходите за отбрана от строгите правила за дълга.

Висшият генерал на страната каза пред BBC, че паричните средства са спешно необходими, тъй като той вярва, че руската агресия няма да спре в Украйна.

„Заплашени сме от Русия. Заплашени сме от Путин. Трябва да направим всичко необходимо, за да възпрем това“, каза генерал Карстен Бройер. Той предупрежди, че НАТО трябва да се подготви за евентуално нападение след най-малко четири години. „Не става въпрос за това колко време ми трябва, а много повече за това колко време ни дава Путин, за да бъдем подготвени. А колкото по-рано сме подготвени, толкова по-добре."

Опорната точка

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна промени мисленето в Германия дълбоко. В продължение на десетилетия хората тук са били възпитавани на основата на отхвърляне на военната мощ, ясно осъзнавайки предишната роля на Германия като агресор в Европа.

„Започнахме две световни войни. Въпреки че изминаха 80 години от края на Втората световна война, идеята, че германците трябва да стоят настрана от конфликта, все още е вградена в ДНК-то на много хора“, обяснява Маркус Зинер от German Marshall Fund в Берлин.

Някои остават предпазливи към всичко, което може да се разглежда като милитаризъм дори сега, а въоръжените сили са хронично недофинансирани.

„Има гласове, които предупреждават: „Наистина ли сме на прав път? Правилно ли е нашето възприемане на заплахата?“

Що се отнася до Русия, Германия има специфичен подход.

Докато страни като Полша и балтийските държави предупреждаваха останалите страни в ЕС да не се доближават твърде много до Москва – и увеличиха собствените си разходи за отбрана – Берлин при бившия канцлер Ангела Меркел вярваше в правенето на бизнес. Германия си въобразяваше, че осигурява демократизация чрез осмоза. Но Русия взе парите и въпреки това нахлу в Украйна.

Така през февруари 2022 г. изуменият канцлер Олаф Шолц обяви национален център на приоритетите - „Zeitenwende“.

Тогава той отдели колосалните 100 милиарда евро (108 милиарда долара), за да подсили армията на страната и да държи под контрол „подпалвачи на война като Путин“. Но генерал Бройер казва, че това не е достатъчно.

„Малко запълнихме дупките“, на мнение е той. "Но наистина положението е много лошо".

За разлика от това той посочва големи разходи в Русия за оръжия и оборудване, за запаси, както и за фронтовата линия в Украйна. Той също така дава за пример хибридната война на Русия: от кибератаки до саботаж, както и прелитането неидентифицирани дронове над германски военни обекти. Добавете към това агресивната реторика на Владимир Путин и генерал Бройер вижда „наистина опасна смес“.

„Не става дума за мирно време и война, това е континуум: нека започнем с хибрид, след това да ескалираме, после обратно. Това ме кара да мисля, че сме изправени пред реална заплаха.“

Той твърди, че Германия трябва да действа бързо.

„Твърде малко от всичко“

Рязката оценка на началника на отбраната за текущото състояние на неговите сили, отразена в неотдавнашен доклад до парламента, е, че Германия разполага с "твърде малко от всичко".

Авторът на доклада, комисарят на въоръжените сили Ева Хьогл, разкри огромен недостиг, вариращ от боеприпаси до войници, чак до полуразрушени казарми. Тя оцени бюджета само за ремонтни дейности на около 67 милиарда евро (72 милиарда долара).

Премахването на горната граница на дълга, позволявайки на военните да вземат заеми – на теория, без ограничения – ще им даде достъп до „стабилна линия“ от финансиране, за да започне да се справя с това, казва генерал Бройер. Историческият ход беше направен от очаквания наследник на Шолц, Фридрих Мерц, в бързане, което накара много хора да повдигнат вежди. Той внесе предложението в парламента точно преди той да бъде разпуснат след изборите през февруари.

Новият парламент, с антимилитаристична левица и симпатизираща на Русия крайна десница, може да не е бил настроен по-неблагосклонно. Но „завоят“, който Германия започна през 2022 г., тази година набра нова скорост.

Скорошно проучване на YouGov показа, че 79% от германците все още смятат Владимир Путин за "много" или "доста" опасен за европейския мир и сигурност. Сега 74% казват същото за Доналд Тръмп.

Проучването дойде след речта в Мюнхен, в която вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс говори за Европа и нейните ценности.

„Това е ясен сигнал, че нещо коренно се е променило в Съединените щати“, казва Маркус Зинер. „Не знаем накъде се насочват САЩ. Имахме убеждението, че можем 100% да разчитаме на американската защита, когато става въпрос за нашата сигурност. Но това доверие вече е изчезнало.“

Оставяйки историята зад гърба си

В Берлин традиционната предпазливост на германците по отношение на всички военни неща изглежда бързо изчезва. 18-годишната Шарлот Крефт казва, че собствените й пацифистки възгледи са се променили.

„Наистина дълго време смятахме, че единственият начин да компенсираме зверствата, които извършихме през Втората световна война, е да се уверим, че това никога повече не се случва […] и решихме, че трябва да се демилитаризираме“, обяснява Шарлот. "Но сега сме в ситуация, в която трябва да се борим за нашите ценности, демокрация и свобода. Трябва да се адаптираме."

„Има много германци, които все още се чувстват странно относно големите инвестиции в нашата армия“, съгласява се Лудвиг Щайн. „Но мисля, че имайки предвид нещата, които се случиха през последните няколко години, няма друг реален вариант.“

Софи, млада майка, смята, че инвестирането в отбраната вече е „необходимо в света, в който живеем“.

Но Германия се нуждае не само от танкове, но и от войски. Но Софи далеч по-малко желае собственият й син да бъде включен в армията.

„Готови ли сте за война?“

Бундесверът разполага само с един постоянен приемен център, малко звено, разположено между аптека и магазин за обувки до берлинската гара Фридрихщрасе.

С камуфлажни манекени на витрината и лозунги като „готино и пикантно“ той има за цел да привлече мъже и жени да служат, но получава само шепа обаждащи се всеки ден.

Германия вече пропусна целта да увеличи редиците си с 20 000 войници до 203 000 и да намали средната възраст от 34 години. Но амбициите на Ген Бройер са много по-големи. Той казва, че Германия се нуждае от допълнителни 100 000 войници, за да защити адекватно себе си и източния фланг на НАТО - общо 460 000, включително резервите. Затова той настоява, че връщането на военна служба е "абсолютно" необходимо.

„Няма да получите тези 100 000 войници без един или друг модел на наборна служба“, обяснява генералът пред BBC.„Не е нужно сега да определяме кой модел ги носи. За мен е важно само да вкараме войниците.“

Този дебат току-що започна.

Генерал Бройер очевидно се позиционира в челото на усилията да прокара "завоя" на Германия още повече и по-бързо. Със своя лесен, увлекателен маниер той обича да посещава регионалните кметства и да предизвиква публиката там с въпрос: „Готови ли сте за война?“

Един ден една жена го обвини, че я е изплашил. „Казах: „Не аз те плаша, а другият!“, спомня си той отговора си. Той имаше предвид Владимир Путин.

Двойната аларма за „събуждане“ – за заплахата от Русия и изолационистките, неангажирани Съединени щати – сега звъни силно в Германия, твърди генералът. Тя не може да бъде пренебрегната.