Порасна ли 29-годишното протеже на Льо Пен, Джордан Бардела, за костюма на президент?

Той носи костюмите си като броня, усмихва се като поп звезда и може да се похвали с повече от 2 милиона последователи в TikTok. Само на 29 години Джордан Бардела се превърна в лидер на френската партия Национално обединение със свежо лице и сега е готов да наследи една от най-успешните електорално крайнодесни машини в Европа.

Но зад образа на младежката увереност се крие въпрос, който все по-често си задават както съюзниците му, така и противниците му: може ли Бардела, който няма опит в правителството, наистина да води партията?

Президентските амбиции на наставника на Бардела, Марин Льо Пен, може и да са приключили, след като френски съд я осъди за присвояване на средства ма Европейския съюз и й забрани да заема поста в продължение на пет години. Това означава, че Бардела се оказва човекът, застанал на върха на най-голямата партия във френското Национално събрание. Но това, че е в светлината на прожекторите, не означава, че той командва сцената.

Критиците го наричат ​​марионетката на Льо Пен. Льо Пен го нарича свой актив.

В понеделник вечерта тя като че ли намекна, че моментът на разплатата може да наближи по-рано от очакваното.

„Надявам се, че няма да се наложи да използваме този актив по-рано от необходимото“, заяви тя пред телевизионната мрежа TF1.

От жилищен проект до ръба на властта

Бардела е роден през 1995 г. в мрачното предградие Сейн-Сен-Дени - място, което по-често попада в заглавията заради групово насилие и бедност, отколкото за политически обещания. Той е израснал в обществени жилища, син на родители с италианско и алжирско наследство. Баща му управлявал бизнес с автомати. Семейството му събрало достатъчно пари, за да го изпрати в получастно католическо училище. Той така и не е завършил университет.

Но амбицията се е движила по-бързо от образованието. На 17 години той се присъединява към Националния сбор - тогава все още известен като Националния фронт - партия, отбягвана от учтивото общество и определяна от наследството на Жан-Мари Льо Пен. За повечето това беше задънена улица. За Бардела това беше стартова площадка.

На 23 години той вече е член на Европейския парламент. На 26 години Марин Льо Пен го издига като партиен лидер - първият човек извън семейството на Льо Пен, който ръководи крайнодясното движение в неговата половинвековна история. Това бе символично предаване на властта, но и пресметнат ход за модернизиране на марка, отдавна опетнена от расизъм и антисемитизъм.

„Джордан Бардела е творението на Марин Льо Пен“, казва Сесил Алдуи, професор от Станфордския университет и експерт по френската крайна десница. „Той е създаден от нея и е изключително лоялен.“

Той бързо се превърна в лице на партията: готов за камера, непротиворечив и владеещ естетиката на съвременната политика. Докато Льо Пен държеше идеологическите юзди, Бардела обиколи страната като младежки посланик на ребрандирано движение.

Техният съюз някога беше представен като нещо в американски стил - тя за президент, той за министър-председател. Но този баланс вече не е актуален. След като Льо Пен вече е отстранена, Бардела не е резерва. Но проблемът е, че... той никога не е бил предназначен да води.

Явният наследник без досие

Бардела никога не е заемал национален пост. Той никога не е управлявал министерство. Но все пак си изгради последователи. С огромно присъствие в социалните медии и изящен, сценично управляван имидж, той се превърна в звезда сред младите избиратели, предлагайки набор от политики, които изглеждат свежи, дори когато посланието е познато.

Съдържанието му е чисто, подбрано и безмилостно към посланието. Видеоклиповете на кампанията включват строги костюми, бодливи подигравки към президента Еманюел Макрон и селфита с фенове по време на митинги. Той не импровизира. Той не се отклонява.

Тази дисциплина спомогна за разширяването на привлекателността на Националния сбор, особено след поражението на Макрон на европейските избори през 2024 г. Бардела беше този, който поиска Макрон да разпусне парламента. Когато Макрон се съгласи, статусът на Бардела се измести от партиен талисман до потенциален министър-председател.

Стил, послание и крехкост

И все пак колкото по-видим става той, толкова повече личат неговите ограничения.

Миналата седмица Бардела пътува до Израел в опит да укрепи имиджа си на световната сцена. Това обаче имаше обратен ефект. Големите еврейски организации бойкотираха събитието, на което той присъства. Израелският президент Исак Херцог остана настрана. Министър-председателят Бенямин Нетаняху предложи само кратко официално ръкостискане.

Френската преса нарече посещението провал - пътуване, предназначено да сигнализира за международна репутация, което в крайна сметка подчерта отсъствието й. Бардела може да носи костюма, но мнозина казват, че той все още не е пораснал за него.

У дома неговата платформа е стандартна за крайната десница: по-строги имиграционни закони, по-малко социални придобивки за неграждани и ограничения за лица с двойно гражданство, които заемат чувствителни публични длъжности. Той обеща по-ниски данъци върху енергията, отмяна на пенсионната реформа на Макрон и забрана на мобилните телефони в гимназиите.

В чужбина той се опита да звучи по-държавнически, изразявайки подкрепа за въоръжаване на Украйна, определяйки Русия като „многоизмерна заплаха“ и призовавайки Франция в крайна сметка да излезе от интегрираното командване на НАТО, макар и не докато войната бушува в Европа. Това е програма, предназначена да успокои нервните избиратели, като същевременно запази националистическото ядро ​​на движението непокътнато.

„Той има чисто досие и идва без багаж от миналото“, казва Алдуй.

Но истинският въпрос не е за миналото му. Важно е дали е готов за това, което следва.

Между прожекторите и сценария

Засега Бардела върви добре като протежето, което беше внезапно повишено, фронтменът на банда, който се опитва да стане солов изпълнител.

Силата му е в представянето. Костюмът, усмивката, саундбитовете - всички те са на мястото си. Неговата слабост е това, което се крие зад това представяне. Това все още е под въпрос.

Френската преса критикува Бардела, че не е успял да подготви партията си за реална власт. Фигури от Националния фронт казаха, че неговото ръководство се е съсредоточило повече върху личното издигане, отколкото върху колективния напредък, повече върху укрепването на собствения си имидж, отколкото върху грижата за партията или изграждането на сериозна управляваща сила.

Други го свързват с липсата на структура и професионализъм в партията. Проекти, които той някога обеща – от набиране на външни таланти до укрепване на местните мрежи – са в застой. Ключови гласове казват, че партията е твърде централизирана, твърде отгоре-надолу и твърде страхлива да предизвика младия си лидер.

Дали Бардела ще се превърне в бъдещето на френската политика или просто в нейния най-излъскан дубльор, ще зависи не от Марин Льо Пен, а от това дали той може да стане нещо повече от нейното изобретение.