Експанзивният и бурен набор от мита на президента на САЩ Доналд Тръмп може и да не е засегнал директно Русия, но въпреки това може да нанесе болезнен удар върху руската икономика, зависима от износа на петрол, пише Newsweek.
Елвира Набиулина, управителят на Руската централна банка, каза миналата седмица, че митата, изравнени по целия свят, се усещат най-вече в Русия чрез спада на цените на петрола. Приблизително половината приходи от износ на нацията произхождат от петрол.
„Ако подобни тарифни войни, а ние виждаме ескалация на тарифни войни, продължат, това обикновено води до спад в световната търговия, световната икономика и вероятно дори търсенето на нашите енергийни ресурси“, каза Набиулина в коментари, предадени от държавните медии.
Въпреки че Тръмп натисна пауза върху митата, които обяви миналата седмица за множество страни - с изключение на налозите върху Китай - световните пазари потръпнаха след "Деня на освобождението" на президента на 2 април.
Икономиката на Русия се бори с инфлацията и е раздута от разходите за отбрана, докато инвазията на Кремъл в съседна Украйна бушува. По един показател Москва харчи повече за своите военни, отколкото цяла Европа взета заедно. Руският президент Владимир Путин вероятно ще възпрепятства всякакви съкращения на разходите, които достигат до военните, колкото е възможно по-дълго, казаха анализатори пред The New York Times по-рано този месец.
Митата вече оказаха влияние върху руските цени на петрола, спаднаха рязко на 2 април и се борят да се повишат оттогава, каза Аура Сабадус, сътрудник в мозъчния тръст Royal United Services Institute (RUSI) и старши журналист, специализиран в енергийните пазари в базираната в Лондон Independent Commodity Intelligence Services (ICIS).
„Въпреки че целта на президента Тръмп за налагане на мита вероятно не е била да срине цените на петрола, ниските цени на петрола в дългосрочен план ще се отразят негативно на икономиката на Русия“, каза Кари Лиухто, професор по международен бизнес във финландския университет в Турку.
През 2022 г. страните от Г-7, Австралия и Европейският съюз въведоха таван на цените от 60 долара за барел на руския суров петрол, за да ограничат колко Москва може да направи от износа си на суров петрол. ЕС е "неизброен" член на блока G7.
Европа като цяло побърза да намали зависимостта си от руския петрол и газ след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари същата година. Множество санкции се опитаха да прекъснат достъпа на Москва до нейните доходоносни и жизненоважни приходи от петрол, въпреки че руският „сенчест флот“ от петролни танкери, предназначени да превозват руски петрол по света и да заобикалят санкциите, съставлява приблизително 17 процента от общия брой петролни танкери в света, съобщи The New York Times през декември.
Г-7 заяви през декември 2023 г., че година на таван на цената на суровия петрол е намалила данъчните приходи на Русия от износа на петрол и петролни продукти с почти една трета между януари и ноември същата година.
Британският вестник The Guardian съобщи в неделя, че Обединеното кралство и други страни от Г-7 обмислят намаляване на тавана от $60, след като цените паднаха под този праг за първи път от години.
Руската държавна информационна агенция ТАСС съобщи в четвъртък, че Urals, еталонът на Москва за експортните цени на петрола, е паднал под 50 долара за барел за първи път от близо две години.
Рей Далио, виден американски милиардер, мениджър на хедж фондове, предупреди през уикенда, че САЩ са „много близо до рецесия“ заради тарифите на Тръмп и сътресенията на фондовия пазар и може да очакват „нещо, което е много по-лошо от рецесия“.
„Спадът в цената на петрола поради очакваната рецесия в Съединените щати е значителен и ще окаже голямо влияние върху руските приходи от петрол“, каза Ерик Голсън, специалист по икономически войни и доцент по икономика в британския университет Съри.
Цените на петрола са паднали с около 25 процента досега в сравнение със средната стойност за миналата година, каза Голсън пред Newsweek , което се равнява на очаквана годишна загуба на приходи от 50 милиарда долара за Русия.
Русия успя да облекчи част от натиска на петролните санкции, като продава суров петрол на трети страни, като Индия, който след това се купува като рафинирани петролни продукти от тези нации от западните страни, каза Лиухто. „Русия успя да намери много купувачи, особено Китай и Индия“, добави Сабатус.
Въпреки че петролът е по-голяма част от приходите на Русия, митата могат да засегнат и износа на руски газ, а именно на втечнен природен газ или LNG.
„Въпреки че Америка не е въвела мита специално за Русия, тя е засегната косвено в резултат на въздействието върху цените на петрола, а след това и върху газа“, каза Сабатус. "Русия наистина страда от газа."
Русия представляваше до 40 процента от европейския внос на газ преди 2022 г., цифра, която сега се движи около 11 процента, включително LNG, добави тя. Други играчи като САЩ и Катар стъпиха на европейския пазар през годините след това.
Някои в Европа започнаха да флиртуват с идеята, че континентът може да възобнови вноса на руски газ, след като в Украйна бъде подписано прекратяване на огъня. В момента само един тръбопровод – минаващ през Турция – може директно да доставя руски газ за Европа. Газопроводът „Северен поток“ беше взривен през 2022 г. и Украйна отказа през януари да поднови сделката за транзит, позволяваща на руския газ да пътува до страните от ЕС. Друга връзка между Русия и Полша през Беларус не функционира.
Дидие Холо, изпълнителен вицепрезидент на френската енергийна компания Engie, каза пред Ройтерс в статия, публикувана в понеделник, че ако има „разумен мир в Украйна“, Европа може „да се върне към потоци от 60 милиарда кубически метра, може би 70, годишно, включително LNG“.
При този сценарий Москва може да задоволи между 20 процента и 25 процента от нуждите на Европейския съюз, каза Холо.
Други се чудят дали руският петрол може да се върне в значителни количества обратно в Европа като част от сделка, предназначена да накара Москва да изкупи вина за нахлуването си в Украйна и Украйна да се възползва от този поток. Няма паневропейски санкции за вноса на руски газ, каза Джак Шарпълс, старши научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания, по време на конференция в мозъчния тръст RUSI в четвъртък.
Скептицизмът все още преобладава. Ще има много препятствия пред възстановяването на руските газови потоци през Европа, не на последно място арбитражни дела срещу руския държавен газов гигант Газпром.
„Китай не иска да води тези войни, но не се страхува от тях“, каза Лиу Пенгу, говорител на китайското посолство във Вашингтон, пред Newsweek.
Тези доставки, които си проправят път към Европа, както и американските доставки на втечнен природен газ, които навлизат на пазара, намаляват търсенето на руски износ, каза Сабатус. Въпреки това в Европа като цяло има някои опасения относно това доколко континентът може да зависи от САЩ, от осигуряването на военни способности до енергията.
Перспективите на Русия за „изпращане на повече втечнен природен газ към Европа – потенциално възвръщане на част от пазарния дял чрез възобновяване на износа по тръбопроводи за Европа – избледняват, поне в обозримо бъдеще.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.