Жилищната криза в Гърция ескалира до такава степен, че почти половината от населението смята придобиването на основно жилище за недостижимо. Дори тези, които живеят под наем, изпитват сериозни затруднения да покриват разходите си, съобщи кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.
Проблемът е разгледан в ново икономическо проучване на Alpha Bank, което подчертава, че цените на недвижимите имоти се повишават с по-бързи темпове от разполагаемия доход на домакинствата — факт, който влошава още повече достъпността до жилища. Проучването анализира кризата от социална, икономическа и историческа гледна точка, като отбелязва, че в Гърция жилището е не само основна социална необходимост, но и ключова форма за спестяване и инвестиране, особено предвид ограничения избор на други инвестиционни възможности и честите икономически кризи.
История и развитие на жилищната политика
Следвоенната жилищна политика в Гърция се базира предимно на частна инициатива, семейна подкрепа и компенсации, без съществена държавна намеса.
От 1994 г., а особено след влизането на страната в еврозоната през 2001 г., ипотечното кредитиране започва да измества спестяванията, като увеличава търсенето на жилища. Тази тенденция се запазва до финансовата криза през 2008 г., когато кредитната активност рязко спада.
Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ): Инвестициите в недвижими имоти достигат 2,8 милиарда евро през 2024 г., концентрирани главно в райони с високо търсене.
Икономика на споделяне (Airbnb и др.): Повишеното търсене на имоти за краткосрочен наем ограничава наличността за дългосрочно жилищно настаняване.
Дистанционна работа и нови предпочитания: Забелязва се нарастване на интереса към по-просторни жилища извън централните части, особено сред млади хора и семейства.
Културни нагласи към собствеността:
74% от гърците смятат покупката на жилище за добра инвестиция, докато само 25% предпочитат наемането като по-гъвкава алтернатива.
Според теренно проучване на QED за Alpha Bank, 12% от гърците планират покупка на жилище през следващите две години, като преобладава интересът към основно жилище, а само 12% търсят инвестиционен имот. Въпреки това, 54% смятат, че закупуването на жилище е неосъществимо, а 70% заявяват, че наемите са недостъпни спрямо доходите им.
Предлагане на жилища: структурни предизвикателства
Стареене на жилищния фонд:
64% от жилищата са на възраст над 30 години. Ремонти често се отлагат или са финансово неизпълними.
Ръст в строителните разходи:
Цените на строителните материали и енергията, особено през 2022 г., значително увеличават стойността на новото строителство.
Слаба строителна активност (2010–2020):
Икономическата криза доведе до рязък спад в новото строителство. Макар че след 2016 г. се наблюдава покачване на издадените разрешителни, предлагането все още е недостатъчно.
Краткосрочни наеми:
Туристически райони като Южното Егейско море и Крит страдат от намалено дългосрочно жилищно предлагане, което води до по-високи наеми.
Празни жилища:
В Гърция има около 794 000 празни жилища, предимно в градските центрове — тяхното включване в пазара може да облекчи ситуацията.
Проучването показва, че жилищните цени се покачват значително по-бързо от доходите:
Цени на жилищата: +13,9% през 2023 г. и +8,7% през 2024 г.
Разполагаем доход: +8,1% през 2023 г. и +5,6% през 2024 г.
Съотношението цена/доход остава над дългосрочната средна стойност, което потвърждава задълбочаващата се недостъпност.
Финансово натоварване на домакинствата
42% от домакинствата с ипотечни кредити отделят над 30% от месечния си доход за вноски.
52% от наемателите плащат повече от 30% от доходите си за наем.
За домакинствата с разполагаем доход под 1450 евро, този дял достига почти 60%.
Обществена нагласа и очаквания
54% от гражданите смятат покупката на жилище за неосъществима, а 39% — за труднопостижима.
68% смятат, че наемите са недостъпни.
60% очакват ново увеличение в цените и наемите през следващите пет години.
Въпреки трудностите, 74% от гърците все още виждат притежаването на собствен дом като важна житейска инвестиция. Въпреки това, средната възраст за напускане на родителския дом се е повишила до 35 години.
Държавна политика и мерки
След години на ограничена и фрагментирана жилищна политика, държавата предприема нови инициативи:
Програма "Моят дом" — рестартирана през 2025 г. с нови условия.
„Реновирам – Давам под наем” — насърчава използването на стари жилища.
Данъчни стимули — за собственост, изтеглена от краткосрочния наем.
Програма за социално жилищно настаняване — чрез публично-частни партньорства.
Дисбалансът между растящото търсене и ограниченото предлагане доведе до сериозно влошаване на достъпността на жилища в Гърция. За мнозина покупката или наемането на жилище е възможно само с цената на значителни финансови жертви. Преодоляването на кризата изисква координирани усилия — от мерки за увеличаване на предлагането и модернизация на жилищния фонд до целеви социални политики.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.