Украинският Крим е в сърцето на руската инвазия и мирния план на Тръмп

Една от централните точки на напрежение в напрегнатите усилия на президента Тръмп да сложи край на войната в Украйна е черноморският полуостров, който руският президент Владимир Путин постави в центъра на своя национален проект, пише The Wall Street Journal.

В продължение на повече от десетилетие последователните администрации на САЩ, включително първата на Тръмп, осъждаха въоръженото завземане на Крим от Русия през 2014 г. и заявяваха, че никога няма да признаят заграбването на земята - но не направиха почти нищо, за да помогнат на Киев да си го върне.

Сега Тръмп публично се отрича от тази позиция, заявявайки, че полуостровът трябва да стане част от Русия, за да се улесни сключването на мирно споразумение за прекратяване на войната. В интервю за Time, публикувано в петък, Тръмп заяви: "Крим ще остане в състава на Русия".

Президентът на Украйна Володимир Зеленски се възпротиви на това предложение, като заяви пред репортери, че: "Украйна няма да признае юридически окупацията на Крим".

Тръмп и Зеленски се срещнаха в събота преди погребението на папа Франциск, като това беше първият им разговор лице в лице след острата среща в Овалния кабинет през февруари. Макар че подробностите от 15-минутната дискусия не бяха публично оповестени, и двете страни я определиха като добра, а по-късно Тръмп разкритикува Путин в социалните мрежи, като постави въпроса дали руският лидер иска да спре войната.

Откакто завладя Крим, Русия потиска опозицията и популяризира руската визия за своята история чрез музеи, училища и репресии срещу инакомислещите.

За Украйна и повечето ѝ съюзници превземането на Крим от Русия е нарушение на международното право - а неуспехът на Запада да се противопостави решително на това подхранва апетита на Москва.

Първоначално Русия настояваше, че нейни войски не са присъствали. Дни след като протестите в Киев свалиха проруския президент през февруари 2014 г., пред руската военноморска база в Севастопол се появиха мъже с пушки и в необозначени униформи.

Правителството в Киев, което се бори да създаде нова администрация и е разубедено от Вашингтон да се бие, не даде ясни заповеди на войниците в Крим да оказват съпротива - нещо, което Тръмп критикува.

Администрацията на Обама не направи почти нищо, за да спре превземането, като изрази недоволството си, призова Русия към деескалация и наложи санкции на някои руски служители. Тръмп обвини тогавашния президент Барак Обама, че е позволил на Русия да завземе Крим, като заяви, че това нямаше да се случи, ако той беше начело.

Крим е прехвърлен под контрола на Украйна през 1954 г., когато тогавашният лидер на Съветския съюз Никита Хрушчов подписва указ, в който се посочва икономическата, териториалната и културната близост на Крим и Украйна. Когато през 1991 г. Украйна провежда референдум за независимост, повече от половината от кримските гласоподаватели гласуват за него.

Русия представи своя така наречен референдум през 2014 г. като завръщане у дома, потопено в съветска носталгия, избор между руския мир и украинския "нацизъм", дума, която често използва, за да клевети противниците си. Украинските телевизионни и радио канали бяха блокирани.

Ден преди референдума край пътя беше открит труп на мъж с увита със скоч глава и следи от мъчения. Той беше идентифициран като Решат Аметов, активист от местната общност на кримските татари, който беше задържан 12 дни по-рано.

Русия бързо започна да работи за заличаване на всяка следа от Украйна в Крим и запечатване на собствения си imprimatur, включително чрез плячкосване на музеи и унищожаване на исторически обекти. Тъй като Русия увеличи присъствието на флота и армията си, семействата също нахлуха. Новостартиралите правителствени програми примамиха цивилни да се преместят в опит да променят населението.

По оценки на Украйна около 800 000 руснаци са се преместили на полуострова след окупацията, докато най-малко 53 000 украински граждани са го напуснали. Населението преди поглъщането възлизаше на 2,3 милиона, според данни на украинското правителство.

Новите власти наложиха руски паспорти на украинските граждани, дори когато те бяха нежелани. Отказът от паспорт означаваше загуба на достъп до здравеопазване, училища, работа и пенсии. Притежателите на украински паспорти бяха постоянно тормозени.

Русия създаде своя собствена съдебна система и премести съдии от континенталната част, за да провеждат това, което украинските власти и експерти по правата на човека заклеймяват като нелегитимни наказателни производства срещу всеки, който руските власти смятат за заплаха, особено активисти и журналисти. Репресиите бяха толкова големи, че Русия отвори допълнителни центрове за задържане.

Репресиите засегнаха особено тежко кримските татари, които бяха масово депортирани по времето на Сталин и започнаха да се завръщат едва когато репресиите в Съветския съюз отслабнаха през 80-те години.

Младежките летни лагери се превърнаха в места за идеологическо превъзпитание. Децата се научиха да боравят с оръжия и да хвърлят гранати. Декларираната цел на руските власти е да създадат граждани, готови да служат в руската армия.

Перлата в кримската корона на Путин беше мост през Керченския пролив, свързващ полуострова с континенталната част на Русия, чието изграждане отне две години. Когато мостът беше открит през 2018 г., Путин премина през него в камион.

Докато се подготвяше за пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., Русия подсили силите си в Крим, използвайки го като стартова площадка за окупиране на южните украински региони Запорожие и Херсон.

Танкове нахлуха от полуострова към сушата. Черноморският флот на Русия удари украинското крайбрежие.

След като украинските територии бяха окупирани през 2022 г., полуостровът действаше като логистичен център в подкрепа на руската армия. Украинските ракетни и безпилотни атаки бяха чести, а Керченският мост беше ударен два пъти и трябваше да бъде затворен.

Русия използва пристанището в Севастопол, за да транспортира откраднато зърно и затвори в Крим, за да задържи новозадържаните украинци. Много от хилядите деца, отведени от Украйна от окупационните власти, бяха поставени в кримски лагери.

Русия започна да се бори по-брутално с проукраинските настроения. От 2022 г. тя е конфискувала два пъти повече имоти, отколкото през предходните осем години. Организациите за защита на човешките права казват, че жените и възрастните хора стават все по-често жертва.