Сара е на седем години. Тя има дълги мигли, които покриват широко отворените й от ужас очи. По косите и веждите й все още има прах от срутилата се до нея стена, пише италианският La Stampa.
Ръката й е счупена, но все още няма да я гипсират, защото има много по-тежко ранени, които се нуждаят от вниманието и грижите на лекарите.
Д-р Бернандино Персикети казва със сълзи в очите: „Това е трагедия... В ръцете ми умряха четири деца, задушени от прахта“
Сара седи до майка си Стефания. Стефания е със контузен крак и счупен нос. Тя разказва, че първият трус е бил към 22,30 ч., след него е имало още и така до 3,32 ч.
„Дъщеря ми е жива благодарение на това, че до леглото й имаше шкаф, който я е прикрил“, разказва развълнувано майката Стефания.
„Това беше някакво чудо. Мъжът ми успя да стане от леглото. Аз бях затрупана от отломките на стената и не можех да помръдна“, разказва още жената.
„От съседната стая чувах гласа на дъщеря ми, тя постоянно ме викаше. Мъжът ми се разкъсваше между нея и мен, но реши първо да измъкне мен, за да му помогна да отворим вратата на стаята.“
„Това е чудо, повтаря жената. Сигурно ангелите са бдели над нас и спасиха мен и дъщеря ми“, развълнувано продължава Стефания.
Наоколо тичат лекари и медицински сестри. Те са оставили близките си, за да помагат на всички пострадали.
Болка и страдание.
В клиниката влиза мъж, който пита дали жена му и 10-годишният му син са живи. Вместо това сестрата го прегръща безмълвно. Думите са излишни.
Франка разказва: „Загубих внуците си на 3 и 4 годинки. Дъщеря ми е бременна, но не зная дали ще успеят да спасят бебето“.
Малката Сара все още седи до майка си и я държи със счупената си ръчичка. Страхува се да заспи.
„Земетресението ме лиши от всичко, но ми остави най-важното – дъщеря ми“, въздъхва майката.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.