23 години след Чернобил - истината и само истината

Украйна почете паметта на загиналите след аварията в Чернобил, която стана преди точно 23 години – на 26 април, 1986 година, съобщи АФП.

„Днес си спомняме с огромна тъга за тези герои, които се пожертваха в името на нас и децата ни“, заяви в речта си президентът на страната Виктор Юшченко.

Пред паметника на жертвите в Киев бяха положени венци, имаше и религиозна служба в памет на загиналите. 

Преди 23 години, в 1.23 през нощта, в Чернобил експлодира единият от ядрените реактори на централата, а радиоактивното замърсяване убива хиляди хора в Украйна, Русия и Беларус.

Взривът отделя в атмосферата огромни количества радиоактивни частици, съдържащи цезий 137 и стронций 90.

Нивата на радиация надвишават 400 пъти тези при пускането на атомната бомба над Хирошима.

Облакът се разнася над огромни територии от Съветския съюз, Източна, Централна и Северна Европа, както и източните части на Северна Америка.

Слаб радиоактивен дъжд вали дори в Ирландия. 

Всъщност е много трудно да се определи с точност броят на жертвите на взрива, тъй като съветските власти правят всичко възможно да потулят случая и дори забраняват на лекарите там да вписват „радиация“ като причина за смъртта на жертвите.

В първия ден след трагедията, взривът остава в пълна международна тайна, докато радиоактивният облак се разпространява над огромни части от Европа. 

Първите доказателства, че облакът е достигнал други страни, идват от Швеция, където на 27 април работници в ядрената централа Forsmark /на около 1100 километра от Чернобил/ откриват, че имат радиоактивни частици по дрехите си.

Шведските власти неабавно започват разследване на случая и установяват, че няма изтичане в техния реактор. 

Тогава става ясно, че има сериозен проблем в западните части на Съветския съюз. По това време и Финландия вече отчита повишение на нивото на радиация в атмосферата.

Съветските власти, както и лидерите на повечето държави в Източна Европа, продължават да крият истината от обществото, докато положението не става неконтролируемо. 

Медиите в комунистическия блок не споменават почти нищо за катастрофалния инцидент или ако го правят, то е в телеграфен стил.

Единственият начин за информиране остават предаванията на чуждестранните /и тогава забранени/ радиостанции.

Разпространението на замърсяването продължава, но с различна скорост – в зависимост от климатичните условия. Според научни изследвания, Беларус е поела около 60% от замърсяването. 

Радиоактивният облак достига България на 1 май, което съвпада с празника на труда и традиционните за тогава манифестации – с хиляди хора, излезли на открито.

25 000 украинци, известни като „ликвидаторите“, умират в първите дни, докато се опитват да задържат положението под контрол, построявайки бетонено покритие над останките от реактора.

През 2005 година доклад на ООН обяви, че жертвите на инцидента са само 4000, което разгневи много неправителствени организации по целия свят. 

Само в Украйна 2.3 милиона души официално се водят като пострадали от трагедията.

Веднага след инцидента над 4000 украинци – деца и възрастни, са били оперирани от рак на щитовидната жлеза – най-често срещаното последствие от радиацията.

Ядрената централа бе окончателно закрита през 2000 година. Дотогава един от реакторите продължаваше да произвежда електричество.

Съоръжението обаче продължава да е опасно, тъй като бетоновото покритие, което бе излято върху 200-те тона радиоактивно гориво, е започнало да се пропуква.

Сега там предстои да бъде построен стоманен саркофаг, който да покрие бетона. 

Проектът се изпълнява от консорциума Novarka, в който влизат френските компании Bouygues и Vinci. Очаква се конструкцията да бъде завършена до 2012 година.