На път с Potus и Flotus

Барак Обава и германският канцлер Ангела Меркел. Снимка: БГНЕС

6 / 6

Официална обиколка на президента на САЩ. Какво се случва зад кулисите? Dnes.bg публикува разказа от първо лице на Габор Щайнгарт от електронното издание на Spiegel.

„Свещеният Коран ни учи: Вярвай в Бог и говори винаги истината“, предупреди американският президент Барак Обама в университета в Кайро миналия четвъртък. Било време за new beginning (ново начало – бел. ред.).

Щом Коранът, Бог и Обама казват едно и също, никой не бива да се противопоставя.

Следователно, верен на истината, разказвам за знаменитото пътуване на президента, което приключи преди няколко часа.

Във вестника пишеше, че пътуването щяло да е през Рияд, Кайро, Дрезден и Париж и обратно до Вашингтон.

В действителност обаче водеше дълбоко в Obama-Land (страната на Обама – бел.ред.). По този или подобен начин би могъл скоро да изглежда новият свят.

Obama-Land е страна, в която няма паспорти и багаж, защото Белият дом ги е събрал предварително. Така White House Press Corps, както се наричаше нашата малка експедиционна група, влезе в чужди страни без натоварване.

Шейховете на Саудитска Арабия ни кимаха дружески на летището. Дори колегата от ВВС, който беше тръгнал в Ориента по къси панталони и джапанки, беше допуснат.

Граничните полицаи в Кайро също не пипнаха белезниците на коланите.

Немските овчарки в Дрезден имаха забрана да душат, когато White House Press Corps влезе с маршова стъпка в Саксония. Пристигане – 30 секунди.

Ние пътувахме в отделен самолет, който се наричаше White House Press Corps Charter.

Забележителното на борда в тази машина е, че почти всичко, което сериозните стюардеси на Lufthansa от десетилетия представят като закони, изглежда, не важи на Press Corps Charter.

Винаги казват, че при кацане и излитане не е разрешено да се става. Тук очевидно – не.

Да се говори по мобилен телефон, било опасно за електрониката на борда. Тук можеше да се телефонира, докато се изгуби връзка със земята.

Да се закопчаят предпазните колани? Да се изправят облегалките? Да се изключат компютрите? В Obama-Land свободата започна още под облаците.

Като всяка редовна военна част, Press Corps си има ясна йерархия, която в самолета може да бъде изследвана с почти научна прецизност.

Отпред, където седалките могат да се разпънат на легла, са устроили квартирата си генерали с по пет звезди. Това са познатите репортери от големите американски канали CNN, Fox News, CBS und ABC.

Могат да бъдат разпознати по това, че Blackberry-тата изглеждат сраснали с ръцете им и дори в мрачно време обичат да носят тъмни очила.

Следват офицерите – политическите кореспонденти на Washington Post, New York Times, Chicago Tribune и няколко други авторитетни вестника от САЩ.

Тези дни с тях трябва да се говори много състрадателно, защото вестниците им са на смъртно легло. Може да се окаже, че ще живеят в новия свят на Обама само като блогъри на свободна практика. Нищо чудно, че се интересуват повече от рекламодатели, отколкото от Корана.

Пехотата на Press Corps е съставена от това, което е издигнал останалият медиен свят.

От френския Le Monde до японския Tokyo Shimbun – всички са на борда.

Деликатната кастова система не може да помрачи настроението. Обама каза, че една-единствена реч не може да промени света. Значи трябва да сме търпеливи.

При това президентът определено е в по-лоша позиция от придружаващите медии. Той е №1 в западния свят, а каква полза? Президентският самолет, Air Force One, може да кацне едва след нас.

Махащ президент на червения килим пред местния военен оркестър няма голяма стойност без включване на живо по телевизията. Крал Абдула има много нефт, но CNN има много зрители.

Хубавото в света на Обама е, че има сигурност. На всеки 30 минути в Америка има по едно убийство. На задграничните пътувания на президента висока температура и стомашни болки досега са най-сериозните инциденти.

Причината е, че президентът и всички, които се приближават до него, са в Bubble – балон, както експертите от ФБР наричат мрежата от мерки за сигурност около него.

Народът е държан на разстояние. Биографиите на хората, с които се среща, се проучват щателно. Дори случайността е прецизно планирана. В балона няма насилие, враждебни скандирания, а когато стане сериозно, няма и обхват на мобилните телефони.

Няколко минути преди президентът да се качи на трибуната в Кайро, специална техника, донесена от американците, предизвика смущения в радиовълните. No service, обявяваха мобилните телефони.

Много араби в университета не можеха да си обяснят съдбата си, защото броеница и GSM вече са неразделна част от оборудването на модерния мюсюлманин.

White House Press Corps беше по-добре. Прилежните сътруднички от белия дом – Саманта, Кейт, Дженифър или както там се казват, веднага се сдобиха с тайна парола за мрежата.

Тя веднага беше прошепната от генералите до простите пехотинци и компютрите бяха включени. Obama-Land се намира точно на входа на магистралата Интернет.

Светът на Обама и без това е високотехнологична вселена. Неговите речи бяха достъпни за придружаващите го чрез Twitter, Facebook и с SMS още преди да бъдат произнесени. Президентът само трябваше да ги прочете.

И при политическите оценки никой от придружаващите журналисти не беше оставен сам. Говорителят на Белия дом Робърт Гибс и главният стратег на Обама Дейвид Акселрод помагаха съпричастно при разбирането.

Можеше да ги срещнеш в хотела или да разговаряш с тях в конферентна връзка. „За въпроси, моля, натиснете *1“.

Единствено не можеш да ги избегнеш. Техните обяснения идват и без да ги искаш. Така научаваш, че по време на пътуването президентът е имал много big moments (големи моменти – бел.ред.), както се изрази Акселрод.

Светът на Обама е свят на възвишени чувства. Също и прозрачен. Нещо, което не радва особено генералите и офицерите от Press Corps.

От първия ден на пътуването си президентът държи на това, че няма тайни. Всеки ден един от американските колеги може да го следва на всяка стъпка и след това да разкаже подробно на останалите с e-mail.

Така Обама е близо до всички. За никого нищо ексклузивно. Президентът е на всички, казва той.

За наказание за този намек за общество без касти на американските колеги им хрумна нещо подло.

В съобщенията си до другите те съкращаваха Präsident of the United States (президент на Съединените щати) с акронимите Potus, а First Lady of the United States (първа дама на Съединените щати) се наричаше не Мишел Обама, а Flotus*.

Предимствата при подхода към журналистите са ясни. Президентът не е преследван от цяла глутница, а ние можахме да прекараме времето до излитането от Париж в Лувъра. И там бяхме доста близо до президентската двойка.

Potus и Flotus, пишеше в информация до колегите № 1, напуснаха рано апартамента си в сградата на американското посолство.

След кратко пътуване, съобщава информация до колегите №2, те пристигнаха в подземния гараж Център Помпиду, за да разглеждат модерно изкуство.

Нямах и час. След два часа информация до колегите №3 съобщи, че Potus и Flotus са напуснали подземния гараж на музея. Аз също трябваше да тръгвам. Press Corps Charter не обича да чака.

Никъде ислямският и западният свят не са толкова близо, както на небето.

Едните се радват на девиците, които им обещава Коранът. White House Press Corps се радваше на пътуването на борда на Jumbo.

Дружелюбен глас посрещна завръщащите се с обявата: The Champagne is flowing and you should be in it (Шампанското се лее и Вие трябва да сте в него – бел.ред.).

Някак си на връщане Обама ни надхитри. Пристигна по-бързо вкъщи. В информация, която получихме още докато самолетът захождаше за кацане, се казваше: Potus влезе за малко в Белия дом и бързо след това отново го напусна „въоръжен със стикове за голф“.

Светът на Обама може да бъде объркващо модерен.

* Potus и Flotus се използват и официално като акроними на "Президент на САЩ"  и "Първа дама на САЩ"