Поредна убедителна победа, но какво ще направи с нея параноичният Путин?

Владимир Путин се нуждаеше от убедителен мандат на парламентарните избори миналия уикенд и Кремъл си го осигури чрез манипулации. Изглежда обаче, че той не е сигурен как да се възползва от него.

Окончателните резултати, обявени в петък, показаха избирателна активност от 59,8%, като партията на Путин "Единна Русия" спечели 58,2% от гласовете по партийни листи и 349 от общо 450-те места в Държавната дума.

"Царят на Шрьодингер" е едновременно по-могъщ от всякога и по-застрашен

Той е пречупил политическата система според волята си и - предвид факта, че дори партиите, които се водят "опозиционни", вече се контролират от президентската администрация - разполага с по-послушен законодателен орган от всякога. Службите за сигурност са в ръцете на негови верни съратници и доверени лица от по-старото поколение, а "олигарсите" (доколкото изобщо могат да бъдат наречени така) съзнават, че състоянието им зависи изцяло от това дали той ще продължи да бъде благосклонен към тях.

И все пак, усещането за преходност и смъртност вероятно не му дава покой, дори под императорските му одежди. Икономиката е в застой, украински дронове и ракети нанасят удари все по-дълбоко в руските територии, а способността на системата да издържа на настоящите тежести е поставена под въпрос.

И така, каква ще бъде следващата му стъпка?

Миналата седмица, след изборите, Путин заяви, че те са показали подкрепата на нацията за неговата "специална военна операция" в Украйна, като каза на войниците:

"Хората вярват във вас. Те вярват в нашата победа."

Ако гласуването наистина е било своеобразен референдум за войната на Путин, то може да се каже, че резултатът е неуспешен. Изглежда, че тези избори са били съпътствани от още по-мащабни манипулации в сравнение с предишните. Математическото моделиране на детайлните резултати сочи, че реалната избирателна активност е била около 40%, а делът на гласовете за "Единна Русия" - по-близо до 37%. Данните сочат, че макар руският народ да е далеч от идеята за бунт срещу Путин, той все повече се уморява от войната. Хората не са убедени и от твърдението на президента, че "новата върхушка" ще се формира от ветераните.

Въпреки първоначалното намерение да осигури избирането на поне 100 ветерани в Думата - и разполагайки с целия арсенал от задкулисни похвати - Кремъл успя да вкара там едва 46 души. При това мнозина от тях не са истински бивши военни, а политици, отбили кратка и безопасна служба в тилови части, колкото да украсят автобиографиите си.

Всъщност единственият ветеран, избран за областен управител - генерал-майор Александър Шуваев - дори омаловажи военното си минало по съвет на социолозите, изготвящи стратегиите за кампанията му.

Вътрешнополитически, под натиска на войната и санкциите, както и на мерките за справяне с тях, "късният путинизъм" се трансформира в нещо различно. Повърхностните определения, че става дума за нов сталинизъм или дори за фашизъм, са неточни.

Путинизмът е нещо специфично - неговата същност до голяма степен се олицетворява от думите на бившия президент Дмитрий Медведев в скорошно интервю:

"Русия е велика сила или не е нищо".

Той правеше паралел с късния период на Съветския съюз - времето, когато при либералното управление на Михаил Горбачов страната престана да отстоява позициите си на международната сцена и започна процесът на разложение.

Това обаче разкрива и по-широкото разбиране за това какво представлява "великата сила" в очите на Медведев и Путин. На първо място, това е суверенна държава, която никой не може да принуди към нищо и която сама определя правилата си. Както се изрази един руски политически наблюдател с националистически възгледи:

"Санкциите най-после прерязаха пъпната връв, свързваща ни с упадащия и дегенерирал Запад."

Днешна Русия се откъсва от Запада не само в икономически и политически план, но и по отношение на собствената си идентичност

Управлението на Путин черпи легитимност не толкова от все по-неправдоподобните изборни резултати, колкото от ролята му на защитник на Родината и въплъщение на мащабна национална мисия. Както се изрази Вячеслав Володин - лоялистът, който току-що бе преизбран за председател на Държавната дума:

"Няма Русия днес, ако няма Путин".

Но докато федералният бюджет е подложен на натиск, бюджетите на регионите страдат сериозно. Местните администрации, които предлагаха огромни бонуси при подписване на договор, за да изпълнят поставените им цели за набиране на военни, в много случаи бяха принудени да ги намалят поради бюджетни ограничения. В Мордовия например, предложението беше понижено миналия месец от 3 милиона рубли на едва 800 000.

Политиката на "новите дрехи на императора" работи само до определен момент. Да се ​​твърди, че съществува мощна вълна на подкрепа, когато такава липсва, е рискована тактика - и колкото по-дълго продължава войната, толкова по-голяма е вероятността това твърдение да бъде оспорено.

Засега обаче Путин разполага със свобода на действие, каквато дори според собствените му стандарти е изключителна. Той обяви "победата" за цел в Украйна, но така и не дефинира какво точно означава това.

От една страна, той би могъл да си даде глътка въздух. Би могъл да прекара зимата в съсипване на украинската инфраструктура, хвърляйки войските си срещу последните два "града-крепости" в оспорвания регион на Донбас - Славянск и Краматорск - и засилвайки офанзивата си в рамките на хибридната война в Европа. След това, с настъпването на пролетта, би могъл да предложи преговори, надявайки се, че дотогава Киев и европейските му спонсори ще копнеят за мир, дори и при условията на Путин.

Представител на западните отбранителни среди ми сподели, че в Москва "изглежда съществува усещане", че до същия период на следващата година всичко може да е приключило - независимо дали той е превзел Славянск и Краматорск, или не.

Като алтернатива, Путин би могъл да се възползва от мандата, който сам си е дал за ескалация, съчетавайки дългоочакваната масова мобилизация на стотици хиляди резервисти с още по-агресивна кампания за саботаж и подривна дейност в Европа, без да се съобразява с риска от протести у дома и възникването на горещи точки в чужбина. Надеждата му би била, че това ще доведе до превземането на последните непокорени части от Донбас достатъчно бързо, за да може след това да обяви прекратяване на огъня при свои условия, преди икономическите и политическите последици да започнат да тежат сериозно.

Разбира се, това е опасно

Путин би заложил всичко на една карта, напълно наясно, че не може да си позволи ескалацията да не доведе до резултати. Ако планът се провали и той се окаже притиснат до стената, може да се изкуши да предприеме още по-опасни ходове, като например използване на тактически ядрени оръжия или удари по европейски заводи и логистични центрове, снабдяващи Украйна с оръжие. Това е истинският кошмарен сценарий.

Макар че оценките на западните служби за отбрана започват да предупреждават за повишен риск от пряко руско нападение срещу страна от НАТО, те същевременно признават, че подобен сценарий остава силно малковероятен. Представител на разузнаването от балтийските страни, критикувайки определени европейски политици за техните според него "алармистки и подвеждащи" твърдения относно непосредствената опасност от такава заплаха, добави, че истинският риск се крие именно в това "Путин да се вкара в ситуация, в която смята, че няма алтернативи". В крайна сметка обаче заключението беше, че "все още не сме стигнали дотам".

Така или иначе, връщане назад няма. Когато войната приключи, не само че Западът няма да прости и забрави, но и Русия няма да се върне към модела отпреди 2022 г. Този режим се е трансформирал в типично авторитарен, дълбоко вкоренен в озлоблението срещу Запада. Възможно е голяма част от руското общество да се уморява от имперските мечти на Путин, но той и обкръжението му не могат да се откажат от тях - точно както не могат да си позволят риска от завръщане към старата система, която все пак допускаше изненадваща степен на плурализъм и гражданско общество.

Макар да е възможно да се постигне някакъв вид modus vivendi с Европа, след като оръжията в Украйна замлъкнат, докато Путин остава в Кремъл, неговата система няма да успее да се освободи от навиците, параноята и тиранията си.

Анализът е на Марк Галеоти за The Times.