Изключена от SWIFT: Русия намери нов начин за международни плащания

През 1957 г. Великобритания губеше резерви вследствие на Суецката криза. За да спре изтичането, правителството наложи строги ограничения върху отпускането на заеми в лири стерлинги на чужденци и забрани използването на лири стерлинги за финансиране на търговия между трети страни. Банкерите в Лондон продължиха да отпускат заеми въпреки това. Те сменяха валутите и финансираха същите клиенти с долари, депозирани в Лондон.

Основата вече беше налице. Американските правила ограничаваха лихвите, които американските банки можеха да изплащат по депозитите, така че лондонска банка, готова да плати малко повече, можеше да привлече долари. Архивно проучване на икономическата историчка Катрин Шенк установи, че Midland Bank е правила точно това през 1955 г. Някои от най-ранните вложители, според изследване, представено на Конференцията по бизнес история, са били банки, притежавани от Съветския съюз в Запада: "Московска народна банка" в Лондон и Banque Commerciale pour l’Europe du Nord в Париж, пише Forbes.

Това, което започна като обходен път, се превърна в пазара на евродолари – резерв от долари, държани извън Съединените щати, който до 1980 г. надхвърли 900 милиарда долара. Когато Вашингтон се опита да ограничи изтичането на долари през 60-те години, мултинационалните компании и банките намериха начини да заобиколят и тези ограничения.

Този епизод е останал актуален и днес. Когато властите затворят един канал, парите рядко спират да се движат. Те намират нов маршрут, а понякога този маршрут се превръща в самостоятелен пазар.

През март 2022 г. правилата отново се промениха, този път за Русия. Дни след като руските войски навлязоха в Украйна, Европейският съюз нареди седем руски банки да бъдат изключени от SWIFT – мрежата, която банките използват за изпращане на платежни инструкции през граница. Четири години и половина по-късно руските компании все още плащат на доставчици в Китай, Турция и Хонконг. Начинът, по който успяват да го правят, би трябвало да разтревожи всеки, който е смятал, че системата, базирана на долара, няма конкуренция.

Десетилетия наред прехвърлянето на пари между държави означаваше да се минава по един и същ път с такса. Банка в Сао Пауло, която иска да плати на банка в Сеул, обикновено не може да го направи директно. Тя изпраща съобщение по SWIFT, а средствата преминават през кореспондентски банки – големите кредитори, които поддържат сметки един за друг, много често в Ню Йорк и много често в долари.

Който притежава пътните бариери, контролира трафика. Тъй като много от тези кореспондентски сметки се намират в американски банки, Министерството на финансите може да принуди чуждестранен кредитор да избере между клиент, подложен на санкции, и достъпа си до долари. Почти всяка банка избира доларите. Този избор е двигателят на американските финансови санкции и дълго време работише като по магия.

Първата реакция на Русия беше импровизирана и скъпа. Преди 2024 г. голяма част от бизнеса принадлежеше на „сиви“ платежни агенти, работещи чрез неясни вериги от посредници, сподели A7 пред руския ежедневник "Известия", с такси от 10% до 20% и малка гаранция, че плащането ще пристигне. Към 2024 г. типичните такси бяха спаднали до около 5% до 10%.

С регистрацията си Вие се съгласявате да получавате този бюлетин, други актуални новини за предложенията на „Форбс“ и неговите филиали, нашите Условия за ползване (включително разрешаване на спорове на индивидуална основа чрез арбитраж) и приемате нашата Декларация за поверителност.

Необходимостта пое нещата оттам нататък. Платежните агенти – фирми, които приемат рубли в страната и организират партньори в чужбина да плащат на доставчиците в местна валута – преминаха от второстепенна роля към основната сцена. "Точка Банк" съобщи на "Известия", че към април 2026 г. агентите са обработвали около 60% от плащанията в чужда валута, което представлява ръст от по-малко от 1% през 2024 г. и 15% в началото на 2025 г. "Совкомбанк" заяви, че до 85% от обема на търговските плащания, които обработва в момента, преминава през агенти. Конкуренцията след това направи това, което прави конкуренцията. "Точка" оценява средната такса на агентите днес на 2% или по-малко.

Моделът "А7"

Най-голямата от тези фирми е "А7", създадена през 2024 г. с подкрепата на "Промсвязбанк" и държавната корпорация за развитие VEB.RF, според британската Национална агенция за борба с престъпността. Самата "Промсвязбанк" беше една от седемте банки, които ЕС изключи от SWIFT. A7 твърди, че обработва близо една пета от трансграничните преводи на руските фирми, разполага с инфраструктура, обхващаща повече от 100 държави, и урежда плащанията към Китай средно за около четири часа. Публикуваната ѝ такса за вносни плащания е 0,3% плюс ДДС. Това са данните на самата компания. В сравнение с 10% до 20%, които някога са вземали "сивите" агенти, те обясняват защо бизнесът е нараснал толкова бързо.

Механизмът е това, което прави схемата гениална. Руски вносител подписва агентско споразумение, с което възлага на A7 да плати на чуждестранен доставчик. След това вносителят купува менителница на A7 – писмено обещание за плащане на фиксирана сума, която покрива стойността на плащането, което A7 ще извърши в чужбина. Клиентът и агентът уреждат сметките си в Русия. В чужбина партньорска компания плаща на доставчика в местна валута. Както отбелязва Националната агенция за борба с престъпността, когато менителницата бъде изплатена, изобщо не се извършва кореспондентски банков превод извън Русия.

Всеки, който познава малко банковата история, ще разпознае този ход. Търговците от епохата на Ренесанса разчитаха на менителници, за да не се налага да пренасят сандъци с монети през Алпите. A7 прави нещо подобно, като компенсира ликвидността в рубли в страната с ликвидността в чужда валута, държана от партньори в чужбина. Участници на пазара споделиха пред „Известия“, че при такива схеми парите често изобщо не преминават границата. Страна, която продава повече петрол, газ и зърно в чужбина, отколкото купува, ще разполага с твърда валута на подходящите места. Задачата на агента е да съпостави двете страни на счетоводната книга.

Западните правителства наричат това заобикаляне на санкциите и са предприели действия въз основа на това виждане. Великобритания наложи санкции на A7 през май 2025 г., а през август 2025 г. Министерството на финансите на САЩ включи A7 и две свързани с нея дружества в черния списък, позовавайки се на криптотокен, обезпечен с рубли и свързан с групата. ЕС също наложи санкции срещу нея. В предупреждението си от август Националната агенция за борба с престъпността заяви, че A7 разчита на фиктивни компании в чужбина и на самата SWIFT. Миналата седмица разследване на „Файненшъл Таймс“, основано на изтекли файлове на A7, съобщи, че групата е прехвърлила над 6,9 милиарда долара през глобални банки, използвайки фалшиви фактури. A7 не отговори на вестника. Регулаторните органи и съдилищата ще решат този спор. За целите на настоящия аргумент по-важно е, че руското търсене на обходен път доведе до създаването на работещо решение за около две години, а цената на услугата се срина по пътя.

Всички останали също изграждат свои системи

Пазарът на евродолари не остана дълго просто куриоз от времето на Студената война. В рамките на едно десетилетие американски компании и банки се наредиха сред тези, които го използваха, за да заобиколят собствените правила на Вашингтон. Трансграничните плащания вървят по същия път.

Китайската версия е CIPS (Cross-Border Interbank Payment System) – системата за трансгранични междубанкови плащания, пусната от Народната банка на Китай през 2015 г. за клиринг и сетълмент на плащания в юани. Към края на 2025 г. тя имаше 193 преки и 1 573 непреки участници в 124 държави и региони, според оператора ѝ, в сравнение с 19 и 176 при стартирането. През годината тя обработи 180,2 трилиона юана, или приблизително 26,4 трилиона долара. SWIFT все още свързва над 11 500 институции, така че разликата остава голяма. Тенденцията е това, което трябва да привлече вниманието на Вашингтон.

Русия изгради своя собствена система за обмен на съобщения години преди крайния срок през 2022 г. Системата за финансови съобщения на Банката на Русия, известна като SPFS, обработва съобщения във формати на SWIFT и таксува преките участници с по-малко от два цента на съобщение. В собствената презентация на централната банка се посочва, че тя функционира от 2014 г. и има над 550 руски и чуждестранни потребители от 20 държави. По световни стандарти това е малък брой. Все пак това е точно този вид инфраструктура, която придобива стойност в деня, в който на втора държава бъде показана вратата.

Индия е избрала по-дискретен път. През юли 2023 г. Резервната банка на Индия и Централната банка на ОАЕ се споразумяха да създадат система за сетълмент в местна валута, така че износителите и вносителите да могат да фактурират и плащат в рупии и дирхами, както и да свържат индийската UPI с платформата за незабавни плащания на ОАЕ. Резервната банка на Индия изтъкна по-ниските разходи и по-бързия сетълмент. Всяка сделка "рупия за дирхам", която минава през нея, заобикаля долара.

SWIFT запазва короната си, но без монопола

Нищо от това не изважда SWIFT от бизнеса. Неговите мрежови ефекти са огромни: всяка значима банка вече е свързана, а изграждането на механизмите за съответствие около нея отне десетилетия. Доларът също остава опората. Международният валутен фонд съобщи през юли, че доларът съставлява 57,13% от глобалните валутни резерви през първото тримесечие на 2026 г. Еврото е заемало около 20%, а китайският юан – под 2%.

Това, което приключи, е предположението, че няма къде другаде да се отиде. През по-голямата част от следвоенния период изключването на дадена страна от клиринга в долари е било почти равносилно на финансова смъртна присъда. Русия показа, че една голяма икономика с постоянни приходи от износ може да изгради скъп, но работещ обходен маршрут, а след това да го прави все по-евтин с всяка изминала година. Други държави наблюдаваха това и няколко от тях сега изграждат свои собствени алтернативни пътища, преди да им потрябват.

Ето неудобният урок за Вашингтон. Финансовите санкции са най-мощни, когато са редки и целта няма алтернатива. Всеки път, когато това оръжие се използва, то дава на някого причина да инвестира в алтернативата. Използвани достатъчно често, санкциите се превръщат в рекламен аргумент за конкуренцията.

Банките ще продължат да изпращат SWIFT съобщения в продължение на десетилетия. Но след като доларите започнаха да се натрупват в Лондон, извън обхвата на американските лихвени тавани, Вашингтон вече не можеше да разчита, че всеки долар ще се подчинява на неговите правила. След 2022 г. никое правителство не може да приема, че парите на конкурента нямат къде другаде да отидат. Кабелите на световната търговия вече се пренареждат, а хората, които го правят, не чакат разрешение.