Лош мир пред ескалиращата война: Защо настроенията в Украйна се променят?

Да поговорим за победата във войната между Русия и Украйна. Политиците и медиите редовно използват тази дума, но тя вече не означава нищо. В Украйна се разгаря политическа битка за това кой разказ за победата ще бъде приет от народа. За някои 10-годишна танцьорка с протеза на крака е жива реклама на украинската "несломимост". Но все повече украинци отказват да участват в този сценарий. Непрестанните проповеди за „устойчивост“ на фона на влошаващата се ситуация на терен са изчерпали търпението им. Мнозина сега твърдят, че Киев трябва да бъде по-отворен към постигането на компромисен мир, за да се предотвратят осакатяванията и ужасяващите рани, които ще бележат живота на украинските деца завинаги. Извън света на политическите лозунги, „несломимостта“ води до осакатени тела и увредено поколение, пише за The Amecan Conservative Юлия Мендел, украинска журналистка, която е заемала длъжността прессекретар и говорител на президента на Украйна Володимир Зеленски в периода 2019–2021 г.

Общественото недоволство срещу спорната принудителна мобилизация е достигнало критична точка. Въпреки твърденията на някои западни гласове, уж подкрепящи Украйна, обикновените украинци с ограничени финансови възможности често възприемат избягването на мобилизацията и съпротивата срещу нея като проява на достойнство и чест. Пунктовете за мобилизация са се превърнали в синоним на изтезания, необясними смъртни случаи сред новобранците и ширеща се корупция. Въпреки това бившият съветник на американския президент Кийт Келог призовава за мобилизация на жените.

Руските удари се засилиха

и разшириха до такава степен, че Киев – макар и далеч от фронта – вече създава усещането за град, намиращ се в непосредствена близост до бойните действия. Това тревожно развитие последва широко рекламираната от президента Володимир Зеленски 40-дневна операция за оказване на „натиск“, която на практика продължава и – както беше предвидимо – доведе до ответна ескалация от страна на Москва. Руските сили разрушават железопътни линии и други логистични връзки, блокират износа на селскостопанска продукция, съсипват остатъците от металургичната промишленост и енергийната система, както и нанасят удари по бензиностанции и складове за стоки от първа необходимост. С наближаването на студената зима надвисва хуманитарна катастрофа. Междувременно правителството на Зеленски е раздирано от корупционни скандали, а фискалното състояние на страната бързо се влошава.

Хората си вадят противоположни изводи от тези събития. Някои настояват за засилване на тактиката, довела до настоящата ситуация, докато други виждат единствения изход в спешно дипломатическо прекратяване на войната. Зеленски принадлежи към първата група. Той обещава „отмъщение“ след всяка атака, въпреки че всеки нов обмен на удари нанася по-тежки щети на украинския народ и икономика, отколкото на Русия. В интернет пространството обаче все повече украинци призовават за реалистичен мир и поставят под въпрос разбирането на Зеленски за това какво изобщо означава "победа".

През 2022 г. победата се свързваше с връщането на всички изгубени територии. Официални лица дори говореха за силово възвръщане на окупирания от Русия Кримски полуостров. По онова време обикновените украинци спореха кое биха предпочели да си върнат първо: слънчевия субтропичен курорт на Черно море или индустриалното сърце на страната в източния регион Донбас.

Днес обаче настроенията са коренно променени

Дори проучване на Киевския международен институт по социология – частна организация, смятана за близка до украинското ръководство – показва, че 61% от украинците биха подкрепили цялостно мирно споразумение, включващо териториални отстъпки. За някои това все още звучи като капитулация или пораженчество. Но предвид факта, че руските удари стават все по-разрушителни, а загубите на Украйна нарастват, аргументите в полза на такъв мир стават трудни за пренебрегване.

Западните страни, които година след година наливат средства във война на изтощение, превърнаха конфликта в печеливш бизнес за производителите на оръжие и за политиците, разпореждащи се с публичните бюджети. Но пет години след началото на войната тази помощ не е осигурила на украинците реална защита, нито е поставила икономиката на каквато и да е стабилна основа. Ако това продължи, ще може ли Украйна – страна, в която всеки трети бюджетен долар идва от чуждестранна помощ – дори да продължи да предоставя основни услуги, камо ли да победи Русия на бойното поле? Въпреки всички приказки за руската „военна икономика“, Москва все още отделя за отбрана едва около 7% от БВП – на фона на 44-те процента при Киев – а съотношението на дълга към БВП е практически същото, каквото е било преди войната. Освен това Русия разполага с между два и четири пъти повече мъже в мобилизационна възраст.

В исторически план войната на изтощение винаги е била в полза на Русия. Макар армията ѝ да може да губи отделни битки, способността на руснаците да понасят изтощението дава значително предимство на руските управления, включително на настоящата система на президента Владимир Путин. Русия е способна да жертва човешки животи и ресурси толкова дълго, колкото е необходимо.

Украйна достигна момент, в който единствената победа, заслужаваща вяра, изисква приемането на лош мир, вместо продължаването или ескалацията на една ужасяваща война. Първият вариант поне би дал на Украйна шанс да оцелее като независима държава. За разлика от това, настоящият курс – съпътстван от ширеща се корупция, фискална криза, засилващи се руски удари и изтощено, деморализирано население – вероятно ще доведе до това Украйна да загуби не само войната, но и своята независимост и бъдеще.