Полша предупреждава: Не преговаряйте с Русия зад гърба на Източна Европа

Полша отправи предупреждение към своите европейски съюзници да не договарят прекратяване на руската война в Украйна, без да отчитат интересите на Източна Европа в сферата на сигурността, тъй като именно този регион е най-пряко изложен на последиците от разрастването на конфликта.
"Последното нещо, което искаме, е Западна Европа да преговаря с Русия, заобикаляйки източноевропейците“, заяви полският външен министър Радослав Шикорски по време на дискусия с журналисти във Варшава.

"Не може да изключвате Източна Европа и Скандинавия от разговора. Ние сме около 120 милиона души. Финландия граничи с Русия, Норвегия граничи с Русия, балтийските държави граничат с Русия, а Полша граничи с Русия и Украйна", добавя министърът, цитиран от Euronews.

Държавите от Източна Европа години наред призоваваха западните си партньори да разглеждат Русия преди всичко като заплаха за сигурността. Предупрежденията им останаха до голяма степен нечути - дори след като през 2014 г. Русия незаконно анексира Крим от Украйна и не бяха масово признати чак до пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г.

Обръщайки се към същата група, полският министър-председател Доналд Туск призова европейските си колеги да бъдат "много внимателни“ по отношение на "истинските намерения“ на руския президент Владимир Путин, както и да гледат "реалистично“ на дипломатическия процес, воден от САЩ.

"През зимата Путин може да има по-малко стимули да постигне споразумение“, заяви Туск.

Русия предприе продължителна кампания от въздушни удари срещу енергийната инфраструктура на Украйна, целяща да причини мащабни страдания през по-студените месеци.

Междувременно Москва засили хибридните атаки срещу някои от най-твърдите поддръжници на Украйна. По-рано тази седмица Полша започна мащабна операция по границата си с руския ексклав Калининград, за да предотврати евентуални саботажи.

"Според нашите източници и тези на съюзниците ни, заплахата от страна на Русия ще продължи да расте и можем да очакваме ескалация. Разбира се, първите мишени са балтийските държави и Полша“, заяви Туск, като отбеляза, че страната му е "добре подготвена“ за всякакви сценарии.

"Много е трудно да се направи разграничение между хибридна война, кибервойна и провокациите в близост до Русия и Калининград. Виждаме как всички тези неща се случват едновременно".

Представители във Варшава не очакват съществен резултат от преговорите, водени от САЩ, освен ако Путин не демонстрира искрено желание да прекрати войната си.

Подходът на Вашингтон - предлагането на икономически сделки на Москва като дипломатически стимул за постигане на споразумение – предизвика недоволство сред европейските съюзници. Особено противоречив се оказа планът за възобновяване на руските енергийни доставки за Европа, който според съобщения е бил предложен от американските преговарящи.

Полският министър на енергетиката Милош Мотика определи идеята като "абсурдна“ и заяви, че връщането към руския газ отново би направило Европа уязвима за изнудването на Путин, би противоречало на икономическите интереси на САЩ и би нанесло допълнителни щети на трансатлантическите отношения.

"Ако някой си прави илюзията, че може да спечели време, купувайки руски газ, това е много късогледа и изключително скъпоструваща игра“, каза той, отправяйки критика към десните партии в Европа, които настояват за завръщане към руските горива.

"Ние ще останем твърди в позициите си. Няма да ги променим, независимо кой е на власт", добави полският министър на енергетиката.

Полша подкрепя Мелони

Предупреждението от Варшава идва преди възобновяването на тристранните преговори между Украйна, Русия и САЩ на техническо равнище, които ще се проведат следващата седмица в Абу Даби.

Това бе предшествано от 90-минутен телефонен разговор между финландския президент Александер Стуб, норвежкия министър-председател Йонас Гар Стьоре и Путин.

Франция, Германия и Обединеното кралство т.нар. група E3 заедно с Европейската комисия и НАТО, са готови да се включат в многостранни преговори след срещата в Абу Даби. Същият състав проведе разговори тази седмица с представители на САЩ, за да напреднат в работата по гаранциите за сигурност и следвоенното възстановяване на Украйна.

Тези събития са най-категоричният досега сигнал, че Европа е готова да води директни разговори с Русия, за да намери трайно решение на война, която е на път да преначертае архитектурата на сигурността на континента за поколения напред.

Този ход обаче предизвика гнева на италианския министър-председател Джорджа Мелони. Тя изпрати остро писмо до председателя на Европейския съвет Антониу Коща, в което изразява недоволство от "хаоса“ във форматите за преговори и настоява за назначаването на единен пратеник.

"Ние не правим нищо друго, освен да обслужваме интересите на онези, които искат тази война да продължи. Смятам това за недопустимо, предвид факта, че на карта са заложени човешки животи и бъдещето на нашата сигурност“, пише Мелони в писмото.

В отговора си Коща се съгласи въпросът да бъде поставен за обсъждане на неформалната среща на върха следващата седмица в Дъблин, Ирландия, която ще се проведе непосредствено след срещата в Абу Даби.

Запитан за писмото на Мелони, Сикорски изрази съгласие с позицията ѝ.

"Нуждаем се от легитимно представителство на Европа в този процес, тъй като ние плащаме цената на тази война. Залогът за нас е много по-голям, защото става въпрос за нашата сигурност - особено сега, когато руснаците се връщат към ултиматумите от 2021 г.“, заяви той, визирайки исканията, отправени от Москва към НАТО преди началото на войната.