6 месеца в Белия дом и Обама падна под Буш

Само половин година след окуражителното Yes, we can! (Да, ние можем!), което му донесе триумфална победа в президентските избори, Барак Обама все по-трудно убеждава сънародниците си, че може.

Че може да се справи с кризата, с проблемите в здравеопазването и образованието. Големите надежди и очаквания към човека, направил история (първият афроамериканец, стопанин на Белия дом), като че ли бавно, но сигурно, се обръщат срещу него.

Сухите цифри

Стигна се дотам, че след първите 6 месеца управление Обама беше принизен(или може би възкачен...) до нивото на силно недолюбвания не само в САЩ, но и по целия свят Джордж У. Буш.

Скорошно проучване показа, че Барак Обама се ползва с одобрението на 55% от американците в първото полугодие от мандата си.

В същия етап от президентството си „недолюбваният” Буш има рейтинг 56%. Да, разликата е минимална, но все пак...

Как така носителят на промяната, модерният, добре говорещият и добре изглеждащият президент е по-малко харесван от тексаския каубой, който често вадеше такива словосъчетания, че на този фон нашият многоуважаван футболен специалист Димитър Пенев изглеждаше като професор?

Освен всичко друго в класацията между последните 12 президенти Обама е едва на 10-ото място.

Наследството на Клинтън

Някакво успокоение за екссенатора от Илинойс може да бъде фактът, че един от тези, които изпреварва, е Бил Клинтън. Все пак да не забравяме, че голяма част от екипа на Обама (най-вече икономическата му част) е изцяло от бивши кадри на Клинтъновата администрация. Значи не е чак толкова зле!

Може да го приравняват с Буш, но поне е пред Клинтън. Само че човекът на Моника Люински не само си изкара мандата, но даже беше и преизбран. Нещо, което не изглежда никак сигурно за Барак Обама.  

Криза, криза и пак криза

Основният проблем пред 44-тия американски президент е ясен на всички. Той трябва да извади Съединените щати от най-голямата рецесия след Втората световна война. Трябва да го направи бързо, безболезнено и ако може – без нито един данъкоплатец да пострада.

Хм... Дори написано изглежда по-невъзможно от това Берлускони да спре забежките с млади манекенки. Камо ли на практика. Обама хвърли тежкото обещание, че ще пази интересите на обикновения американец и за целта държавата ще помага по всички възможни начини.

Когато обаче огромна част от парите (787 млрд. долара под формата на спасителен план) отиде за ваденето от калта на алчни банкови и кредитни институции, американецът ревна. 47% от избирателите не одобряват икономическата политика на Обама, също толкова го подкрепят.

6% се чудят. Доскоро цифрите бяха близо до 60-те процента в подкрепа на президентската икономическа програма. Едва една четвърт от населението пък е на мнение, че ситуацията се оправя при управлението на Бушовия наследник.

Едно зло не идва самó

За съжаление на Обама кризата не е единствената преграда между него и всенародната любов. Продължаващото тежко положение в здравната, образователната и данъчната система със сигурност докарва сериозно главоболие на държавния глава.

Предложенията му за драстични промени циклят в Конгреса, а без сенатското одобрение няма как да се получи. Поне засега президентът не може да убеди политическия елит в правотата на действията си. Дори в неговата Демократическа партия вече се чуват открити критики.

Навън

В цялата тази драма най-успешна се оказва външната политика на Обама. Твърдата му позиция за изтегляне от Ирак и насочване на усилията към Афганистан се понрави на народа.

В това отношение държавният глава е подкрепян от 56-57% от американците. Но ако нещата в борбата с талибаните не потръгнат и се стигне до много жертви и много похарчени пари, несъмнено Барак Обама ще се озове там, където финишира предшественикът му.

На дъното...