Харизмата да бъдеш като революционера Че Гевара

Средата на 50-те години на 20-ти век, периодът на реорганизиране на света след Втората световна война и началото на Студената война, са благодатна почва за борби за свобода, сваляне на режими, прогонване на колонизатори, въобще - за революции от общ характер.

Историята вероятно не помни много незнайни борци, вярващи в справедливостта на каузата си. Един такъв обаче получи ореол, с който малцина могат да се похвалят. Заслужен или не, е друг въпрос.

Стреляй! Направи го. Застреляй ме, страхливецо! Ти просто убиваш човека. Но никога няма да убиеш духа ми или духа на революцията...

Това са последните думи на един от най-известните революционери в света Ернесто „Че” Гевара. Или поне тези, изречени от Бенисио дел Торо в биографичната лента на режисьора Стивън Содербърг.
 
Някаква странна харизма превърна образа на брадясалия борец за социално равенство в символ на всеки, който се бунтува срещу злите капиталисти и техния глобализъм. Всеки, който иска равноправие. По целия свят.

Но на 10 хиляди километра разстояние, отвъд цял един океан, Ернесто Гевара е издигнат в такъв култ, че всеки, който се усъмни в чистотата на идеите и борбата му, е определян за еретик.

Намират се такива, за които Че е жесток и хладнокръвен убиец, една успешна измислица на световната левица. И подобни твърдения в никакъв случай не са безпочвени. Противниците на идеала Че обаче са нищожно малко в сравнение с морето от безпрекословна любов към бореца за равноправие на народите.

По пътя на революцията

Преклонението пред личността на дипломирания лекар, превърнал се във водач на революциите в Куба и Боливия, умело се използва от редица политически лидери. За Кастро въобще няма смисъл да отваряме дума.

В Южна Америка обаче се забелязва тенденция към завръщане в миналото с надежда за по-добро бъдеще.

В ръка с идеите на Че за равноправие, борба за справедливост, противопоставяне на богатите страни и по-добър живот за бедните, двама президенти съумяха да установят авторитарна власт, с каквато малцина държавни ръководители в нашето съвремие могат да се похвалят.

Многострадалната Боливия

В страната, в която Гевара така и не успя да завърши революцията си и намери смъртта, представител на местното индианско население тръгна на своя поход срещу Великите сили.

Хуан Ево Моралес Айма произхожда от бедно земеделско семейство, но успява да извърви пътя от синдикалист до президент на Боливия – сочена за най-бедната държава на континента.  

Моралес нееднократно е заявявал, че се възхищава на Че Гевара и неговите възгледи. В тази връзка държавният глава обяви пълна национализация на енергийните ресурси в страната.

Ход, който беше определен от Запада като тоталитаризъм и произвол. Моралес обаче е категоричен: „Чуждите компании могат да бъдат наши партньори, но не и собственици”.

Срещу империята

Президентът шокира голяма част от света с решението си да задължи чуждестранните фирми, собственици на енергийни източници да продадат минимум 51% от своя дял на държавата или да напуснат Боливия.

В резултат елитът на страната се вдигна на бунт срещу Моралес и го заклейми като ”плашило за инвеститорите”. Според голяма част от боливийците само чрез международно сътрудничество залежите на газ (втори по големина в Южна Америка) могат да се превърнат в истинска златна мина.

На пръв поглед това не е така. Откакто реформите на Моралес влязоха в сила, държавната хазна се понапълни и през 2008-ма година за първи път от много време насам имаше бюджетен излишък.

Освен това беше регистриран икономически ръст от 9,4%, а брутният вътрешен продукт на страната достигна 43,08 милиарда долара.

Но само на пръв поглед. Оказа се, че инфлацията продължава да расте и все още е двуцифрено число. Безработицата също не намалява и се движи около 10 на сто.

Близо 64% от населението живее под прага на бедността. Външният дълг на страната се изчислява на около 5,5 милиарда долара, а сплашването на инвеститорите вещае тежки времена за боливийската икономика, особено в настоящата криза.

Политиката на изолация е на път да се обърне срещу президента.

Човек от народа

В същото време обаче той се ползва с безрезервната подкрепа на над две трети от населението (местни етнически индианци). Бедните хора вярват, че „техният човек” ще се опълчи на богатия елит, съставен от потомци на европейски колонизатори и ще пребори световния империализъм.

„Не кради, не лъжи, бъди силен, това са трите универсални постулата, които ми помогнаха да стигна до тук”, твърди Моралес. Дали обаче намеренията му наистина са толкова чисти и той е посветен само и единствено на каузата да служи на обществото?

И дали да изгониш инвеститори, когато светът тъне в рецесия, е най-добрият икономически ход? Въпроси, чиито отговори ще дадат времето и историята.

Все пак горчивия опит на хората, доверили се на авторитарни режими поставя под сериозно съмнение светлото бъдеще на Боливия. Такова, каквото го е виждал Че Гевара преди 42 години.

Неповторимият Чавез

Далеч по-краен от Ево Моралес в защитата на левите идеи и противопоставянето на империалистическите сили, водени от САЩ, е неговият венецуелски колега Уго Чавез.

И докато Моралес може да се похвали с подкрепа на по-голямата част от Боливия, то Чавез несъмнено разделя страната си на две. Силно обичан и силно мразен, бившият военен твърди, че благополучието на бедните и равенството между гражданите на Венецуела са основните цели на неговата Социална революция (много я обичат тази дума в Южна Америка).

В същото време обаче той не се посвени да поиска възможност за доживотен мандат като президент. След като не успя при първия референдум, го повтори и се сдоби с поправка в конституцията, с която отпадна ограничението за брой президентски мандати.

Дори Путин не си позволи подобен ход!

Кубински целувки

Опитвайки се да се докара като най-близкия политически сподвижник на Фидел Кастро, Уго Чавез се заигра сериозно с лявата идеология на кубинския лидер и респективно тази на Че Гевара.

И врагът стана кристално ясен. Богатите държави, които мачкат бедните и се възползват от кървавия им труд, за да трупат още богатства.

Някои наричат тази позиция популистка, други решителна и справедлива. Но във всички случаи тя носи рискове.

Средната класа

Едно от основните обвинения към Чавез е, че убива средната класа. Оказва се, че той и елитът имат взаимна полза и си помагат. Властта на президента укрепва, докато богатите стават още по-богати.

Бедните също са доволни, защото са в ход доста социални програми, субсидирани от увеличения (и национализиран) износ на петрол, който във Венецуела е в изобилие.

Средната класа обаче остава в миманса. Ето разказа на хирург от столицата Каракас - доктор Артуро Меризалде: „Винаги съм подкрепял левите политически идеи. В началото подкрепях Чавез. С годините обаче разбрах, че той не е социалист, той е фашист”.

Хирургът загубил редица клиенти от средната класа, които останали без работа в резултат на правителствената политика. Меризалде разкрива и друг тънък момент.

Множество дипломирани студенти не могат да специализират и остават на улицата заради споразумение с Куба, която праща свои лекари в замяна на евтин петрол.

Явното недоволство на средната класа е ясен сигнал, че нещо не е наред. Все пак в модерното общество именно това е класата, която придава устойчивост на социалните структури, умереност сред социалните неравенства, увереност в настоящото статукво и близкото бъдеще.

Черното злато

А близкото бъдеще вещае кубински модел, но със значителни петролни залежи. Венецуела е 10-та в свето по производство и износ на петрол. По тази причина властта може да разчита на сигурни приходи (близо 100 милиарда долара годишно).

И за да демонстрира, че тези пари отиват за народа, Чавез насочи значителна част от прословутите си програми кам подпомагане на бедните. Когато петролът беше скъп, всичко беше наред.

Но трендът се смени, цената на горивото падна драстично и харчовете се върнаха като бумеранг към правителството. Инфлацията за 2008 година е 30% и сега не може да бъде компенсирана.

Интересен факт е, че до 2007 година 42,7% от петролният износ е насочен към големия враг - САЩ. Чавез мрази американската система, но се възползва от нея.

Сега обаче държавният глава е решен да срази империалистическия враг и да се откаже от най-доходоносния си клиент. Пренасочване на износа, разбира се, е възможно, но цената със сигурност ще е далеч по-ниска.

И тук говорим за разлика от стотици милиони, дори милиарди долари.

С други думи - краткосрочното благосъстояние може да доведе до икономически срив в по-далечното (а и не чак толкова далечно) бъдеще.

В тази връзка за много венецуелци окопаването на Чавез в президентския пост е с цел лична облага от петрола и нищо повече, а популистките ходове само замаскират това.

Свободата, Санчо...

Неслучайно срещу Уго Чавез беше извършен опит за преврат, който в крайна сметка завърши неуспешно. Оттогава насам обаче президентът настръхна срещу опонентите си.

Параноята достигна кулминационна точка с похода на Чавез срещу медиите. Десетки телевизии и радиа се оказаха с отнети лицензи. Официални причини колкото щеш, но за всички е ясно, че се налага жестока цензура на медиите, позволили си да критикуват правителството.

Свободата на словото е хвърлена в кошчето за боклук. „Щом е толкова достоен и честен човек, защо се страхува от журналистите?”, се чудят във Венецуела и извън нея.  

Война

Последният хит на Чавез са атаките срещу Колумбия. Въпреки че двете страни са солидни бизнес партньори (търговският обмен помежду им достига 5-7 млрд. долара), президентът прекрати търговските отношения със съседите си, защото помагали на САЩ да установят контрол в Южна Америка.

Той отзова венецуелския посланик от Богота и предупреди, че е възможно да се стигне до война.

Според Чавез разполагането на американски военен контингент в Колумбия за борба с наркокартелите е само претекст за установяване на американските интереси в региона.

Твърде вероятно е опасенията на държавния глава да са напълно основателни (Ирак!), но създаването на напрежение с приказки за война може само да влоши ситуацията.

А на бедните му съграждани само война им липсва. Но какво да се прави - бизнес...