Меркел + X = Германия през следващите 4 години

Тежки часове й предстоят на първата жена канцлер и първи източногерманец начело на федералната република. 

Явно школата „Хелмут Кол” е дала достатъчно на Ангела Меркел, за да успее отново на изборите в Германия тази неделя.

Общото между изтичащия мандат на Меркел и (най-вероятно) следващия е, че без да се коалира, няма да успее. Ключовият въпрос е „с кого“, а за отговора ще трябва да изчака още около 24 часа.

След оспорваните последни избори през 2005-а Меркел трябваше да състави правителство със социалдемократите, нещо, което сега се стреми да избегне.

Желанията на новоизбраната тогава Меркел бяха за либерализиране на правото за работа и намаляване на данъците за високите заплати.

Подобно на повечето големи коалиции, партиите в правителството бяха на противоположни мнения по някои въпроси и плановете на Меркел рухнаха.

Вдигане на данъците и на годините за излизане в пенсия, намаляване на държавните разходи, за да се опази бюджетният дефицит. Тези решения са в сметката след 4 години диспути на голямата коалиция в Бундестага, където всяка партия гонеше своите предизборни обещания.

Сплотеност обаче имаше по въпросите, свързани с финансовата криза. Спасяването на Hypo Real Estate например, което струваше 35 милиарда евро, но предпази Германия от ефекта „Лемън Брадърс“ – банките да спрат да дават заеми.

Оказа се, че това ще е капка в морето от 600 милиарда евро, които правителството се наложи да осигури. Но взетите превантивни мерки успяха да парират поне донякъде финансовата криза, която се очакваше да удари по-тежко иначе стабилната германска индустрия.

След което явно и общественото мнение остана на страната на жената канцлер.

Днес Меркел не крие желанието си да се отърве от социалдемократите и да се коалира отново със Свободните демократи. Основна фигура в подобна коалиция би бил лидерът на свободните Гуидо Вестервеле.

Самият той още от 1998-а се бори за намаляване на данъците, като така да се покачи покупателната способност и икономиката да се задвижи от само себе си. Доколко е прав Вестервеле, предвид точно тази финансова криза, тръгнала от пазар без никаква държавна намеса, не ясно. Но идеята за по-ниски данъци, разбира се, допада на германците. И ако социологическите агенции са точни, Вестервеле ще получи около 13 процента от гласовете.

Между другото, Меркел досега не е обявила дали е за тази идея, но според нея германците "Имат силата" (предизборният й лозунг) и няма да има покачване на данъци.

Преди да се стигне до правителство на  християндемократите на Меркел и свободните демократи на Вестервеле, обаче трябва да се сметне един важен фактор – социалдемократите.

Макар и малка, въжможността Франк-Валтер Щайнмайер да бъде канцлер не е напълно изключена. Той е харесван от германците.

Като външен министър Щайнмайер повдигна въпроса за разоръжаването още преди Обама да го стори. Той търсеше и диалог с проблемни държави като Сирия.

По някои въпроси е единен с Меркел. За германските военни части, опериращи в Афганистан, например.
 

Но когато Меркел покани Далай Лама, Щайнмайер беше този, който трябваше дипломатично да се извини на Китай.

Той поддържа и топлите отношения с Русия, които бившият му съпартиец и канцлер Герхард  Шрьодер започна. Докато Меркел беше при московските организации за човешки права.

В предизборен дебат Щайнмайер обвини Меркел, че е получила големи суми от предприятия, чиято съдба е зависела от нея по време на кризата. И които според него успешно ще лобират и при следващо евентуално правителство на християндемократите.

Това са например пари от фирми, занимаващи се с атомна енергия. Въпрос, който в Германия е на дневен ред още от 80-те.

Но колкото и Щайнмайер да атакува Меркел, досега винаги е оставал в сянката й. А дори да допуснем, че има някаква вероятност да я измести, за да успее да състави правителство, ще му трябват поне още две партии. Освен Зелените, също и Die Linke (Лявата). Партията, която в устата на хората е наследник на гедерейските комунисти.

Такава коалиция трудно ще влезе под една шапка. Но не и невъзможно.

Както не е изключена и същата голяма коалиция отпреди 4 години.

Предвид процентите в последните социологически анкети, преди неделя вечер всеки резултат е само ясновидство.

Тогава ще стане наистина ясно кой ще управлява най-многобройната нация в ЕС, точно 20 години след падането на Берлинската стена.