На война след Нобеловата награда за мир

Норвежкият Нобелов Комитет реши да присъди Нобеловата награда за мир за 2009-та година на президента Барак Обама за невероятните му усилия да заздрави международната дипломация и сътрудничеството между народите.

С Обама се възцари нов климат и мирните преговори отново заеха централно позиция, като бяха засилени ролите на ООН и други подобни интернационални институции.

С тези думи членовете на комитета оправдаха решението си да дадат една от най-значимите награди в историята на човечеството на доскоро никому неизвестен човек.

Барак Обама получи Нобелова награда за мир още в първата си година в голямата политика. Всичко казано от Комитета, който определя лауреатите, изглежда много хубаво и обнадеждаващо.

Ето, президентът на световния доминант залага на мира и преговорите. Той обещава надежда и промяна. Но поне на този етап, май я има само надеждата.

Възможно ли е във външната холитика на Белия дом президентът да се прави на пастор? А външната политика на Белия дом касае всички. Абсолютно всички на тази планета.

Нобеловият комитет възага на Барак Обама да бъде едва ли не пророкът, който ще извади света от задушаващата хватка на смахнати лидери и оръжия за масово унищожение. Може и така да е, времето ще покаже.

Да не забравяме, че този, който получи награда за мир, е същият, който се готви за сериозна военна офанзива в Афганистан. „Необходимо зло” според Вашингтон. На всичко отгоре Обама ще се опита да успее там, където не успяха Съветският съюз и предшественикът му Буш.

Още с идването си на власт Барак Обама определи елиминирането на талибаните за основен приоритет на своята администрация. За целта набързо договори освобождаването от „горещия картоф” Ирак и се насочи към Афганистан.

Логиката е ясна – екстремистки настроените талибани продължават да са опасност за американската и световната сигурност и трябва да бъдат елиминирани.

На практика докато не бъде постигнат успех в Афганистан, войната срещу тероризма няма да бъде завършена, а атаките от 11-ти септември ще остана неотмъстени. Самият Осама бин Ладен все още е жив.

От всички речи на Обама ставаше ясно, че за Ал Кайда и сподвижниците й предстоят тежки времена. Очакваше се мащабна офанзива, разполагане на поне още 40 хиляди американски войници към намиращия се в Афганистан 67-хиляден международен контигент (2/3 от него е американски).

Риториката на Белия дом дори завладя редица държавни ръководотели и всички започнаха да обещават помощ за американците. Едва ли е нужно да уточняваме, че тази помощ е по-скоро символична и морална.

В крайна сметка атаките срещу Световния търговски център и Пентагона бяха сигнал за всички, не само за Съединените щати.

Със сигурност целият свят ще е по-безопасно и спокойно място без Ал Кайда и тяхните фанатици.

Освен това Афганистан е и центърът за износ на хероин и други опиати, така че овладяване на ситуацията там е добре дошло за всички.

В тази връзка като символ на обединението е мироподдържащата мисия на НАТО. Преди няколко дни мандатът й беше удължен безусловно с една година от Съвета за сигурност, като изрично беше подчертана нуждата от допълнителни ресурси за воюващите срещу талибаните.

Доскоро нямаше съмнение, че Обама има само един верен ход – да прати повече войници и бойна техника срещу талибаните и всичко да свърши веднъж завинаги.

Сега обаче президентът изглежда започва да се колебае. Всички очакваха осмата годишнина от началото на войната в Афганистан (7-ми октомври) да бележи откриването на нов фронт в конфликта.

Това обаче не се случи. Обама събра най-висшите си военни съветници на ключова среща, но не последва пресконференции, нито гръмки изявления. И започнаха спекулациите.

Според повечето цитирани източници държавният глава се колебае какъв курс да поеме. Дали да послуша ген. Стенли Маккристъл, който в качеството си главнокомандващ американските сили в Афганистан настоява за мощно подкрепление, или да заложи на гъвкава стратегия с настоящия контигент и повече сътрудничество с афганистанските власти.

Налагането на груба сила притеснява Обама, защото може да доведе до сериозно обединение сред талибанските структури и битката да стане особено кървава.

Подобна тенденция вече се забелязва. След като се заговори за увеличаване на чуждите войници в Афганистан, август стана месецът с най-много жертви, дадени от силите на НАТО от началото на конфликта.

От Белия дом дават индикации, че са готови дори за преговори с умерени талибани, стигат да няма пречки в усилията за неутрализиране на Ал Кайда.

На практика, ако Обама успее да убеди талибанската общност, че тя ще има роля в бъдещето на Афганистан, упражняването на сила може да не се окаже основното оръжие.

Според генералите само оръжието може да убеди екстремистите да спрат подкрепата на Осама и неговите сподвижници. Критици на „кръвожадните” висши военни пък твърдят, че именно сходна политика и безрезервното доверие към военното командване от страна на Буш е довело до катастрофални последици в Ирак.

Така Обама се изправя пред една от може би най-трудните дилеми на своето управление.

Неговото решение ще предопредели съдбата на Афганистан.

Дали войната срещу терора ще завърши триумфално или ще се превърне във втори Виетнам за американската нация?