Една година в Овалния кабинет

Снимка: БГНЕС

3 / 5

Преди години, още когато интернет беше нещо смътно и трудно достижимо у нас, VHS касетите си бяха начинът да се докоснеш до Холивуд.

Голяма част от „оригиналните” касети започваха с умопомрачително клипче срещу пиратството, което ще помня винаги. Мъж на средна възраст в костюм се качва в раздрънкан самолет. И започва кратък диалог между него и пилота:
– Затегнете колана!
– Моля?!
– Затегнете колана!
Тук нашият герой се шашка и се опитва да закопчае колана, но той се къса в ръцете му. И следва култовата реплика: „В какво се забърках?”.

Та това клипче ми се струва доста актуално по отношение президентството на Барак Обама. Точно преди една година сенаторът от Илинойс влезе в историята (доста клиширано, но факт). Обама стана 44-ият президент на САЩ и първият афроамериканец на този пост. На практика той извървя вековния път от робството до Белия дом. Направи това, което никой не допускаше за възможно.

За да го постигне, Обама проведе невероятно силна кампания под мотото  Yes, we can! (Да, ние можем!), отнесено към пълната трансформация на Вашингтон към по-добро. Енергичен и обаятелен, Барак Обама стигна своя връх на 5 ноември 2008 година, когато стана ясно, че печели президентските избори с размазваща преднина пред републиканеца Джон Маккейн.

Свежото излъчване на новия президент проветри обстановката в Белия дом. Държавният глава пусна видеопослания в You Tube, сдобри на бира в градината си полицая и харвардския професор, влезли по нелепа случайност в расистки скандал. Мишел Обама посади марули в същата градина и наложи роклите без ръкави в дрескода на политическия елит.

Зад прозорците на Белия дом обаче започнаха трудностите. Обама тръгна с „голямата кошница” да оправя кашата на администрацията на Буш. Това се оказа далеч по-трудно, отколкото новият президент сигурно е предполагал. В навечерието на първата годишнина от избирането му на поста Обама заяви, че в този период неговият кабинет е отдалечил заплахата от икономическа разруха и е започнал важните реформи, от които се нуждае страната.

"Работата продължава, но се движим в правилната посока", каза държавният глава в реч в училище в Медисън, щата Уисконсин. Но едва ли само посоката ще донесе удовлетворение на американците. Обама отбеляза, че първите две основни задачи пред неговото президентство – спасяването на икономиката и решаването на проблеми, отлагани с десетилетия, са в процес на изпълнение. „С гордост мога да заявя, че задвижихме реформите в областите на здравеопазването, образованието и енергетиката”, твърди президентът.

Бодрата му реч явно не топли избирателите, които му гласуваха огромно доверие преди 365 дни. За това говори и резкият спад в одобрението за работата на президента. От 70% на около 50 на сто. Тези, които твърдо не одобряват изпълнението на задълженията на държавния глава, пък се увеличават от малко над 10% до близо 40 на сто. Тези цифри определено могат да служат за оценка на случващото се в Белия дом.

Скорошните избори за губернатори във Вирджиния и Ню Джърси също дават представа за обществената нагласа спрямо Обама. И двата щата го подкрепиха убедително по време на президентския вот, но сега, година по-късно, предпочетоха републиканци пред кандидатите на Демократическата партия, чийто флагман е Барак Обама.

Безспорно най-големият проблем пред Обама остава икономическата криза. За всички е ясно, че президентът пое властта в условия на пълен срив. Той обаче обеща да оправи нещата, а това се оказа голям залък. Планът за стимулиране на икономиката в размер на 787 милиарда долара беше пуснат в действие, но резултатът е крайно недостатъчен. През юли нивото на безработица намаля, но в следващите два месеца бързо скочи до психологическата граница от 10% (700 хиляди души изгубиха работата си в този период). Да не говорим за мрачните прогнози за бюджетния дефицит, който се очаква да нарасне до цели 9 трилиона долара в следващите 10 години.

Ситуацията почти сигурно ще се влоши, ако здравната реформа (гарантирано здравно обслужване за всички) на Обама влезе в сила. За да се осигурят необходимите средства за прилагането й, ще трябва да се вдигнат данъците, което от своя страна най-вероятно ще стопира така необходимия икономически растеж.

Летвата „Афганистан” също може да се окаже твърде висока и да спъне опитите на Барак Обама да остави трайна следа в американската политика. Президентът изпълни обещанията си да спре бойните действия в Ирак и да затвори центъра за задържане на терористи в Гуантанамо, за да може армията да се съсредоточи изцяло върху битката с талибаните. Дотук добре.

В резултат обаче последните месеци се оказаха най-кървавите за американската част в Афганистан. Сега Обама вече почва да се двоуми как да подходи. Първоначалната убеденост, че контингентът трябва да се увеличи значително, отстъпи място на съмненията, че войната с бунтовниците може да докара на президентската глава нов Виетнам.

Напъните за уреждане на Близкоизточния проблем също удариха на камък (въпреки множеството призиви за помирение между мюсюлманския свят и Израел плюс Запада). Единственото успокоение на международната сцена за Обама може да бъде подобряването на отношенията с Русия (договаря се историческо съкращаване на ядрения арсенал). Това обаче също се върна като бумеранг към държавния глава, който реши да спре процедурата по разполагане на противоракетен щит в Чехия и Полша. Москва подскочи от радост и обеща помощ в усилията за разрешаване на иранската ядрена криза. В САЩ обаче все повече хора намират тези действия на своя президент за непростима проява на слабост.  

На практика Барак Обама може да се окаже пророк, но не в собствената си страна. След „бедствието” Джордж Буш светът посрещна с отворени обятия новия „месия”. Млад, добре и правилно говорещ, с ясни послания за мир и разбирателство, Обама се ползва с широко одобрение във всяка точка на Земното кълбо. Дори в ислямския свят, дори и само заради името му (което си е мюсюлманско). Американският президент даже получи Нобелова награда за мир, без да е направил кой знае какво. Решението да му бъде присъдено отличието е взето още през февруари, когато тече едва първият месец след официалното му встъпване в длъжност.

Факт е обаче, че Барак Обама не успя да завърже близки отношения с никого от световните лидери, а е ясно, че без задкулисни договорки успех в голямата политика не може да има. Джордж Буш го доказа с Тони Блеър и Силвио Берлускони.

Реалността се оказа сурова за Обама и неговата администрация. „Няма как да си подготвен да бъдеш президент на Съединените щати, докато не станеш такъв”, обяснява Валери Жарет – един от най-приближените президентски съветници. И сигурно е права.

Идва и въпросът защо държавният глава тръгна да оправя всички проблеми наведнъж.
Според Уилям Галстън, който беше част и от кабинета на Бил Клинтън, Обама обича големите цели много повече от ясните и конкретни действия.

„Той наистина иска да бъде президентът на трансформацията. Убеден е, че не е избран да върши дребни работи”, казва Галстън.

Президентската администрация иска прекалено много, прекалено бързо, коментират анализатори. Лобистът демократ Стивън Елмендорф е убеден, че политическата система не може да смогне на този ритъм. „Здравната реформа се оказа доста по-голям и сложен въпрос за Конгреса, отколкото очакваше Белият дом. Този въпрос буквално изсмука кислорода в заседателната зала. Не можеш да свършиш всичко на един дъх”, коментира Елмендорф.

Или, както казваме в България: Бързата работа – срам за майстора!