Досега бяха Ирак и Афганистан – фронтове на поведената от администрацията на Джордж Буш глобална война срещу тероризма. Първият беше закрит, въпреки че резултатът трудно може да се определи като успех.
Вторият пък беше преоткрит с надеждата, че увеличаването на бойния контингент най-накрая ще прекърши талибанската съпротива. С настъпването на 2010 година обаче все по-осезаемо се усеща появата на нов фронт.
Разбира се, активността на "Ал Кайда" в Йемен не е от вчера и в последните години Вашингтон полага сериозни усилия да неутрализира влиянието на мрежата на Осама бен Ладен в най-бедната страна в Близкия изток.
Финансова помощ за местното правителство, изпращане на агенти от ЦРУ, които да обучават йеменските спецчасти, дори ракетни нападения срещу предполагаеми лагери на "Ал Кайда".
Тези действия на американското правителство оставаха в сянка от международното внимание и минаваха някак между другото. Досега.
Две терористични атаки на американска територия са напът да превърнат Йемен, или по-точно казано, опериращата в Йемен организация „Ал Кайда на Арабския полуостров” в главна мишена (колкото и на пръв поглед пресилено да изглежда подобно определение) на Обама и неговия щаб.
Първо дойде трагедията в американската военна база „Форт Худ” в Тексас на 5 ноември миналата година, когато военният психиатър майор Нидал Малик Хасан уби 13 и рани 42-ма души.
Оказа се, че майорът обсъждал нападението с радикалния йеменски имам Ануар ал Аулаки. Същият имам най-вероятно е бил духовен водач и на нигериеца Умар Фарук Абдулмуталаб, който опита да взриви американски пътнически самолет по Коледа.
За разлика от Малик Хасан обаче, Абдулмуталаб е преминал бойно учение в лагери на „Ал Кайда” в Йемен. Самият той призна за това при залавянето си и отправи зловещо послание към американските власти: „След мен идват още много!”.
След тези два случая Барак Обама, с Нобеловата награда за мир под ръка, трябва да реагира. В сходни ситуации предшествениците му Клинтън и Буш заложиха твърдо на бомбите.
Изглежда, и Обама е тръгнал натам, но въпреки че общественият натиск за мигновена реакция е силен, президентът все още умува как да удари надигащата се глава „Ал Кайда”.
Основен проблем пред Белия дом е нестабилното и разкъсвано от вътрешни конфликти сунитско правителство в Йемен, което не може да овладее бунта на шииите в северната част на страната, камо ли да се бори с терористи.
Не случайно „Вашингтон таймс” публикува информация, че президентската администрация е силно притеснена от голямата вероятност за преврат в Йемен и атентат срещу президента Али Абдула Салех, който е на власт вече три десетилетия.
В тази връзка държавният секретар Хилари Клинтън предупреди, че помощта на САЩ и техните съюзници към йеменското правителство не е безусловна. Клинтън напомни, че има очаквания и условия, на които Сана трябва да отговори, за да продължи да се радва на подкрепата на Запада. „Ситуацията в Йемен представлява глобален риск”, подчерта американският дипломат номер едно.
Оттук следва да заключим, че САЩ не разчитат кой знае колко на местните власти да озаптят терористите, начело на които стои йеменец, сочен за един от най-приближените съратници на Осама бен Ладен.
Насър Абдел Карим ал Вахиши, известен с прякора си Абу Башир, беше сред 23-мата екстремисти от „Ал Кайда”, които успяха да избягат от йеменски затвор преди три години. Факт, който предизвиква сериозни притеснения сред военните началници във Вашингтон.
В първите дни на тази година дори се стигна до затваряне на редица западни посолства заради непосредствена заплаха от тетористично нападение. Такова нямаше, но липсата на доверие в действията на йеменските органи на реда остава.
„Съединените щати нямат намерение да откриват нов фронт за борба с тероризма в Йемен”, заяви официално Джон Бренън, съветник на президента Барак Обама по въпросите на вътрешната сигурност и борбата с тероризма.
„Засега Вашингтон ще разчита на йеменските въоръжени сили и полиция, за да се пресече зараждащата се терористична заплаха”, подчерта Бренън. Засега!
Ами ако йеменските власти не се оправят сами? Не е трудно да се предположи, че алтернативата е война, независимо дали ще става въпрос за серия от ракетни удари по определени цели, дислоциране на военен контингент или инвазия.
Американските граждани са готови да подкрепят такова решение на президента си. В допитване на телевизия „Фокс нюз” сред 14 хиляди зрители, 72% от анкетираните са заявили, че е „необходимо да бъдат изпратени войски, за да бъде унищожена „Ал Кайда” и съответната заплаха за националната сигурност”. Против военния сценарий са едва 22 на сто от гласувалите.
Не така мислят в Йемен. Сана, в лицето на външния министър Абу Бакр ал Кирби, реагира на нож срещу евентуална американска военна интервенция.
„Ние сме против каквато и да е пряка военна намеса от страна на САЩ или на други държави в борбата срещу „Ал Кайда”, заяви той.
„Сигурен съм, че опитът им в Ирак, Афганистан и Пакистан ще им бъде от полза да осъзнаят, че пряката намеса усложнява нещата”, допълни Ал Кирби.
Тъкмо този опит обаче показва, че думите му ще останат глас в пустиня, ако във Вашингтон се решат на война в Йемен...