Пряката демокрация на викингите

Исландия отказа 3,8 милиарда евро компенсации на британски и холандски вложители във фалиралата банка Icesave. Грешката в това сухо изречение е?! Че не Исландия, т.е. държавните й институции, а исландците го направиха.  

Запалили червени факли пред дома на президента, думите на исландците бяха:
„Някой попита ли ни дали изобщо искаме да се спасяват тези банки?! Ако ги бяхте оставили да фалират, а не изкуствено да ги спасявате, щяхме да сме на същото положение като сега – в банкрут. С разликата, че нямаше да дължим 3,8 милиарда евро – половината ни брутен вътрешен продукт. Оставихте това решение на експертите -–същите хора, които се провалиха, рисковите играчи, заради които сме в това положение. А те не ни интересуват“.

Предисторията на този обществен гняв е, че след фалита на Icesave правителството решава да я одържави. Тази стъпка международно се приема добре, защото дава сигурност на чуждите инвеститори. Подсигурени, Великобритания и Холандия поемат де факто изгубените средства на гражданите си, след което ги търсят обратно от Исландия.
 
Петното в тази картина е, че Icesave e частна компания, дъщерна на голямата исландска банка Landsbanki. И когато частна фирма фалира, не трябва да се очаква правителството да я спасява. Икономически закон, който много общества явно забравиха през последните две години.

Видимо не и исландците.

Те дадоха реален обществен отговор на вечно нерешения спор докъде държавата може да навлиза в частни финансови компании. Или с други думи: трябва ли данъкоплатеца да плаща грешките на алчни и безотговорни банкери?!

В големите държави явно имаше достатъчно средства кризата (поне донякъде) да се парира и да не се усети толкова силно, колкото се очакваше.
Исландският проблем е сравнително по-тежък. На население малко по-малко от това на Пловдив дълг от 3,8 милиарда евро е доста. По-точно по 12 000 евро на човек. Включително старци, бебета и болни.

Но колкото и съотношението население–дългове в Исландия да е частен случай, общественото мнение по въпроса за спасяване на банки чрез данъкоплатци беше идентично навсякъде.

Колкото политици и икономисти да убеждаваха данъкоплатците си, че наливането на десетки милиарди от парите им е единственият изход от грозящия ги иначе финансов ужас, никой не им повярва. Защото се виждаше, че и те самите не са сигурни в това, което говорят. Иначе нямаше да се стигне дотук.

Но само исландците се опълчиха – като свалиха правителството си миналата година. А не само те са финансово толкова засегнати от кризата. Португалци, ирландци, гърци и испанци, всички клиширани като бунтуващи се народи, не го направиха. Имаше протести на места, на отделни работнически групи, но нищо толкова голямо.

Сега исландците показват зъби на част от великите сили. Много смел ход, предвид, че икономиката им е подобна на българската – почти никакво производство, а в сферата на услугите са заети около три четвърти от населението.

Погледнато така, ако се сбъдне заплахата на говорители от Лондон Исландия да бъде отстранена от международния финансов пазар, островната държава ще се върне там, откъдето е тръгнала – риболов.

И на самите исландци това им е ясно. Но продължават да отстояват мнението си. А най-важното на демокрацията е, че обществото може много. Стига да иска.