А какво всъщност мисли Турция?

Канцлерът на Германия Ангела Маркел, която е един от основните противници на пълноправното членство на Турция в ЕС, е на официално посещение в Анкара.

Вместо това тя предлага привилегировано партньорство с Анкара - нещо, което турската страна категорично отхвърля.

Преди ключовата визита германският Der Spiegel разговаря с турския премиер Реджеп Таип Еродоган. Публикуваме част от интервюто, което показва другата гледна точка в спора.

Господин министър-председател, в момента страната ви представлява объркваща картина. Станала е по-модерна и по-отворена, отколкото преди вашето управление, и същевременно е по- набожна и по-ислямска. Накъде водите Турция – на запад към Европа или на изток?

През последните седем и половина години Турция много се промени и се модернизира. За разлика от предишни правителства, ние се хващаме за думата на основателя на републиката Ататюрк и се опитваме да доведем страната до нивото на съвременната цивилизация. Затова гледаме във всички посоки  - няма да се отметнем от Изтока, когато гледаме към Запада. Гледаме на това като на процес на нормализация.

Първото, което вижда пътникът на летището в Истанбул, е огромния щанд за алкохол на безмитния магазин и плакат за изложбата на разюзданите творби на късния Пикасо. В средиземноморския град Аланя пък има хотели, на чиито плажове днес мъжете и жените са разделени – нещо, което беше немислимо преди години.

Това, което сте видели на летището, е хубав израз на свобода. Това, което разказвате за Аланя, го чувам за първи път. Но ако е вярно - и това е пример за свобода. Собственикът на този хотел и неговите гости смятат, че имат право, което ние трябва да уважаваме.

Тази седмица посрещате канцлера Ангела Меркел, която не иска Турция да влезе в ЕС в обозримо бъдеще. Какво ще й кажете?

Турция внесе през 1959 година искане за асоциирано членство в Европейската икономическа общност. Това е преди 51 години. На никоя друга страна не е прилагана такава процедура. Въпреки това, ние чакаме търпеливо. Днес обаче сме страна, която не само иска да бъде член на ЕС, ние вече преговаряме за пълноправно членство, а ни се правят предложения, които излизат от установените рамки на тези преговори.

Имате предвид привилегированото партньорства, което Меркел предпочита пред пълноправно членство за Турция?

Това е точно такава промяна, като например по средата на футболен мач да промените правилата за отсъждане на дузпа.

Вашето правителство се опитва да превърне Турция в регионална сила. За какво изобщо ви трябва Европа?

Не става въпрос какво ни трябва на нас, става въпрос за взаимна нужда. Турция не е товар за Европа, напротив  - поема от товара на ЕС. Заедно с Испания водим инициативата на ООН „Алианс на цивилизациите“ срещу екстремизма – ЕС профитира от това. От 1996 година сме член на митническия съюз, изпълняваме политическите критерии от Копенхаген, дори сме по-близо до изпълнението на икономическите критерии от Маастрихт, отколкото някои членки на ЕС. Отделно сме сред основателите на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) и от 1952 години сме в НАТО. Това ни прави мост между Запада и 1,4 милиарда мюсюлмани.

Турция има все повече самочувствие, а Вас ви смятат за най-влиятелния политик, управлявал страната след Ататюрк. Виждате ли се в ролята на „султан“, както някои ваши привърженици, а и критиците, ви определят.

Аз съм председател на една народна партия и затова никога няма да се сравнявам са Ататюрк – мъжът, който създаде републиката. Нямам намерение да ставам падишах или султан. Стига ми хората да говорят добре за мен.

Защо модерна Турция не признава геноцида на арменците в Османската империя. Външната комисия на Камарата на представителите в САЩ одобри резолюция по този въпрос.

Когато един журналист използва думата геноцид, трябва предварително по-точно да провери. За геноцид на арменците не може да става и дума. Геноцид е юридическо понятие. През 2005 година изпратих писмо на тогавашния президент на Армения Робърт Качарян, в което писах, че това не е работа за нас политиците – това трябва да се изследва от историците. В турските архиви по този въпрос има милиони документи, от тогава са прочетени повече от един милион. Ако във вашата страна има архив, написах на Качарян, отворете го. И ако историците не са достатъчни, за да изяснят тази тема, тогава да се включим и ние, юристите, политолози, археолози.

Комисия от историци е идеалният инструмент един такъв спор да се разтегли безкрайно, казват арменците. А това, че политиците не могат да говорят за геноцид, аз го виждам по друг начин. Един от тези, които използват тази дума е настоящият американски президент.

Ако е използвал тази дума, значи е направил грешка. Една дума не става по-правилна от това, че я казва президент. И впрочем, САЩ не са страна по този въпрос. Америка, както и всяка друга страна, седи само в публиката. Участваме само ние и Армения. Това  е нашата история.  През 1915 година Република Турция не е била основата, това е било времето на Османската империя, която по това време е била съюзник с Германия.

Републиката не е ли правният наследник на Османската империя?

Безспорно Турция е основана върху остатъците от Османската империя. Никой народ не може да се отрече от историята си. Който отрича произхода си, се покрива с грях. Ако след като историците обработят документите, излезе нещо сериозно, ние сме готови да поемем отговорност за историята си. Но е важно и Армения да поеме отговорност за историята си.

За какво трябва да поеме отговорност Армения в този случай?

Не става въпрос за масово убийство от едната страна над другата, а за битка. Тогава са умирали както арменци, така и турци, които са били верни граждани на Османската империя. Някои от тях обаче след това, подтикнати от чужбина, вдигат въстание. Това трябва много точно да се изследва.

Защо изостряте допълнително този тежък дебат с изявления за изгонване на всички арменци, работещи нелегално в Турция?

Натъжава ме, че виждате нещата така. Аз говорих за това, какво бихме могли да направим. В продължение на години търпяхме арменци без разрешение за престой. Това не трябва вечно да е така – нищо повече не съм казвал. В целия свят се дискутира открито въпросът за нелегалните работници, но когато Турция направи такова изявление, всички са смутени. Защо?

Защо наказвате арменците в Турция за резолюции за геноцид, които се приемат в чужбина – в САЩ и последно в Швеция?

Кой казва, че държим отговорни арменците за това? Никога не съм твърдял такова нещо. Преди година започнахме процес на сближаване между Турция и Армения. Искаме да нормализираме отношенията си. И изведнъж външната комисия на американския конгрес приема по заповед на арменската диаспора резолюция, която определя събитията от 1915 година  като геноцид.

Това не помага на никого. Обръщаме се към арменската диаспора и онези страни, които подкрепят тази диаспора: в Турция има арменци, които са турски граждани, и такива, които живеят нелегално. Досега не сме поглеждали към варианта за изгонването им, но ако диаспората продължава да оказва натиск, бихме могли да се окажем  способни на това.