Става ли нещо в Южна Африка?

Интересни неща се случват в страната на многоцветните нации, толкова интересни, че нито пресата смогва на потока информация, нито анализаторите спират да говорят. И как няма, когато в страната, в която думата расизъм е табу, напрежението между черни и бели стряска, особено когато има поводи за това.

Южна Африка е етнически модел – смес от няколко черни племена, бури, английски наследници, индийци, китайци, силни португалска, гръцка, руска, немска, италианска общности, който изглежда трудно може да бъде удържан.

Напрежението се описва най-вече с непреодолимата омраза между чернокожи и бели, която се подхранва с поколения и която нито краят на апартейда успява да заличи от паметта, нито последните 16 години на черни правителства, опитващи да осигурят статут и равен старт на тъмнокожото население.

Денят е 12 Февруари 2010, вече изключително крехкият Нелсън Мандела едва успява да поздрави приветстващата го тълпа на 20-годишнината от освобождаването му от затвора, където е лежал 27 години заради антиапартейд дейността си като лидер на Африкански национален конгрес (АНК). Това е паметен ден, който мнозина смятат за истинското начало на края на белия режим. Тази година обаче честването минава вяло, защото медиите са заинтригувани от последното извънбрачно дете на току-що оженилия се за пети път полигамен президент.   

Две седмици след това една дълго известна истина бива произнесена на висок глас. Смелият в приказките лидер на младежката организация на АНК без никакъв страх за етническия мир пее песни по митинги и събрания “Убийте бурите” (с референции към всички бели). Джулиъс Малема гордо показва, че не се страхува от обвинения и другарски критики, и даже продължава да подклажда скандала, който сам е предизвикал. Всичко тогава все още е само думи, пререкания, медийни изяви и обществен дебат... до навечерието на Великден.

В нощта на петък срещу събота е убит символът на анти-АНК борбата и крайно десен лидер Юджийн Теребланщ. Пребит до смърт с цел грабеж, твърди полицията, въпреки че хората, слушали до вчера призивите на Малема, имат други версии.

Убийството отключва серия от последващи събития и интерпретации. Мистър Малема също се изнерви на тема расизъм и даже си позволи не само да изгони журналист на ВВС от своя пресконференция, но да го нагруби и да извика и охраната.

Западните медии започват да се тревожат от опасното етническо заиграване в Южна Африка петдесетина дни преди световното по футбол.
Протести пред сградата на съда, където водят двамата задържани (на 21 и на 15 години) за убийството, дават изява на всекидневно потискани емоции и омраза. Бели срещу черни разменят обиди и опитват да влязат в схватка.

Журналистическо разследване разкрива, че убийството май не е било с цел грабеж и Теребланш всъщност се е борил жестоко за живота си, като се опират на доказателства, открити на местопрестъплението – кръв по стените, зъби и следи от борба. Политиците се опитват да владеят ситуацията, медиите продължават да пишат, хората говорят, карат се. Хаос.

Погребаха Теребланш, но напрежението, което остави след себе си, трудно стихва. Случват се любопитни неща. Заловените заподозрени проговарят – 69-годишният Теребланш имал сексуални отношения с единия и във фаталната нощ те го убиват при самоотбрана. Полицията побърза да признае, че по Теребланш е открита сперма, а някои вестници пишат и за намерен презерватив, според други пък не е имало. Не знаеш на кого да вярваш.

Колелото се върти, Световното чука на вратата, а Южна Африка настоява, че такова нещо като расова омраза в страната няма, а убийството е инцидент, битов, криминален. Но всъщност напрежение винаги е имало. Всеки, който поживее в страната, може да го усети.

Откакто апартейдът се оттече в историята, обратен расизъм набира смело скорост и се наблюдават процеси, които предизвикват повдигане на вежди. Законите са изцяло в услуга на чернокожия. Съвсем официално при наемане на работа първо и изключително предимство има чернокожата жена, следвана от чернокожия мъж и после всички останали.
Селекцията е първо по цвят и после всички останали компоненти. Всички компании, навремето с изцяло бял мениджмънт, са заставени да представят процент цветнокожи мениджъри. Колкото по-висок, толкова по-добре.

От бели фермери се национализират земи, за да се предоставят на чернокожи, които да започнат свой фермерски бизнес, който в 90% от случаите завършва с неуспех.

Могъщи компании на белите вадят злато и диаманти от неизчерпаемата Южна Африка, но днес вече се чуват силни призиви да се национализира и този печеливш бизнес.

Това е исканата компенсация за нечовешкото отношение към чернокожите само допреди две десетилетия. След въвеждането на системата за сегрегация през 1948 година тя вече е не само обществена практика, а официални закони.

До края на апартейда през 1990 година не-белите хора са абсолютно изключени от държавното управление, те нямат право да гласуват на избори, освен за местни органи на властта в гетата им.

Хората от една раса не могат да правят бизнес или да упражняват свободни професии в райони, отредени за друга раса, а всички значими центрове и търговски райони са за белите. А чернокожите, наети за работници в районите на белите, трябвало по светло да се прибират в гетата си, ако искат да останат живи.

Нещо повече – хората от една раса нямали право да влизат в района на другата, освен с пропуск. Черни и бели си имали отделен транспорт.

И днес много голям процент чернокожи живеят в гета, извънредно бедно. Някои от тях още вярват в идеалите на АНК за права на чернокожите.

Това АНК, някога водено от Мандела, сега се управлява от мъже, облечени в „Гучи“, които правят партита с уиски за 100 долара бутилката, от министри, чиито жени са хванати да пренасят наркотици или пък други, които с охота приемат мерцедеси за подарък. Затова може би и не е много чудно, че някои бедни граждани си искат апартейда обратно.
 
И това е историята на една съвременна Южна Африка, започнала назад в XVII век, когато бурите (старохоландци) стъпват на тези територии, при днешен Кейптаун. После дошли и англичаните – и те с претенции да останат.

Бурите мигрират на север към днешните Претория и Йоханесбург. Там основали своята Бурска Република. Откриването на злато, диаманти и много други ресурси засилва апетитите към тези земи не само отвън, но и засилва съперничество между бури и англичани. Следват две войни помежду им, като втората е спечелена от англичаните. Така се стига до обединението от различни колонии с доминация на английската.

И докато бялото малцинство се радвало на едни от най-високите стандарти на живот в света, черното мнозинство обеднявало, получавало по-лошо образование, по-малка била дори продължителността на живота.

През 1961 с референдум, на който гласуват само бели, Южна Африка става република.