Ивицата Газа – блокадата на живота

Защо стотици активисти решиха да предизвикат директен сблъсък с израелската армия, като не се подчинят на блокадата, наложена от Израел на Ивицата Газа?

Обяснението на случващото се в Газа в последните години неизбежно започва със смъртта на Ясер Арафат. Той беше символът на борбата за независима държава на палестинците и обединителната фигура, безспорният лидер.

Когато Арафат си отиде от този свят преди шест години, всички бяха наясно, че палестинския народ не го очакват добри времена. Все пак в началото дойде изтеглянето на израелската армия и заселници от Ивицата Газа – парче земя на Средиземно море, дълго 40 км и широко едва 10 км. Тясно парче земя, което обаче е дом за 1,5 милиона палестинци.

През 2005 година Израел обяви край на окупацията на Газа, която продължава под една или друга форма от войната през 1967 година. В същото време обаче границите на Ивицата останаха блокирани от израелската армия и от Египет на юг под претекст възпиране на евентуални терористични атаки, контрабанда на оръжие и бежански вълни. Египетските власти често си затварят очите за подземните тунели, прокопавани от палестинци под границата, но с времето този трафик на хора и стоки е силно ограничен.   
 
От друга страна, липсата на Арафат се отрази почти пагубно върху създаденото от него преди половин век движение Фатах, което се превърна в авторитарен лидер в Организацията за освобождение на Палестина и е управляващата политическа сила в Палестинската автономия, обособена с мирните договори от Осло (1993 година).

Лидерския пост във фракцията пое близкия сподвижник на Арафат и съосновател на Фатах – Махмуд Абас. Позицията му за преговори с Израел и осъждането на атентатите и ракетните атаки срещу израелската държава обаче бързо му спечелиха врагове, и то вътре в неговата партия.
Като не виждаха съществена промяна по пътя към независимост, въпреки поредицата преговори и дори създаването на Пътна карта за мир, палестинците започнаха силно да се съмняват в способността на Фатах да доведе до успешен край свещената мисия. Ширещата се корупция в управленските органи също допринесе за рязкото намаляване на доверието в „наследниците” на Ясер Арафат.

В тази обстановка радикалните групировки набираха все повече сила и най-голямата и популярната сред тях – Хамас, неминуемо се изправи открито срещу Фатах.

Хамас се ражда с началото на първата интифада (палестинско въоръжено въстание срещу израелската окупация на Ивицата Газа и Западния бряг) от края на 80-те години. Оттогава насам движението следва методично основната си цел – „унищожаването на Израел, за да може Палестина да се разположи в историческите си граници”.

Постепенно лидерите на Хамас, които по принцип странят от палестинския политически живот, съчетават атентатите и ракетните обстрели срещу еврейската държава със социална ангажираност – строят училища, болници, религиозни храмове.

С този ход движението съвсем естествено стана алтернатива на Фатах, особено в Ивицата Газа. Западният бряг продължава да е бастион на вярата в делото на Ясер Арафат и поне засега тази територия (от другата страна на Израел) остава непоклатимо владение на неговите политически наследници.

В резултат на всички тези обстоятелства не съвсем изненадващо политическото крило на Хамас спечели изборите в Палестинската автономия в началото на 2006 година. Това сложи началото на време разделно за палестинците.

Фатах не можа да се примири с поражението, още повече че практически една, обявена за терористична, организация поема контрола върху стратегическия мирен процес в Близкия изток. Хамас пък отхвърли всички постигнати през години споразумения с Израел и върна преговорите на нулата.

Реално Палестина влезе в гражданска война, в която поддръжниците на двете враждуващи фракции започнаха да се избиват по улиците. В крайна сметка се стигна дотам, че в средата на 2007 година Ивицата Газа беше „завладяна” от Хамас и автономията се разцепи на две не само географски.

Израел реагира моментално и наложи пълна блокада – по земя, въздух и вода, на територията, управлявана от Хамас. Целта – ограничаване на терористичната дейност на ислямисткото движение и постепенното й унищожаване.

Последва зловещата израелска офанзива в Ивицата Газа в края на 2008-а, когато при серия от въздушни удари загинаха хиляди цивилни. Хамас пак оцеля.

Блокадата обаче продължава. Израел твърди, че потокът от хуманитарна помощ за мизерстващия регион върви така както и преди пълната изолация на Газа. В същото време обаче попадналите в тотална икономическа безизходица местни жители получават по-малко от една четвърт от помощите, които са влизали преди блокадата.

Израел контролира строго стоките, като през ситото не минават продукти, които според израелската армия биха могли да се използват за терористични цели. Например стоманени тръби или пречистватели за вода.

В редица случаи дори агенцията за палестинските бежанци на ООН е получавала забрана за внасяне в Ивицата Газа на стоки за домакинствата като ел. крушки, свещи, кибрити, книги, музикални инструменти, дрехи, обувки, матраци, одеяла, шампоани.

По отношение на храните някои ограничения изумяват. Разрешени са консерви с месо и риба, но не и с плодове. Минералната вода е позволена, но не и натуралните сокове. Палестинците имат право на сусамена паста, но на конфитюр – не. Позволени са чаят и кафето, забранен е шоколадът. За хладилници, коли и компютри въобще не се говори. При изключителни случаи се допуска вносът на строителни материали.

От израелска гледна точка наложените рестрикции са абсолютно достатъчен довод да бъде спирана всяка пратка с хуманитарна помощ, която се опитва да достигне до Газа. Точно това и стана, когато международната флотилия от кораби се доближи до бреговете на Ивицата.

Военноморските сили на Израел искаха да поемат стоките, да ги проверят и да ги доставят до блокираната територия. Което, от друга страна, най-вероятно щеше да редуцира значително обема от 10 хиляди тона помощи и на практика да обезсмисли цялата благотворителна мисия.

Затова и корабите не спряха при предупреждението. Те искаха цялата помощ да стигне до палестинците. Дали на борда не е имало и материали, които да помогнат терористичната  дейност на Хамас, едва ли ще разберем.

Фактът е, че корабът, плаващ под флага на световната благотворителност и състрадателност към блокираните милион и половина души, беше атакуван от командоси. Уж предстои разследване, но малцина вярват, че резултатът от него ще промени кой знае какво в близкоизточната картина.

А жестоката истина е, че над 80 на сто от живеещите в Ивицата Газа разчитат предимно на хуманитарната помощ, за да оцеляват. Въобще няма смисъл да се говори за инфраструктура, електро- и водоснабдяване, здравна и образователна система.

Израел обвинява Хамас. Хамас обвинява Израел. Светът чупи пръсти и се чуди как да завърти глава, че да не гледа много-много към това забравено от Бога място.