Ирански археолози, работещи в Долината на асасините, откриха в руините на замъка Аламут няколко склада и резервоари за вода, съобщава иранският тв канал Press TV, цитиран от Lenta.ru.
Най-големият резервоар за дъждовна вода и вода от разтопен лед е дълъг над 11 метра, широк е 4 метра и дълбок – около 4 м. В дълбините на скалите, върху които стои Аламут, са намерени няколко складови и жилищни помещения, някои от тях – с пещи или огнища.
Крепостта Аламут от XI до XIII век е била една от главните твърдини на хашишините (асасините) – мюсюлманска секта, която в Средновековието имала репутацията на тайна организация на безмилостни убийци (оттук и думата assassin) и могъщи магьосници.
Хашишинските крепости са се славели със своята непристъпност. За учените и до днес остава загадка по какъв начин те са получавали вода и провизии в достатъчни количества, за да издържат продължителните обсади, тъй като в Аламут по време на война са могли да се укриват няколко хиляди души.
Съществуват предположения, че хашишините са имали акведукт, от който Аламут е бил снабдяван с вода от околните планини. Но никакви следи досега не са намирани.
Мрачната репутация на хашишините е свързана основно с образа на Хасан ибн Сабах, наричан още Старецът от планината. Проповедник на войнстващия исмаилизъм, клон на шиитския ислям, той въвел в своята държава изключително сурови закони и подлагал поданиците си на строги ограничения.
Ибн Сабах се смята за един от основателите на теорията за индивидуалния терор – неговите последователи, които умеели изкусно да се скриват и сливат с тълпата, проследявали и убивали противниците на исмаилитите, включително и високопоставени.
Според легендата, за която няма преки документални източници, по време на проповеди Ибн Сабах и неговите последователи са пушели хашиш и живо са си представяли описвания от Стареца рай.
Исмаилската държава в Долината на асасините, основана от Хасан ибн Сабах през XI-XII век, е унищожена в средата на XIII век от Хулагу Хан (Аламут е завзет през 1256 г.) и от мамелюкския султан Бейбарс I.
Малцина посветени хашишини продължили своята дейност, само че още по-тайно и още по-ефикасно.