Желязната завеса на Корея

През голяма част от своята история Корея – днес символ на разделение и ядрена заплаха, съществува като древно, независимо кралство с богата култура и трудолюбив народ. Заради стратегическото си разположение става цел за безмилостната японска империя.

В началото на XX век (1910 година) Страната на изгряващото слънце официално слага ръка на Корея и си гарантира достъп до континентална Азия. Японците създават модерна за времето си инфраструктура, но практически превръщат корейците в роби.

Износът на реколтите към Япония водят до глад и нищета за местните жители, а всеки опит за противопоставяне на японското управление се смазва жестоко. През 1937 година дори е забранен корейският език, както и изучаването на историята на страната в училищата.

Заплахата за загуба на националната идентичност е огромна, въпреки че се зараждат тайни движения за борба срещу окупаторите. Тогава идва Втората световна война и Корейският полуостров е преобразен отново.

Хиляди корейци са принудени да се сражават под японски флаг, но мнозина се бият за Съюзническите сили под флага на Корейската армия за освобождение. Разделение, което ще бележи бъдещето на страната.

И така, когато през август 1945 година Червената армия нахлува в северната част на полуострова, а Съединените щати застават на юг, Корея престава да бъде единна държава. Въпреки че окупаторът Япония губи войната. Просто идват нови.

Студената война моментално е пренесена на корейска земя и противопоставянето между Север (комунизъм) и Юг (капитализъм) набързо достига нива, които правят обединението невъзможно. Политиката разделя приятели и семейства, поставя пропаст, каквато в Европа си имаме с Берлинската стена.

Тук дори се стига до открита война.С ореола на борец срещу японските поробители партизанският лидер Ким Ир Сен бързо се утвърждава като фаворит на СССР, оглавява севернокорейската Комунистическа партия и застава начело на страната в качеството си на премиер още през 1948 година. 

Именно Ким Ир Сен, с мощна подкрепа от Москва и Китай, започва процеса на въоръжаване „до зъби”, който в ранния си етап (1950 година) завършва с атака на юг за „освобождаване” на тази част от полуострова и обединение на страната.

Правителството на Юга обаче счита това за агресия, а не за освободителна война, и с подкрепата на американски и британски военни част (под шапката на ООН) дава отпор.

Започва Корейската война, която в продължение на 3 години всъщност е война от разстояние на великите сили от двете страни на Желязната завеса.

Задочният кървав спор между Запада и Изтока, разбира се, приключва без победител. Корея остава разделена на две части от петкилометрова демилитализирана зона между тях. Броят на жертвите се изчислява от 2 до 4,5 милиона. Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със Съединените щати.

След конфликта Ким Ир Сен успява да наложи своята идеология на управление „Чучхе”, която залага на основни принципи като независима политика, самодостатъчна икономика, самостоятелна отбрана и мобилизиране и сплотяване на масите.

Чучхе е приета за висша форма на политическо поведение, а Ким Ир Сен е нейн създател. Култът към личността на Великия лидер набира скорост изключително бързо и от 60-те до смъртта му през 1994 година (а и след това ) Ким Ир Сен е със статута на полубог.

В същото време на юг под американското влияние е наложен моделът „Япония” и бързият икономически растеж е налице. Страната се развива с бясна скорост в областта на високите технологии и автомобилостроенето и бързо се утвърждава сред водещите икономики в света.

Брутният национален продукт на страната се покачва със средно 8% на година и от 3,3 милиарда долара през 1962 година достига до 240 милиарда през 1989-а, а границата от трилион преминава през 2007-а.

В политически план има сътресения, дори военни преврати и покушение срещу държавен глава (генералът президент Парк Чунг Хее е застрелян от корейските разузнавателни служби след 18 години авторитарно управление), но демокрацията, макар и не в идеалния й вид, е налице.

От другата страна на границата управлението на Ким Ир Сен включва пълна самоизолация на Корейската Народнодемократична република от останалия свят, особено след разпадането на Източния блок. Животът в страната преминава при пълна секретност и далеч от погледа на света.

Липсата на пазарна икономика оставя селското стопанство като единствен поминък за населението. При лоша реколта или бедствие ситуацията е неописуема и хората буквално умират от глад. По данни на ООН броят на жертвите е достигнал 2 милиона.

Всичко обаче остава в границите на Севера. Единственото, което Пхенян с гордост и нетърпение показва пред международната общност, е своята военна мощ. Така беше по време на Ким Ир Сен, така е и сега при управлението на неговия наследник – сина му Ким Чен Ир.
 
Мнозина видяха в Ким Чен Ир възможност за промяна и траен мир в региона. Особено след историческата среща с южнокорейския президент Ким Те Чжун през 2000 година.

Оттогава насам обаче нещата вървят в противоположна посока. Северна Корея заяви ядрените си амбиции и изрази готовност да използва ядрено оръжие за защита на своите интереси. Джордж Буш пък сложи страната в прословутата Ос на злото след атаките от 11 септември и захрани значително пхенянската враждебност.

Сега дойде кризата с потопения южнокорейски кораб и отново се заговори за санкции, война, атомни бомби.

Разследването около експлозията, причинила потапянето на кораба „Чхонан“ през март, продължава, въпреки че експертна комисия вече разкри наличието на севернокорейско торпедо на мястото на трагедията.

Смъртта на 46 моряци взриви и без това напрегнатата обстановка между двете държави.

Пхенян продължава да определя като „изфабрикувани лъжи” твърденията, че стои зад потапянето на бойния кораб.

Северна Корея зае агресивна позиция и предупреди, че слага край на споразумението за предотвратяване на сблъсъци между севернокорейските и южнокорейските военноморски сили. Освен това предупреди, че има готовност за атака срещу съюза Южна Корея–САЩ, който зареждал с оръжия пограничната зона.

От Юга пък прекъснаха всички търговски и инвестиционни връзки със северната си съседка и започнаха сериозни военноморски учения, опасно приличащи на подготовка за война.

Международната общност засега не смее да излезе с категорична позиция, както обикновено.