Краят на купона – стъпкан и задушен до смърт

Трагедията на Love Parade в Дуисбург изуми света. Как е възможно такова нещо да се случи в XXI век в т.нар. цивилизован свят? Как е възможно една от най-подредените и дисциплинирани държави да не може да гарантира безопасността на хората?

България си има трагичен белег. Седем детски живота бяха погубени пред „Индиго” преди девет години. Проклехме злощастната орисия на страната ни и си казахме, че това може да се случи само на нас – защото такава ни е държавата.

За съжаление се оказа, че не сме само ние. Разбира се, разликата е, че в Германия виновниците за случилото се ще си понесат последствията. Със сигурност.

Всъщност до фаталното паническо бягство на голяма група хора в малко или затворено пространство не се е стигало в последното десетилетие в Европа. Като изключим вече споменатите случаи, XXI век е „чист” от подобни жестоки загуби на човешки живот.

В края на 90-те обаче се случва трагедията в беларуската метростанция Немига. Стотици младежи търсят там подслон от внезапна буря, разразила се по време на концерт на открито. Много хора се подхлъзват на мокрите стълби и са пометени от тълпата – 53-ма загиват.

Друг концерт – на „Pearl Jam” в Дания, завършва със смъртта на 9 души, премазани в огражденията от екзалтираната публика. Сходен инцидент в Мюнхен през 1992 година има на концерт на Майкъл Джексън. Като по чудо жертви няма, но са ранени над 500 души.

Събирането на едно място на много хора води до подобни нещастия по стадионите. На Острова, където интересът към футбола е огромен, се стига до няколко случая, в които стадионите се превръщат в масов гроб. Черна емблема стават две трагедии.

Едната е стадион „Айброкс“ в Шотландия на 2 януари 1971 година. Вечното дерби Селтик–Рейнджърс е към своя край, а резултатът е 1 на 0. Разочаровани фенове на губещия отбор си тръгват преди последния съдийски сигнал. Тогава обаче Рейнджърс изравнят и част от излизащите от стадиона тръгват обратно към трибуните. Някои ограждения поддават под натиска на развълнуваната тълпа и паниката е налице. Вследствие на задушаване загиват 66 души, в това число и много деца.

Втората трагедия е на стадион „Хилзбъроу“ в Шефилд през 1989 година още преди началото на мача на местния тим срещу Ливърпул. Гостуващата агитка е много по-голяма от капацитета на отделения за нея сектор, а полицията не може да удържи всички желаещи да влязат. 96 души намират смъртта си, притиснати до огражденията непосредствено преди терена.

След „Хилзбъроу“ британските власти правят революция в организацията на футболни срещи и стадионите стават безопасно място за всички фенове.

Но на много места по света това не е така. Например в Африка. През 2001 година полицията опитва да усмири със сълзотворен газ разгневени футболни фенове на мач в Акра, Гана. Резултатът обаче е хаос и 126 убити.

12 души са стъпкани до смърт след края на двубоя Замбия–Конго през 2007, а на 29 март 2009 г. преди квалификацията за световното първенство между Кот д`Ивоар и Малави стотици фенове без билети опитват да нахлуят на стадиона и това става причина за безредици и смъртта на 19 души. Въпреки всичко срещата се играе. Кот д`Ивоар бие с 5-0.

В Карибския басейн пък никога няма да забравят друга квалификация за друго световно. През есента на 1996 година 82-ма души загиват при масово падане на хора по стръмните стълби на стадиона в Гватемала Сити преди срещата Гватемала–Коста Рика.

Две години по-късно в далечен Непал пък градушка предизвиква паника по време на футболен мач и в търсенето на подслон по изходите на националния стадион смъртта си намират 70 души.  

Освен спорта и музиката, религията също дава своя „принос” в мъчителната смърт от задушаване при масова блъсканица. Подобни инциденти по време на годишното мюсюлманско поклонение Хадж в Мека са достатъчно често, за да ги определим като тенденция.

Всяка година в саудитския свещен град се изсипват близо 2 милиона поклонници, а инфраструктурата (въпреки подобренията) просто не може да поеме такъв наплив. Затова и жертвите на стъпквания само за последните 15 години са близо 1000.

Сходна е ситуацията (като обстоятелства и брой жертви) и в Индия по време на хиндуистките религиозни празници, когато милиони поклонници тръгват по стръмни хълмове, за да достигнат заветния храм.

В Ирак на 31 август 2005 година 1000 души намериха смъртта си при най-кървавия подобен инцидент, свързан с религията. По време на честване на шиитски празник пред джамия в Багдад сред милионното множество тръгва слух, че в тълпата има атентатор самоубиец. При последвалото паническо бягство стотици хора успяват да разбият входа на затворен мост над река Тигър и да тръгнат по него. Изход обаче няма, мостът поддава под тежестта и се срутва. Хората падат от 30 метра височина.

Печалният рекорд за най-много регистрирани жертви е в Китай от времето на Втората световна война. Японците бомбардират град Чунцин на 6 юни 1941 година. Логично това предизвиква масова паника в едно от бомбоубежищата. В резултат загиват около 4 хиляди души, повечето от тях от задушаване.

На европейска територия най-големият брой жертви е 1389 от 30 май 1894 година. Тогава в Москва се организира народно тържество по повод коронацията на Николай II Александрович – последния император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия.

За бедните хора са предвидени къс хляб, наденица и чаша бира. На посочения площад и в посочения ден са събират десетки хиляди. Сред тях тръгва слух, че храната и пиенето няма да стигнат за всички и започва масов щурм към павилионите с храна. Полицията е безпомощна и жертвите са налице.

113 години по-късно в Китай намаление от 20% на олио за готвене в супермаркет става причина за жестоко стълпотворение и борба на живот и смърт. Убити са 3-ма души, над 30 са ранени.

В Ню Йорк  пък традиционното втурване към магазините за началото на коледното пазаруване отне човешки живот на 28 ноември 2008 година.

Нелепа смърт застигна и 78 души във филипинската столица Манила на 4 февруари 2006 година. 30 хиляди се събират пред местен стадион, за да участват в телевизионно шоу. Капацитетът на помещението, където се снима предаването, е за 5 хиляди. Организаторите започват да раздават безплатни билети и с това слагат началото на ужаса...

Учени твърдят, че паническите бягства при стадата се предизвикват от биологични реакции в мозъка и ендокринната система. Така животните успявали масово да избягат от хищниците.

Въпросът е как ние, хората, да избягаме от престъпната безотговорност на тези, чиято работа е да подсигурят безопасността ни на масови прояви.