Петя Кертикова с първо интервю след раждането на малкия Йоан

Едно от най-чаровните телевизионни лица в родния ефир - водещата на новините на Bulgаria ON AIR Петя Кертикова, която съвсем наскоро стана майка и прегърна първата си рожба, се снима за корицата на специално издание, което е част от най-големия форум за бременност - "Форум бременност и детско здраве" на Puls.bg. Малко след като водещата отпразнува 40 дни от рождението на малкия Йоан, тя даде първото си интервю като млада майка за Наръчника за бременност, който се издава ексклузивно за всяко издание на форума. Ето какво сподели младата майка пред главния редактор на здравния портал Румяна Тасева:

Петя, кое те влече повече телевизията, спортът или бебето? Как би характеризирала всяка една от тези притегателни сили за теб?

Телевията е магия. Всеки в тази сфера знае това. Обичам работата си, приемам я за мисия. Да бъда гласът на завръщащите се хора в България ме прави щастлива и удовлетворена от това, което правя. Искам да бъда промяната в много отношения, а нашата държава има крещяща нужда от промяна; от добро, на което да се дава гласност.
От друга страна, спортът ми даде основата в живота. Днес съм това, което съм благодарение на атлетиката. Тя ме научи да се боря, никога да не се предавам и да знам, че е възможно стига да искаш да постигаш и да живееш мечтите си. Разбира се на пистата си сам и от теб зависи дали ще пресечеш пръв финалната линия. В телевизията е друго. Това е отборна игра и нищо не зависи само от теб.

Колкото до новородения ми първороден син мога да кажа само, че е неописуема радост и щастие да вземеш на ръце едно малко човече и да знаеш, че неговото сърчице е туптяло 9 месеца под твоето. Наистина това е чудото на живота. Благодарна съм на Господ за този дар.

В заключение мога да кажа, че новият живот, спортът и телевизията заедно образуват моето щастие и удовлетвореност от това да се нарека Човек.

Има ли качества, които откриваш в себе си с настъпването на майчинството и кои други вече придобити умения, способности и качества разбираш, че са ти от полза сега?

Майка съм от месец. Всеки ден откривам нещо ново, уча се от детето си и знам, че тепърва ще откривам света през неговите очи. Несъмнено, съм в началото на едно дълго пътуване, има толкова много какво да уча тепърва, за да бъда добра майка. Не мога да кажа, че бях подготвена за това, което ми се случва сега, защото не съм знаела какво е. Едва днес разбирам думите на майка ми, която винаги ми е казвала, че не се става лесно майка/родител. Със сигурност, обаче годините, прекарани на пистата и придобитите там умения, ми помагат сега. Всеки знае, че режимът е от голяма важност за едно новородено. Благодарение на спорта съм организирана, добре разпределям времето си така, че да бъда максимално полезна на детето си, на себе си и на годеника си.Кое изисква повече усилия пробег 3000 м, водене на живо предаване или раждането? И в коя от тези дисциплини „сценичната треска“ е най-висока?
Определено раждането и самата бременност. Тук става въпрос за нов живот и за съвсем други приоритети. Отговорен човек съм и знам, че да бъда майка не е шега. Искам да съм добър родител и да знам, че съм дала всичко от себе си детето ми да е здраво и да порасне щастливо в спокойна домашна атмосфера. Що се отнася до сценичната треска мога да споделя, че я има както на пистата, така и в студиото под светлината на прожекторите. Свиква се с нея, но винаги има по някоя останала искра особено, когато прекъснеш за малко да се състезаваш или да водиш новините. Така и трябва да бъде, за да не се самозабравиш. Винаги може да има изненади, особено в живия ефир и на пистата. Излизаш, за да покажеш най-доброто от себе си.

Ти си от журналистите, които са получили образованието си в западна страна. Какво те върна в България?

"Навън" и в странстване прекарах близо 10 години от живота си. Живях на минус 40 градуса по Целзий и на плюс 40. От Чикаго и Далас избрах да се върна в България по много причини. Една и може би най-важната от тях е, че се изморих всеки ден да преследвам нещо ново, да се доказвам непрестанно и по-важното да правя пари, които нямам време да изхарча или на които да се насладя. Носталгията много натежа и в един определен момент, не се чувствах спокойна и щастлива. Телевизията, в която работех като новинар в Чикаго също приключи дейността си и така реших, че е време за нова глава в книгата на моя живот.
Някога заминах за Далас, Тексас, за да уча и да тренирам. Никога не съм имала планове да оставам, но така те завърта въртележката на живота, че започваш да отлагаш взимането на някои важни решения, докато съдбата не ги вземе вместо теб.
Един от моите герои в рубриката ми казваше и все още го твърди, че колкото и да си играем на емигранти, България си ни чака и от нас зависи какъв живот ще живеем у дома си. За мен оставането тук е по-важно от самото прибиране. Знам минусите на държавата ни, знам и че понякога тук ще се боря с вятърни мелници, но силно се надявам, че един ден, ако не ние, то нашите деца ще живеят тук, без да им се налага да търсят щастието и късмета си другаде.

Можем ли да си позволим сравнение на съвременната журналистика в САЩ и в България. Имат ли някакви допирни точки?

Трудно можем да съпоставим двете държави в това отношение, имайки предвид на кое място по свобода на словото се нарежда нашата държава. Журналистиката обаче търпи развитие, както тук, така и там. Имаме още много какво да научим от американците, стига да сме отворени и да вземем най-доброто. Не харесвам, например, риалити форматите, а за тях изглежда има глад в нашата страна. Харесват се по някаква причина и са гледаеми. Мисля обаче, че можем да вземем много повече по отношение на съдържанието на сутрешните блокове. Би било хубаво сутрин да присъстват повече социални, културни и потребителски теми, а не да се поставя акцент на всичко негативно.

Къде според теб е по-добре да се гледа семейство – там или у нас? И къде според теб ти се струва, че са по-съвместими родителството и кариерата?

Определено в България е по-възможно да имаш семейство, отколкото в САЩ. Ние сме на първо място в ЕС по платен отпуск/майчинство. Отвъд Океана законите в това отношение не са променяни с десетилетия. В някои щати там имаш 6 седмици платен отпуск, в други нямаш и това. Никога не съм си представяла, че мога да гледам дете в Америка. Да, тротоарите им са по-добри, има и други плюсове, но генерално не смятам, че страната предразполага към висока раждаемост. Неслучайно там жените все по-често раждат на 45+ години. Причината за това не е само в кариерата и в това, че за твоето място чакат поне 100 души. Няма условия за майките, не е и нормално да се налага да се върнеш в службата, когато имаш новородено дете. От тази гледна точка е по-добре да си майка в България, отколкото майка в САЩ. Още повече, че тук имаш помощта на родителите си, на близките. В САЩ това го няма. Хората опират до бавачки, които неведнъж са хващани на домашни видеокамери как малтретират децата, отразявали сме подобни случаи в Чикаго. В края на деня се питаш къде искаш да бъдеш родител. Така теглиш непрестанно везните, които в моя случай наклониха към България.

Какво ти дава творчески заряд?

Свободата да работя това, което обичам. Виждам как, макар и бавно, се променят нещата към по-добро, благодарение на силата на позитивните истории, които разказвам.

Какви са условията, които могат да съхранят любовта ти за дълго?

Спокойствие и разбирателство.

Какво би искала най-много да предадеш на детето си?

Да бъде добър и честен човек.
Смяташ ли, че здравните грижи, които получават жените в периода на бременността и раждането са на ниво у нас? Какво би отбелязала с положителен знак? Какво можем да си пожелаем още?

Грижите, които получават здравноосигурените пациентки не само, че не са на ниво, но са и крайно недостатъчни. Не смятам за нормално за цялата бременност да имаш право само на 2 ехографии. Примерите са много. Държавата трябва да прави повече за бременните жени. В моя случай ми откриха наследствена тромбофилия. В резултат на това през цялата бременност бях на терапия с нискомолекулярни хепарини. Преди няколко месеца, в края на миналата година, в аптечната мрежа имаше недостиг на въпросните инжекции. Освен това те не се поемат от НЗОК, а се слагат поне веднъж на ден. Разходите са огромни, ако сметнете, че една опаковка стига за 6 дни и струва 47 лв. Представете си колко инжекции ще поставите в корема си, докато родите?!
Колкото до раждането цените с избор на екип не са ниски, но поне имаш някаква сигурност, че ще получиш адекватни грижи в добра обстановка. Много от държавните болници не предлагат условия, нормални за една родилка във века, в който живеем. Затова и повечето бременни жени избират частните болници, избират и при кого да родят.
Има много какво да направи държавата по отношение на майчиното и детско здраве, а българските жени не се нуждаят от насърчаване на раждаемостта. Ние раждаме, но условията трябва да се променят и то скоро.